Клаус Биланд
Пълно единство от музика и образ
1-во действие -Тристан и Изолда
Летният фестивал на Вагнер в Софийската опера и балет под ръководството на проф. Пламен Карталов, големият визионер и инициатор на късните творби на Вагнер на Балканите, тази година междувременно влезе в седмия си кръг с подновените представления на „Тристан и Изолда“, два пъти и „Парсифал“. Отново пристигнаха много гости от чужбина – една голяма група от Обединеното кралство за „Парсифал“ – все пак все още има свобода на пътуване – и отново вече известната, изключително елегантна двойка от Ню Йорк, която също беше на софийското представяне на „Пръстена“ във Фюсен и която е много ентусиазирана от постановките на Карталов.
2-ро действие – Любовният дует
Карталов успя да спечели международно известния диригент Константин Тринкс и за трите вечери, следвайки препоръката на големия си приятел Рихард Тримборн, който изигра основна роля в подготовката на творбите на Вагнер в Софийската опера и за съжаление почина през 2017 г. Това, което техният оркестър, вече запознат с музиката на Рихард Вагнер от години, изпълняваше през тези две вечери, беше наистина най-доброто, което чух тук през последните години. Тринкс успя да оживи оркестъра до невероятна музикална чувствителност и прозрачност, с практически безупречен и изключително ангажиран принос. Още в „Тристан“ се започна с фино поведена прелюдия, в хода на която Тринкс внимателно подготви кулминацията, като подходи с впечатляваща чувствителност към отделните музиканти и след това остави прелюдията бавно да отшуми като в безкрайността на широко езеро.
2-ро действие – финал
Преди това можеше да се види предисторията в една загатната в тъмното, сенчеста битка на Тристан с Моролд, под погледа на двамата крале и обкръжението им. Изолда дори разпознава разликата в меча на Тристан! Когато след това тя иска да го убие, тя се отдръпва, когато той „я погледна в очите...“, както ще я чуете в нейното последващо веднага кратко повествование при разговор с Брангене. Впечатляваща сцена, която най-накрая се разтваря в мистериозна, шепнеща и обвита в мъгла тъма на едно предшестващо време, изглеждащо отдавна отминало... Режисьорът Карталов обича тези цитати от предисторията, които той внася, например, и във „Валкюра“ от постановката си на „Пръстена“ и които винаги обогатени подхождат на неговата драматургия.
3-то действие - Тристан и Курвернал
Страхотен ефект постигна неговата постановъчна оптика. С неговия сценограф Миодраг Табачки, както и с дизайнера на художественото осветление Андрей Хайдиняк, с художника мултимедия Георги Христов и с гарантирания вкус на дизайнера костюми Лео Кулаш, Вагнеровата opus summum е музикална драма в най-добрия смисъл на концепцията на Вагнер за цялостно произведение на изкуството. Изживява се интензивно тематично взаимодействие на сцената – особено с една много променлива сценография – вокалната сила на изграждане и музиката. Карталов избра тази интерпретация поради убеждението, че „поетичният шедьовър на Вагнер“, както той го нарича, трябва да бъде оформен на разбираем, емоционален, динамичен и музикално изразителен театрален език.
Умиращият Тристан
Този език се отразява и във факта, че само няколко души са в тясно взаимодействие на сцената, оборудвана с няколко реквизита и няколко доминиращи цвята, в най-добрия случай няколко статисти към тях, при това напълно спокойни както при Изолда в началото на 2-ро действие. Това увеличава както съответната драматургична, така и драматична интензивност и насочва погледа към същественото. По този начин, когато трябва да пее, хорът на моряците изплува само от една пукнатина от тъмния под на сцената, което го прави да изглежда още по-силен в неговото изказване. Той въздейства като един вид Касандра, която предупреждава за реалните последици от предстоящите отношения между Тристан и Изолда. По принцип обаче почти всички сцени, особено във 2-ро действие, се характеризират с висока степен на поетичност.
Заключителни аплодисменти
В ролята на Тристан Мартин Илиев с леко депресивната си аура надхвърли себе си, особено в 3-то действие. Той не само играеше на Тристан, но и беше Тристан с тяло и душа. Към това се прибави и неговият звучен героически тенор, особено подходящ за тази трудна роля. По-скоро девическият драматичен сопран Радостина Николаева видя в Изолда по време на 1-во действие своите вокални граници, но до голяма степен все пак можеше да бъде убедителна във второ и то още повече със своите емоционално впечатляващи финали. Юкка Расилайнен, доказан Вагнеров солист в почти всички големи оперни театри, беше ценно попълнение на състава като Курвенал и показа висока вокална култура, формирана в продължение на много години. Петър Бучков беше малко прекалено груб Марке, а Цвета Сарамбелиева – една малко крехко звучаща Брангене.
Снимки: Светослав Николов
Клаус Биланд