На 11 октомври от 18:30 часа, в централното фоайе на Операта ще бъде открита изложба, посветена на живота и творчеството на големия български композитор, чиято 111 годишнина от рождението му беше през месец септември.
Изложбата е по повод 111 години от рожденнието на акад. Марин Големинов. Тя представя в 20 пана знакови мигове от живота на Големинов – снимки, ръкописи, писма, дипломи, непоказвани до този момент. Включени са програми от пътешествията на танцовата драма „Нестинарка“ по света, снимки от премиерата на „Захари Зограф“ с Никола Гюзелев и Румяна Барева, впечатляващи кадри от представянето на операта „Ивайло“ на Царевец (постановка на Пламен Карталов). Писма, уловили духа на времето, разменени от Големинов с големи български музиканти като Димитър Ненов, Добрин Петков и Константин Илиев, както и кореспонденция с учителите на Големинов от Париж и Мюнхен.
Специално внимание е отделено и на Марин Големинов като диригент - малко познат е фактът, че именно той се счита за основател на факултета по оркестрово дирижиране с първия диригентски курс, който организира през 1943 г. Именно той е дирижирал премиерата на "Зографът Захарий" в началото на 70-те години в София - операта, която сега отново оживява на Софийска сцена с един нов и оригинален прочит.
Марин Големинов е роден през 1908 година в Кюстендил. Завършва Музикалната академия в София, където учи цигулка при проф. Тодор Торчанов и композиция при проф. Добри Христов. След това заминава за Париж, където завършва със Златен медал прочутата Школа Канторум, където учи при Венсан д'Енди и Ги дьо Лионкур и посещара лекциите на Пол Дюка. Специализира и в Мюнхен. Бил в преподавател в Първа и Втора мъжка гимназия в София, след което идва премиерата на танцовата драма "Нестинарка" през 1942, която за една вечер го прави знаменит. Залата на Народния театър е препълнена, хореографията на Мария Димова - новаторска (за първи път балетистите у нас играят боси, без палци). След това "Нестинарка" се играя всяка седмица по 2 или 3 пъти, винаги при пълни салони. Големинов става преподавател, по-късно и професор в консерваторията в София. Негови ученици са Георги Минчев, Пламен Джуров, Емил Табаков, Димитър Христов... Бил е ректор на Музикалната академия и директор на Софийската опера. Лауреат на Хердерова премия, удостоен е с Ордена за изкуство и култура на Франция. Академик на БАН. Марин Големинов е един от най-изпълняваните български композитори по света - неговите Скици за струнен оркестър, квартети като Старобългарски и Микроквартет,Симфоничните вариации по тема от Добри Христов и новаторския и без анаглог Концерт за струнен квартет и струнен оркестър и до днес се изпълняват от някои от най-добрите световни изпълнители (като квартета на Виенската филхармония "Щойде"). Големинов е автор на три опери - "Ивайло", "Зографа Захарий" и "Тракийски идоли", два балета - "Нестинарка" (танцова драма) и "Дъщерята на Калояна". Щрихи към тази биограия можете да видите в изложбата.
Изложбата е по повод 111 години от рожденнието на акад. Марин Големинов. Тя представя в 20 пана знакови мигове от живота на Големинов – снимки, ръкописи, писма, дипломи, непоказвани до този момент. Включени са програми от пътешествията на танцовата драма „Нестинарка“ по света, снимки от премиерата на „Захари Зограф“ с Никола Гюзелев и Румяна Барева, впечатляващи кадри от представянето на операта „Ивайло“ на Царевец (постановка на Пламен Карталов). Писма, уловили духа на времето, разменени от Големинов с големи български музиканти като Димитър Ненов, Добрин Петков и Константин Илиев, както и кореспонденция с учителите на Големинов от Париж и Мюнхен.
Специално внимание е отделено и на Марин Големинов като диригент - малко познат е фактът, че именно той се счита за основател на факултета по оркестрово дирижиране с първия диригентски курс, който организира през 1943 г. Именно той е дирижирал премиерата на "Зографът Захарий" в началото на 70-те години в София - операта, която сега отново оживява на Софийска сцена с един нов и оригинален прочит.
Марин Големинов е роден през 1908 година в Кюстендил. Завършва Музикалната академия в София, където учи цигулка при проф. Тодор Торчанов и композиция при проф. Добри Христов. След това заминава за Париж, където завършва със Златен медал прочутата Школа Канторум, където учи при Венсан д'Енди и Ги дьо Лионкур и посещара лекциите на Пол Дюка. Специализира и в Мюнхен. Бил в преподавател в Първа и Втора мъжка гимназия в София, след което идва премиерата на танцовата драма "Нестинарка" през 1942, която за една вечер го прави знаменит. Залата на Народния театър е препълнена, хореографията на Мария Димова - новаторска (за първи път балетистите у нас играят боси, без палци). След това "Нестинарка" се играя всяка седмица по 2 или 3 пъти, винаги при пълни салони. Големинов става преподавател, по-късно и професор в консерваторията в София. Негови ученици са Георги Минчев, Пламен Джуров, Емил Табаков, Димитър Христов... Бил е ректор на Музикалната академия и директор на Софийската опера. Лауреат на Хердерова премия, удостоен е с Ордена за изкуство и култура на Франция. Академик на БАН. Марин Големинов е един от най-изпълняваните български композитори по света - неговите Скици за струнен оркестър, квартети като Старобългарски и Микроквартет,Симфоничните вариации по тема от Добри Христов и новаторския и без анаглог Концерт за струнен квартет и струнен оркестър и до днес се изпълняват от някои от най-добрите световни изпълнители (като квартета на Виенската филхармония "Щойде"). Големинов е автор на три опери - "Ивайло", "Зографа Захарий" и "Тракийски идоли", два балета - "Нестинарка" (танцова драма) и "Дъщерята на Калояна". Щрихи към тази биограия можете да видите в изложбата.
Национална награда на името на Големинов е учредена в Кюстендил през 2016 година.
Изложбата е дело на наследниците на Големинов и най-вече на неговата внучка Лили Големинова.