Световноизвестният италиански диригент Елио Бонкомпани ще дирижа утре вечер в Софийската опера и балет концерт, посветен на 90-годишнината от рождението на Николай Гяуров. Маестро Бонкомпани е дирижирал концерти из цяла Европа, САЩ, Канада, Южна Америка и Австралия с оркестри като Лондонския симфоничен оркестър, Кралския филхармоничен оркестър, Дрезденския филхармоничен оркестър. В течение на дългата си кариера е бил главен диригент на белгийския „Театр дьо ла Моне“, както и диригент в Кралския оперен театър в Стокхолм, главен диригент на неаполския оперен театър "Сан Карло", както и на „Фолксопер“ и на виенската „Щатсопер“.
- Здравейте, г-н Бонкомпани, защо приехте да дирижирате концерта, посветен на 90-годишнината от рождението на Гяуров?
- Въпрос на лични чувства. В продължение на много години на сцената съм имал честта да дирижирам голяма част от българските оперни звезди – Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска. Работил съм с Пласидо Доминго, Хосе Карерас. Гяуров бе единственият от тези велики гласове, с когото все се разминавахме. Слушал съм го много пъти на живо и съм с ясното съзнание какъв колос на сцената беше, но просто нямах шанс да работя лично с него. Затова когато ми се обади директорът на Софийската опера и балет Пламен Карталов, приех без колебание. Никога преди това не съм бил в София.
- Любопитен съм за годините ви с великия Тулио Серафин, чийто асистент сте бил. Все пак той е откривателят на Калас за голямата сцена. Случвало ли ви се е да дирижирате Мария Калас?
- Бях твърде млад тогава, за да ми позволят да дирижирам Божествената. Но много често сме се срещали с нея, а в по-късните години имах привилегията да се сближим. Спомням си, че когато през 60-те години правеше „Травиата“ в Париж, ме покани в апартамента си на булевард „Жорж Мандел“ 36. Направи ми приятно впечатление, че в хола й единствената фотография бе именно на Серафин, когото тя почиташе като баща. Това беше след смъртта му.
- Единствената? Искате да кажете, че не е имало снимки на Онасис?
- Може би ги е държала на друго място, не знам. Във всеки случай много почиташе Тулио Серафин.
- Бил сте музикален ръководител на много от най-престижните европейски оперни театри. Прави ми впечатление, че често сте дирижирали творби на Доницети, та искам да ви попитам - лесно ли се намират днес гласове за Доницети?
- Не бих се изтъкнал като някакъв голям специалист по Доницети, макар че ми се е случвало често да дирижирам негови творби, включително и някои много рядко изпълнявани негови произведения. Буквално да ги възкресявам, защото не са били поставяни на сцена от твърде много време. Например последната му опера „Дон Себастиано“.
А те не са били изпълнявани именно защото този композитор, чиито творби са прекрасни, изисква определени гласове – драматични колоратури, които се срещат много рядко. Има и екстремни височини, които в днешно време са по-трудни за изпълнение, отколкото по времето когато Доницети ги е създавал. Тъй като междувременно е имало една промяна на честотите, на които се настройва тонът „ла“, и сега на практика онова, което през 19 век е било все пак изпеваемо, сега е непостижимо за човешкия глас. Или поне за повечето гласове.
- Какво ще представлява концертът, посветен на Гяуров в петък?
- Подготвили сме много специална програма в две части. Първата е построена около едно от постиженията на Гяуров – операта „Борис Годунов“. Ще пее големият мецосопран Долора Заджик, която ще изпълни арията на Марфа от „Борис Годунов“. Тя е певица с голям глас, но и с много голяма музикална култура. Дирижирал съм я веднъж като Амнерис и не мога да забравя колко блестящо бе изпълнението й. Има и много видеооткъси от изпълнения на Гяуров.
Във втората част се придържаме около друго голямо постижение на великия български бас – Филип от „Дон Карлос“. Пак ще има видео откъси от негови изпълнения и сцени от „Дон Карлос“, изпълнени на живо от солисти на Софийската опера и балет.
https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7663931