Той е полиглот. Баба му по майчина линия е руска принцеса. Във вените му тече синя кръв, защото е наполовина княз. Харесва хората, които са аристократи в живота, дори да нямат неговото потекло. Син е на световноизвестния танцьор и хореограф Леонид Масине. Работил е с два от колосите в съвременния танц - Джордж Баланчин и Морис Бежар. Учи класически балет в Париж. Завършва литература в Сорбоната. И поставя най-касовия балет на 20 век - "Зорба Гъркът".
За себе си той разказва следното
- Аз съм изключение, защото за мен беше лесно. Моят баща беше и мой учител в много отношения, но често не си беше в къщи. Аз самият започнах кариерата си като хореограф още на 16 години, а на 18 вече управлявах своя балетна компания. Така че бях напълно извън обхвата на неговата сянка.
Всъщност трупата се състоеше от мен и моите 7 съквартиранти. Имахме малко студио в квартирата и създадохме целия си репертоар там. Нямахме нито един сключен договор и непрекъснато пишехме писма на разни хора, търсехме контакти. Още първият ми балет беше много сериозен, защото е създаден по "Метаморфози" на Кафка. Самият аз играех главната роля. Поканих няколко агенти от Германия. Те дойдоха в нашето домашно студио в Париж, видяха работата ми и наеха трупата ми за голямо турне. Спектакълът ми стана абсолютен хит, публиката направо полудя по него. Ние го показахме в 30 града и навсякъде театрите бяха пълни. Германците бяха любопитни как изглеждат текстовете на Кафка като балет. Бях затрупан от ентусиазирани критики , каквито, бях убеден, нямаше да получа никога повече в живота си. На премиерата в Париж дойдоха баща ми и Джордж Баланчин и дори седнаха в една ложа, въпреки че през целия си живот те бяха по-скоро врагове. Но и двамата бяха много горди с мен.
Баланчин беше работохолик. Обожаваше света на танца и беше много продуктивен . За мен той беше повече от баща. Бях поканен да поставя нещо за балетното училище в Ню Йорк. Баланчин дойде да гледа и след репетицията ми каза - "Лорка, ела да поставиш това в Ню Йорк Сити Бале". Проявяваше разбиране към това, че аз съм напълно различен от културата на неокласиката в неговата трупа. И въпреки това ми позволи да поставя четири свои спектакъла в Нюйоркския балет, макар да бях едва на 27. И дори водеше репетициите на моите балети.Често танцьорите не разбираха какво им казвам и той ги прекъсваше, за да им обясни какво очаквам от тях. Макар че моите изисквания бяха напълно противоположни на всичко, което Баланчин ежедневно изискваше от тях. За мен като младеж това беше голяма чест, защото тогава никой не ме познаваше в Ню Йорк. Това, че Баланчин даде гръб на моята кариера, беше огромен подарък.
През 1990 г., след като за втори път показах този балет във Верона, изведнъж престанаха да ме канят да го поставям. Тогава потърсих професионална източноевропейска трупа, за да продуцирам сам своя спектакъл. Избрах Полша, защото там получих най-добрите финансови условия.
Все пак аз съм просто хореограф, не милионер
Трябваше да направя това за своя спектакъл, защото много хора в балетния свят се отнесоха ревниво към този мой успех. И това беше разбираемо, защото властта в нашите среди е съсредоточена в ръцете на класическите танцьори. А "Зорба" е много повече от класически балет. Този спектакъл е всичко - класика, неокласика, характерен и народен танц. За съжаление балетния свят е доста скован и не можа изведнъж да приеме моя, както го наричам аз ,"балет-екшън". И до днес много хора не разбират защо пожънах такъв успех със "Зорба". Вече 20 години правя турнета с този спектакъл, който досега е събрал над 4 милиона публика. Нито един друг балет не се е радвал на толкова многобройни зрители. Но успехът се обърна срещу мен, защото публиката вече не искаше да купува билети за други постановки. А това никак не се харесваше на директорите на трупите. А в същото време в Италия критиката написа след моя балет - "Най-накрая Арена ди Верона се напълни отново".
"Зорба" би по популярност дори най-поставяната опера в света - "Кармен" .Хората много се влияят и не им е безразлично, че за "Кармен" има продажба на 14 хиляди билета, а за "Зорба" са 18 хиляди. Мисля, че "Зорба" има по-динамично въздействие. Но, разбира се, "Лебедово езеро" никога няма да умре, защото е шедьовър.
Много харесвам Зорба, и то така, както го описва дъщерята на Казандзакис - наполовина човек, наполовина Бог. Беше естествено да искам да го изтанцувам, пък и ме помолиха да го направя. И когато за първи път излязох в тази роля, осъзнах, че мога да направя нова кариера с нея. Бях на 46, когато играх Зорба, и на практика бях приключил с балета
Срещнах Теодоракис, когато бях на 11. Беше още млад композитор и пишеше музика за един филм, който трябваше да снима с баща ми. Спомням си, че стоях отстрани и свирех на китара. Той дойде до мен и ми каза -"Чакай малко, трябва да свириш на китара по този начин", и ми показа няколко акорда. Бях силно впечатлен от него. На 15 години прочетох романа на Казандзакис и от този момент нататък не престанах да мисля за Зорба. В ума и душата ми остана това химерично пътуване на Зорба. Кариерата ми си вървеше, докато един ден просто усетих необходимост да напиша това либрето. Междувременно с Теодоракис имахме друг съвместен проект. Направихме турне във Франция със спектакъла "Танцов пир". Станахме приятели. През годините написах около 15 варианта на либрето за "Зорба" и все си блъсках главата как да направя от тази литература балет. Накрая отидох при Теодоракис с два огромни листа, на които бях описал всичко, сцена по сцена - каква музика точно искам и всеки хореографски номер с времетраене до секундата. Той го погледна и ми каза- "Това е провокация. Както знаеш, вече съм писал музика за "Зорба". Но аз го молех да създаде нещо, каквото не беше писал никога - симфонично произведение за голям оркестър и хор. Дотогава той беше автор само на попмузика за малки оркестри. Теодоракис помисли и ми отговори, че това е втора провокация. Аз му казах - "Ако се наемеш да го напишеш, аз ще се боря за нашия "Зорба". Така и стана, защото трябваше да чукам на вратите на всички европейски театри. И навсякъде чувах: "Зорба"? Това е филм Благодаря за срещата. Довиждане". Докато през 1986 година не направих друг балет - "Марио и вълшебникът" по Томас Ман на сцената на Арена ди Верона. Имах голям успех с него и артистичният директор на Арената ме покани на разговор за още един проект. Реших, че това е моментът, който чакам. Предложих "Зорба" и най-после чух така мечтаното - "Това е страхотна идея." За една седмица беше създадена комисия, която да одобри финансирането. Всички членове единодушно подкрепиха проекта. Занесох в Гърция договора на Теодоракис, той го подписа и за 6 месеца музиката беше готова.
Положително това не е най-добрата ми хореография, със сигурност обаче е най-силно драматичното ми произведение. Но аз не съм сам в неговото създаване. Този балет принадлежи също на Казандзакис, на неговото вдъхновение, на Теодоракис също. Всъщност "Зорба" е нещо като връзка между три сили, между три разума. Сам не бих могъл да го създам. Мисля, че това е нашето най-добро произведение - моето, на Теодоракис и на Казандзакис.
Из спомените на Лорка Масине