Автор: Иван Върбанов
София, 19.09.2019 г. |

Изключителният Орлин Анастасов пристигна от Италия, за да вземе участие в откриващия галаконцерт на Софийската опера. В музикалното събитие на 20-и септември, което е в чест на легендарния български бас Николай Гяуров, ще вземат участие звезди от цял свят.

Анастасов е най-младият бас, който дебютира на сцената на Скалата, а звездата му изгря след триумфа на международните оперни конкурси: "Борис Христов" (1998 г.) и "Опералия" (1999 г.) – основан и менажиран от маестро Пласидо Доминго.

"Със 100 процента сигурност мога да кажа, че съм човекът, който е пял най-много с Гяуров", пошегува се Орлин в началото на отговора на въпроса ми: Какъв е споменът му за великия български бас?". „Така е, защото съм пял с неговите записи още от 17-годишен. Той е еталонът ми за оперен певец и за правилно пеене, към които съм се стремял. Винаги съм се учил от него. Нещо повече – той е причината аз да пея изобщо! Гяуров е един от малкото певци, които човек може да имитира. Той демонстрира изключително правилно белкантово пеене. Когато слушаш негов запис, нещо остава в теб. Докосва те, провокира те да „вземеш” и да дообогатиш своя арсенал от палитри с нов цвят, с различна темброва окраска, с нова характеристика на вокалния образ и на персонажа, който предстои да пресъздадеш”, признава Анастасов.


Критици и публика сочат младия Орлин Анастасов за наследник на Гяуров. „Винаги съм се учудвал на това, че доста хора търсеха някакви гласови прилики между него и мен. За мен това са немислими сравнения, но всеки има право на мнение. Трябва да отбележа, че никога не съм пял реално на сцената с Николай Гяуров по обективни причини”.

Младият артист, който гастролира успешно и в Кралската опера в Лондон, Нюйорската „Метрополитен” , Виенската „Щатсопер” чува за първи път гласа на Николай Гяуров през 1993 г. във „Фауст”. Феноменално изпълненото „Рондо на Мефистофел” тотално обръща и променя живота на Анастасов, който след това ще се превърне в един от най-бляскавите вердиеви баси от новата генерация на световната оперна сцена.

„Да, Гяуров е идвал да ме слуша в три спектакъла. На първия - дойде с Мирела Френи. След това отново се върна и поиска да ме чуе в същия спектакъл, защото искаше да се съсредоточи изцяло. Получих покана да гостувам в техния дом. Нашите срещи протичаха в рамките на повече от 2-3 часа, през които си говорехме за всичко, но не и за пеене. Маестрото бе винаги изключително дружелюбен, непретенциозен, откровен, директен, някак напълно обикновен. Времето, през което общувахме, минаваше неусетно. Бяхме в състояние например да обсъждаме темата „риболов” - и негово, и мое голямо хоби в продължение на два часа.”



Орлин Анастасов споделя, че съзнава напълно отговорността и честта да бъде наследник на велики български певци, които са завоювали славата на родната певческа школа из целия свят. „В първите години на певческата ми кариера това бе една немалка тежест - да бъда сочен като наследник на престижната запазена изпълнителска марка "Български баси". Давах си сметка, че очакванията са големи - най-вече от страна на публиката. Самият факт, че като бас ме свързваха с България буквално отваряше широко вратите на много международни сцени и театри пред мен, но и вдигаше твърде високо нивото, които всички очакваха от мен и аз съм отстоявал на всеки един Божи спектакъл с цялото си сърце и душа”.

РАЗКАЗ ЗА ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ, КОЯТО СЕ СЛУЧВА НА ОРЛИН ПРЕДИ ДЕБЮТА МУ В „ЛА СКАЛА”

Бях само на 22 години и ми предстоеше дебют в "Севилския бръснар" на сцената на Миланската „Ла Скала”. При мен дойде един възрастен човек от оркестъра, който ми каза: "Момче, ти от България ли си?", а аз утвърдително кимнах с глава. "Тук съм свирил с абсолютно всички големи певци" - продължи музикантът - "с божествената Мария Калас, с Джузепе ди Стефано, с Карло Бергонци, с Павароти … С всички, които преминаха през тази сцена. Това, което все още звучи в ухото ми и никога няма да забравя е: "Comme un colpo di cannone " на младия Гяуров. Звукът, който пристигаше от сцената, бе толкова силен и огромен, притежаваше такава мощна емисия, че докато свирехме (а ние прекрасно знаехме момента, който очаквахме с голямо внимание) всички от струнната секция си отваряхме устата с цел да не ни гръмнат тъпанчетата. Свирейки не чувах звука от собствената си цигулка, която е до ухото ми. Толкова силна бе емисията на Гяуров.”

В легендарния оперен театър има няколко точки, където оперните артисти са се чувствали най-комфортно и звукът от гласовете им е достигал до публиката най-пълноценно. За Гяуров такава точка не е имало, защото където и да е заставал пеейки се е чувал и звучал винаги чудесно.

Да не забравяме - той е българинът, който в продължение на 25 години присъстваше непрекъснато на най-великата сцена в Милано - Меката на оперното изкуство.


ЕДНА СБЪДНАТА НОВА МЕЧТА

Запитан за предстоящите ангажименти и проекти Орлин Анастасов отговори така: „Поемам в нова посока, която много ме вълнува и ме изпълва с очакване. Това бе една голяма моя мечта. Уж на шега, а сега тя се сбъдна. Догодина ми предстои да реализирам шест мои постановки, но в ролята на режисьор. Да, това е една съкровена моя мечта! Ще поставям последователно в Израел, в Япония, в Малта, в Италия и във Франция. Спектаклите, които са ми поверени да създам са на обичаните оперни заглавия: "Тоска", "Трубадур", "Бохеми" - една мащабна копродукция и "Борис Годунов".