„Капулети и Монтеки“ – опера в две действия с музика на Винченцо Белини по либрато на Феличе Романи. Това е шестата опера на композитора. Премиерата е в театър „Ла Фениче“, Венеция на 11 март 1830 г. Първите изпълнителки на централните роли са Джудита Гризи – Ромео и Розалбина Карадори Алън – Жулиета. Още от първият спектакъл венецианската публика приема ентусиазирано операта. Същата година на 26 декември тя е поставена и Миланската Скала. До 1835 г. има над тридесет различни постановки в цяла Италия. През 1833 г. на Парижката премиера на опера партиите на Ромео и Жулиета се изпълняват от сестрите Джудита Гризи и Джулия Гризи. До 1860 г. „Капулети и Монтеки“ е представена в много европейските театри, в Лондон, Бостън и Ню Йорк, а след това е позабравена. Връща се на сцената през 1835 г. в Катаня.

По текста на Романи през 1825 г. Никола Вакаи създава операта си „Жулиета и Ромео“, която има огромен успех. На 27 октомври 1832 г. по време на постановката на „Капулети и Монтеки“ на Белини в Болоня легендарната Мария Малибран пее Ромео. Тя предпочита финала на Вакаи пред този на Белини и това става традиция в много постановки през 19 в. Така е изпълнена операта на Белини през 1833 г. в Париж и на 20 юли в Лондон, като там Ромео е Джудита Паста. За подобно изпълнение има сведение за постановка на 8.09.1897 в Хамбург. Това довело до куриозната ситуация издателство „Рикорди“ отпечатвайки операта на Белини, като допълнение да прилага финала на Вакаи. Но все пак създаването на белиниевата опера довело, до пълната забрава на тази на Вакаи.

В музикалната история още една опера е написана по романа на Луиджи да Порто, но с либрето на Джузепе Фопа. “Жулиета и Ромео“ е представена на 20 януари 1796 г. в Миланската Скала. Неин автор е Никола Дзингарели и в онези времена е смятана за шедьовър. Дзингарели е преподавател на Белини и когато Белини решава, че ще композира по същия сюжет, изпраща писмо, в което се извинява, че ще се осмели да посегне към тази тема. Дзингарели отговаря, като съветва ученика си да обмисли този интересен сюжет, който предлага богати възможности за проникновената музика на Белини. 

Но как се стига до създаването на тази великолепна творба? В края на 1829 г. Белини е във Венеция, заради постановка на “Пиратът“. За този сезон театърът е поръчал опера и на Джовани Пачини, но става ясно, че той няма да я напиша. Ръководството се обръща към Белини с молба да замести колегата си. Първоначално той отказва, но след това приема предложението.

Либретото включва различни литературни източници като новела от IX в. на Матео Бандело посветена на прочутите влюбени от Верона, едноименна пиеса от 1818 на Луиджи Сцевола, но не е по трагедията на Шекспир „Ромео и Жулиета“, която по онова време не била тъй популярна в Италия. Според други изследователи в основата на либретото е историята описана в роман от Луиджи да Порто „Новооткритата история на двама благородни влюбени“ публикуван през 1530 г. Той измисля имената на главните герои, както и тези на Меркуций, Тибалд, Лоренцо и Парис.

Белини написва операта за по-малко от месец – между края на януари и началото на март, като използва много фрагменти от композираната година преди това опера „Заира“, която не получила одобрение. Най-прочутата ария от операта, тази на Жулиета Oh! quante volte, oh quante! е от операта „Аделсон и Салвини“. Двамата главни герои в операта на Белини са два женски гласа. Изборът на мецосопран за ролята на Ромео е, за да се усети чистата, младежка любов.

В постановката на Миланската Скала през 1966 г. Клаудио Абадо поверява ролята на Ромео на тенора Джакомо Арагал, а след това е издаден и запис. В тази постановка Рената Ското и Маргерита Риналди се редуват като Жулиета, а Тебалдо е Лучано Павароти. Тази версия се играе в Амстердам, Рим, Филаделфия и на Единбургския фестивал, но не задълго. Вериано Лукети също вписва името си в дискографията на операта като Ромео. Сред световните интерпретаторки на двете централни партии блестят имената на Рената Ското, Катя Ричарели, Бевърли Силс, Едита Груберова, Анна Нетребко, Джанет Бейкър, Агнес Балтса, Дженифър Лармор, Елина Гаранча и Веселина Кацарова.

