Режисьорът Вера Петрова за работата си над „Пепеляшка“ от Росини. 

Защо избрахте да работите с операта "Пепеляшка" на Росини?

Винаги един приказен сюжет дава възможността да започнеш търсенето на самия себе си докато преоткриваш приказката такава, каквато я знаеш от дете или такава, каквато я написва Росини. Росиниевата „Пепеляшка” е предизвикателство, защото още при написването й великият композитор е искал да избяга от магическите елементи и затова преобразява феята от познатата ни история на учител - наставник на принца. Мъдрецът Алидоро (в превод името означава Златни крила) е този, който заплита цялата паяжина около героите, провокирайки ги в различни сложни ситуации.

Росини не ни разказва класически финала - оженили се и заживели щастливо..., а ни превежда през една прекрасна всеобсебваща прошка, която ни залива в края на творбата. Предизвикателствата да се опитаме да сме максимално близки до Великия Майстор на италианското белканто като използваме съвременни актьорски изразни средства бяха много.

Продължаваме всеки ден да ги преодоляваме, за да дадем възможност на всички нас да се скрием макар и за малко от ежедневието в красивия слънчев оазис на романтиката.

С какво е актуална  операта днес за зрителите?

Целият екип искрено се надяваме, че публиката, гледайки жизнените и силни характери, създадени от Росини ще припознае себе си в различните житейски ситуации. Като се започне от взаимоотношенията в семейството и се стигне до отношението ни към хората въобще.

И дано съпреживявайки историята, всички ние разберем, че само смехът и голямото сърце ще направят нашия свят едно по- хубаво място.

Посланията , които изпращате с Вашата режисура към тези, които ще гледат операта?

Една приказка винаги е натоварена с много послания и никога не може да бъде направена по еднозначен начин. Мисля, че нашите прекрасни артисти ще покажат на публиката, че най-хубавото в живота е да продължиш да го живееш тук и сега и да имаш смелостта да бъдеш такъв, какъвто си.

Смелостта да заявиш собственото си светоусещане и смелостта да приемеш другите без да се опитваш да ги променяш – това трябва да залегне в бъдещото развитие на човечеството.