На Гергьовден на 6 май 1941 година в село Беглеж се ражда голямото драматично сопрано Гена Димитрова, идва на този свят с името си, в деня на свети Георги победоносец.



Гена Димитрова бе не само феноменален глас, с който покори света, но преди всичко голяма личност, с изключителни човешки качества.
Оперната легенда често казваше, че за нея операта е храм, в който е научила философията на живота. Вярваше, че Бог говори чрез гласа й, че животът не е привилегия, а мисия. В храма на световния оперен театър тя завеща своите своите незабравими героини, изписали златните страници от историята на оперното изкуство.

Софийската опера и балет се сбогува с Гена Димитрова на нейния 60-годишен юбилей с поредица от спектакли. Възторжената публика дълго я аплодираше и не искаше да се раздели с нейните героини Елизабет от „Дон Карлос“, Амелия от „Бал с маски“, Тоска и Джоконда от едноименнете опери.



„Обичам този театър, гнездото, от което сме тръгнали всички български певци и който още дълги години ще възпитава следващите поколения, ще дава наслада и на следващите поколения публика. Пожелавам на Софийската опера и моите колеги да имат много такива празници. Да направим България голяма, както е оперния престиж.” Пожелание, което първият ни оперен театър сбъдва.

Магдалена Манолова