Историята на „Капулети и Монтеки“ в България е кратка. Първата постановка е в Русе на 3.02.2007 г., като е игран само един спектакъл. Постановката е на проф. Павел Герджиков, диригент Евгени Димитров, а ролите изпълняват Цветелина Малджанска, Андреана Николова, Пламен Бейков, Петър Костов, Момчил Миланов. Следващата постановка е в Стара Загора на 25.02. 2010 г. Режисьор отново е проф. Павел Герджиков, диригент Красимир Къшев, а солисти са Даниела Дякова, Яница Нешева, Марк Фаулър, Антон Радев, Добри Добрев и Александър Марулев.

Действащи лица:
• Тебалдо, аристократ, сгоден за Жулиета – тенор
• Капелио, баща на Жулиета, предводител на фамилията Капулети – бас
• Лоренцо, лекар и придворен на Капулети – бас
• Ромео, предводител на фамилията Монтеки – мецосопран
• Жулиета, любима на Ромео – сопран

Действието се развива във Верона през XIII век.

Първо действие

Първа сцена – в дома на Капулети.

Градът е разкъсан от борбата между семействата Капулети, гуелфи и Монтеки, гибелини. Капелио, главният представител на Капулети, събира привържениците си, за да ги призове да се борят срещу противниковата фракция. Той ги информира, че Монтеки са предвождани от Ромео, омразният убиец на сина му и че Ромео е изпратил посланик с предложение за мир. Лоренцо се противопоставя на общото мнение да продължат раздорите и ги съветва да изслушат пратеника. Начело на фракцията на гуелфите е Тебалдо, който обещава да пролее кръвта на Ромео заради убийството на сина на Капелио (“È serbata a questo acciaro”). Последният му предлага ръката на дъщеря си Жулиета: сватбата ще бъде отпразнувана същата вечер. Лоренцо, който знае за тайната връзка на момичето с Ромео Монтеки, предлага сватбата да се отложи заради болестта на Жулиета. Тебалдо обявява, че е готов да се откаже от сватбата, ако тя ще причини дори една-единствена сълза на Жулиета, но Капелио го успокоява, че Жулиета ще бъде вечно вярна на онзи, който отмъсти за убития й брат. Пристига посланикът на Монтеки с предложение за мир. Това е самият Ромео, който се е върнал под прикритие във Верона. Той предлага мирът да бъде запечатан с брак между Ромео и Жулиета (“Se Romeo t’uccise un figlio”). Капелио и хората му отказват възмутено.

Втора картина – В стаята на Жулиета

Жулиета е сама в покоите си. Тя е научила за решението на баща си, оплаква съдбата си и призовава любимия си Ромео, тъй като вярва че е далеч (Eccomi in lieta vesta…Oh! quante volte, oh! Quante). Лоренцо й разкрива, че младежът инкогнито е отново в града и го води през тайна врата. Ромео се хвърля в обятията на своята любима. На предложението му да избяга с него, девойката отказва в името на дълга и синовното послушание (“Sì, fuggire: a noi non resta”). Ромео напразно се опитва да я убеди. Чува се сватбена музика, а тя го убеждава да се отдалечи от града и да се спаси.

Трета картина – в дома на Капулети

В двореца на Капелио дамите и рицарите празнуват предстоящата сватба на Жулиета с Тебалдо. Ромео е сред гостите облечен в дрехите на гуелф и доверява на Лоренцо, че хиляди въоръжени гибелини са проникнали във Верона, готови да изненадат противниците си. Лоренцо напразно се опитва да го убеди да напусне Верона и да се откаже от намеренията си. Чуват се викове. Група Капулети са нападнати от няколко Монтеки. Гостите бягат. Ромео бърза да се присъедини към хората си. Докато шумът заглъхва, пристига Жулиета облечена в сватбената си рокля и разтревожена за изхода на битката. Ромео се приближава към нея и отново се опитва да я убеди да го последва. Срещата им е прекъсната от Тебалдо и Капелио, които водят въоръжените гуелфи. Ромео е разпознат, но  успява да избяга от гнева на враговете само благодарение на намесата на неговите хора.

Второ действие

Първа картина – В дома на Капулети

Сама в стаята си Жулиета с тревога очаква вести за развоя на битката от Лоренцо. Той  й разкрива, че Ромео е в безопасност, но над нея тегне заплаха: на следващия ден ще бъде отведена в замъка на Тебалдо, където ще бъде сватбата. Лоренцо й предлага решение. Ще й даде да изпие напитка, която може да симулира смърт. След кратко колебание тя я изпива (“Morte io non temo, il sai”). Пристига Капелио, който изисква дъщеря му да се подготви за сватбата. Жулиета моли баща си да я прегърне. Той отказва и изпраща да извикат Тебалдо, като му нарежда да следи Лоренцо, на когото вече не се доверява.

