Байса - от Монголската степ и Баясгалан Дашням от Софийската опера и балет

За приятелите си тя е Байса. Иначе в афишите на Софийската опера е Баясгалан Дашням. Тя е примата, която не можеш да сбъркаш - лице с азиатски черти и неповторим глас.

В трупата е от 2002 г., коронната й роля е на Принцеса Турандот. Направи и две от най-трудните оперни партии - Брюнхилде от "Зигфрид" на Вагнер и Одабела от "Атила" на Верди. Баясгалан обича да работи. На Байса й харесва да е ангажирана. Така е от дете.

Родена е в Улан Батор, Монголия. Баща й - лекар, умира при злополука, а майка й е народна певица. Дядо й е бил лама, след революцията има таен олтар в дома им, и традициите винаги са се спазвали. Една от тях повелява до училищна възраст децата да бъдат научени да се справят сами с всекидневието. И когато през 1986 г. Байса идва да следва в консерваторията в София, тя единствена от момичетата в общежитието няма проблеми с бита. При това в чужда държава, сред чужди хора с чужда култура. Именно пословичното трудолюбие отваря на Байса врата след врата. Петте години в класа на проф. Константин Карапетров се струват малко, затова, след като се дипломира, продължава обучението си при него.
90-те години на миналия век са трудни за българите, трудни са и за монголката. Но вместо да се оплаква, тя работи като сервитьорка в кафене и китайски ресторант. После и като продавачка в супермаркет до посолството на Монголия в София. "Видях обявата, попитах мога ли да се кандидатирам, казаха ми "да" и явно ме харесаха. Повериха ми щанда за сирене и кашкавал", спомня си сега оперната прима. Приема натрупания неспецифичен за нея опит като част от пътя, който е мечтала да извърви. А мечтата винаги е била да пее като Калас!

Човекът, заради когото Баясгалан Дашням е това, което е днес, е Гена Димитрова.
Именно великата оперна певица открива младата монголка и я взема в майсторския си клас. "Четири години от живота ми минаха с нея - разказва Байса. - От 200 души кандидати избра 6-има и аз бях сред тях. Каза ми, че основният критерий при избора е природата, т.е. обемът на гласа. Освен това забелязва, че съм скромен и всеотдаен, работлив човек. Тя беше пословична с трудолюбието си. Умееше да улавя енергиите на хората, знаеше кой мързелува и безцеремонно го пъдеше от живота си."

Гена Димитрова е не само педагог, тя е и майка, и приятелка за Байса. Близо две години монголката живее в дома , споделя с нея всичко, търси съветите на примата дори за банални неща от живота. Не винаги обаче се подчинява. И вироглавството носи може би най-големия успех, който отваря пред азиатското момиче пътя към голямата сцена.
Баясгалан и нейна колежка, също ученичка на оперната прима, разбират, че има прослушване за певици за постановка на "Турандот". Коронната роля на великата Гена! Питат я дали са готови да участват и тя ги насърчава. Но не за трудната партия на принцесата, а за ролята на робинята Лиу.

Немирният вътрешен глас на Байса обаче нашепва друго и преди да тръгнат, тя взема и нотите на Турандот. Отиват, монголката пита колко са кандидатките и се оказва, че само две са се осмелили да пеят по-трудната партия.

"Не ме интересува, ще пея Турандот", казва си тя, но сърцето се свива от страх. И тогава измисля следващ ход. Решава да свали очилата си, за да не вижда добре комисията с късогледите си очи. Изпява арията и... получава ролята.

По-страшното идва вечерта. Как да си признае пред госпожата? Когато Гена се прибира късно вечерта и пита момичетата как е минало прослушването, колежката на Байса казва: "Ами пяхме туй-онуй." Какво значи това? "Амиии, аз пях Лиу, а Байсичка - Турандот", признава накрая момичето. "И ме избраха", включва се и Байса. Изумената Гена успява само за каже: "Добре, от утре започваме да пеем. Всеки ден!"
"Научи ме на изключително ценни неща - признава Дашням. - Накрая ми каза: "Давам ти официално разрешение да пееш! Можеш!"

Оттогава гласът на Байса е звучал в много от големите оперни театри в Европа, но тя продължава да живее тук. Вече 26 години е в България и типично по азиатски е възторжена за това, което харесва, и сдържана за негативното.

Има куп приятели, обожава морето ни, плодовете и зеленчуците ни, а за мусаката, лещата и шопската салата направо няма думи. Вече и сама ги готви. Опитва се да научи приятелите си на монголски манджи, но те бързо се отказват - трудни са им.

Питам я не я ли дразнят боклуците, вечното ни оплакване, завистта... А Байса отвръща: "Завистта я има по целия свят. Отминавам я. Оплакването не го разбирам - ту ни е горещо, ту ни е студено, ту друго нещо, а то животът ни от нас зависи. Така са ме учили като дете."

Колкото до боклуците, недоумява - вкъщи всички се стараят, а навън... И ми разказва как като дете баба я видяла да къса глухарче и да го хвърля. Ядосала се, откъснала от главата косъм, за да разбере, че и цветето го боли, после показала белия сок от стебълцето, тоест сълзите му. "Оттогава разбрах, че трябва да ценя всичко около мен", казва Байса,  разплакана от спомена за близките си. Не си е ходила, откакто е тук. По-добре е да идват роднините - нали там няма море. А след като голямата мечта да пее с Павароти не се сбъдва, сега тайничко мечтае за Арена ди Верона. Веднъж поне!

На гроба на Гена Димитрова се е заклела, че ще продължи изкуството . Затова все си повтаря две поговорки. Българската, че който се труди - получава. И монголската, че чистата душа е цар на съдбата си.

Виолета Цветкова