Най-новата премиера на Софийската опера и балет – комичната опера „Пепеляшка” от Джоакино Росини предизвика вълнения като пред първо изпълнение на негова творба у нас. Макар че преди 30-ина години заглавието все още е играно на софийска сцена, днес малцина знаят това. Свидетел на премиерата на тази творба на 13 декември 1968 е тогавашната Пепеляшка, Рени Пенкова, която си припомня с усмивка и с мъничко носталгия „своята” постановка, сега като зрител в залата.
Завладяващата приказна история за малкото бедно момиче, което се превръща в принцеса, тук е леко видоизменена – героинята живее с доведения си баща и неговите дъщери. Няма я и добрата фея, която движи приказните трансформации в познатия на много поколения деца сюжет. Вместо нея действието ръководи наставникът на принц Рамиро, Алидоро. Няма тиква, няма магии, привидно няма и магични трансформации. Всичко се развива на ръба между сериозното и комичното – къде явно, къде полускрито, къде само с леко намигване. Елегантната режисура на Вера Петрова предизвиква усмивки и добро настроение дори там, където според либретото би трябвало да се чувстваме леко тъжни. „Много ми допада именно тази трактовка, при която героинята ми е активна, весела, жизнерадостна. Играла съм и версии, в които Пепеляшка е олицетворение на страданието, но предпочитам прочита на Вера Петрова”, споделя една от трите изпълнителки на главната роля Оана Андра. Дебютирала в ролята още като студентка, тя продължава да харесва музиката на Росини и специално тази негова опера. Това, за което публиката на софийската „Пепеляшка” може само да се досеща е, че за някакви си 40 секунди главната героиня се преоблича преди финалната си много красива ария. Подобно на румънската изпълнителка, и за Милош Булаич (Дон Рамиро), това не е първа среща с творбата на популярния италианец. Пял я е на сцени в Германия и Австрия, както и в „Гранд опера” в Париж. Мартин Цонев също познава отлично тази опера от немалкото си участия в нея, но като свадливото старче дон Манифико. От години Цонев мечтае да изпее партията на Алидоро и ето – мечтата му се сбъдва на сцената на Софийската опера и балет, при това с много голям успех. Дебютант като Дандини, но и в заглавието на Росини, баритонът Атанас Младенов прави поредно запомнящо се участие. Много усмивки и симпатии предизвикват с играта си двете доведени сестри на Пепеляшка, Клоринда (Ирина Жекова) и Тисбе (Юлиана Иванова). Сценографията на младата, но набираща скорост с всеки следващ спектакъл Боряна Ангелова е необичайна и в пълно съзвучие с режисьорския прочит на творбата. Огромни пъстроцветни яйца побират героите ту като стаи, ту като каляска, ту се превръщат в цветна градина. Свежото и ярко усещане от тези оригинални решения се допълва от пищните, умишлено решени на ръба между красивото и кича, костюми на Християна Михалева-Зорбалиева. Верен в росиниевия прочит, диригентът Григор Паликаров също изглежда завладян от цялостната силно позитивна атмосфера, която лъха от сцената.
Макар и предизвестен, хепиендът в тази творба не идва от само себе си. Росини е взаимствал единствено по-щастливата развръзка от Шарл Перо, при която Пепеляшка благородно се застъпва за злите и завистливи свои сестри. Преплитането на темите за прошката и любовта, смирението и надеждите, които се сбъдват, прави толкова „вкусен” крайния продукт на сцената на Софийската опера и балет. Зад кулисите остава многомесечният труд на целия екип, терзанията и съмненията, намирането на верните решения за всички многобройни предизвикателства, пред които той е бил изправен, за да „преведе” творбата на Росини в 21-ви век. Освен всичките си други достойнства, операта „Пепеляшка” вдъхва кураж и оптимизъм в твърде смутните времена цели два века след написването и първото си изпълнение. Сега, в София, в тази постановка сякаш виждаме Росини окуражително да ни намига с усмивка.