Втора картина - Пред дома на Капулети

На улицата във Верона Ромео разтревожен от липсата на новини търси Лоренцо. Той се натъква на Тебалдо, който го предизвиква на дуел (“Stolto, a un sol mio grido”). В разгара на двуоя се чува погребална музика. Това е шествието, което изпраща до гробницата Жулиета, която всички смятат за мъртва. Ромео и Тебалдо са отчаяни.

Трета картина – В гробницата на Капулети

В семейната гробницата, където е погребана Жулиета, пристига Ромео, следван от Монтеки. Той влиза и коленичи пред любимата си. Заповядва на хората си да си отидат, отново ридае пред бездиханната Жулиета, и изпива отрова (“Deh, tu, bell’anima”). Жулиета се събужда, произнасяйки името на Ромео. Тя го вижда и смята, че той е дошъл, защото е предупреден от Лоренцо. Като научават ужасната истина, двамата влюбени се прегръщат за последен път (Ah! crudel! che mai facesti!). Ромео умира, а Жулиета издъхва върху тялото му. Хората на Ромео пристигат, след тях Капелио и неговите последовател. Пред трагичната сцена, която се разкрива през тях Капелио осъзнава всички последствия от омразата между двете вражески фракции, които се стоварват върху него.

Действащи лица и изпълнители:
Капелио - Петър Бучков
Жулиета - Маргарита Левчук
Ромео - Абигейл Ливайс
Тебалдо - Хрисимир Дамянов
Лоренцо - Валентин Ватев
Диригент – Ерки Пек
Диригент на хора - Виолета Димитрова
Концертмайстори - Мария Евстатиева
Корепетитори - Милен Станев, Светлана Ананиевска

Маргарита Левчук - Жулиета

Родена е през 1990 в Брест.Завършила е беларуската държавна музикална академия в Минс при доц. Людмила Щербакова. От 2016 г. е солистка на Беларуския Болшой театър. На следващата година изпълнява партията на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. В репертоара й са още Норина от „Дон Паскуале“ на Доницети, Олимпия от „Хофманови разкази“ на Офенбах, Оскар от „Бал с маски“, Джилда от „Риголето“, Виолета от „Травиата“ на Верди.

През 2016 г. дебютира и в киното във филма „Ангел хранител“ на Максим Демченко, където изпълнява ролята на певицата Елен.

Лауреат е на национални и международни конкурси сред които “Klaudia Taev“ в Пярну (Эстония, 2017), Пезаро (Италия, 2018), “Bellano Paese degli Artisti” (Италия, 2018), Международния музикален конкурс (Берлин, 2018).

Абигейл Ливайс - Ромео

Родена е в Портланд, Мейн. Завършила е музикалното училище на Мурс в университета в Хюстън, а след това в консерваторията на колежа Бард, където учи с Едит Берс и Доун Ъпшоу. Била е резидентен артист на операта в Юта, солистка на операта в Люцерн. В плановете й за този сезон са „Капулети и Монтеки“ на Белини в Каунас и София, Керубино от „Сватбата на Фигаро“ във Флоренция, Аний от „Милосърдието на Тит“ на Моцарт в Нант, принц Орловски от „Прилепът“ на Щраус в операта на Форт Уърт.

Печелила е няколко конкурса в родината си - Концертния конкурс на Университета в Хюстън, Националния вокален конкурс „Орфей 2010“, Музикалния конкурс в Лонг Айлънд и конкурса за млади изпълнители на Тексас през 2011 г.

Интересите й са многостранни. Тя изпълнява както барокова музика, така класически и съвременни творби. Работила е с композитори като Джон Харбисън, Джон Мусто, Елена Лангер, Тамзин Елиът и Брайън Сютс.

Ерки Пек – диригент

Учи пиано, хорово и оркестрово дирижиране в Естонската музикална академия в Талин, която завършва през 1993 г. Продължава обучението си в Латвийската музикална академия в Рига. Специализира при Кирил Кондрашин, сър Джон Елиът Гардинър, както и в Гилдхол скул в Лондон. От 1994 до 2011 е диригент в операта в Талин. От 2001г. е артистичен директор на естонския международен конкурс за млади оперни певци „Клаудиа Таев“, а от 2005 г. ръководи прочутия оперен фестивал – „Промфест“ в Пярну, Естония. През 2000 г. създава свой оркестър в Талин „The 21st Century Orchestra“, като превес в програмите им имат творби на съвременни естонски и чужди композитори. Ерки Пек вече е познат на опернатa публика във Варна и Бургас. Дирижирал е в беларуския Болшой театър, в театъра на Ерфурт, в различни театри в Белгия, Холандия и Франция.