Оперното изкуство у нас е в период на възход и за това главен виновник е директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов. Той винаги е в активна творческа стихия.

За да привлича публика, шефът на Метрополитън опера кани в определени дни на открити врати зрителите да изпробват някои от костюмите за спектаклите им. Как маестро Карталов отворя вратите на Софийската опера към по-широка аудитория?

И като се има предвид какви са преимуществата на оперните театри по света, които се спонсорират от държавата, от фондации, от местни власти и богати меценати, как у нас маестро Карталов менажира успешно институцията като балансира административните си и творчески задачи.

Лятото е време за почивка. Но не и за Софийската опера – точно когато се очаква сезонът да приключи, вие се захващат с нови и нови начинания? Каква е вашата рецепта за успех, маестро Карталов?

При планиране на дългосрочна творческа програма е много важно всички поставени задачи да бъдат изпълнени. За нас не е изненада, че до края на сезона предстои още един месец динамична и интензивна работа, месец, натоварен с поканени гост-солисти, предварително продадени билети, очаквана публика от чужбина. След завършващите спектакли на фестивала „Опера в парка“ във Военната академия предстои нашия Вагнеров фестивал и планираните летни представления на Белоградчишките скали.  

Ръководите огромен екип от артисти. Как мотивирате хората си да работят всеотдайно? Как трупата издържа на това темпо?

За мен е важен принципът на корпоративната култура - когато една идея бъде възприета, се следва от всички, които са убедени в това да вървим заедно напред. Всяка творческа личност трябва да бъде овладяна в желанието да се свърши цялостната работа. Така че мотивацията е да има вдъхновяващи задачи, възбуждащи всички сетива на творческия процес. Предизвикващи задачи, които водят след себе си творчески порив и всеки един артист е увлечен, независимо дали е певец-солист или е артист от балета или оркестрант или хорист. И съответно е мотивиран от удовлетворителната оценка, която се дава за неговия труд.

Имали ли сте моменти, когато поради някаква причина ваше представление се е провалило? Как реагирате в кризисни ситуации?

Научил съм се да се справям с всяка трудност и с всяко предизвикателство още от времето, когато бях млад музикален режисьор.

Като студент създадох една младежка опера, която имаше гостоприемството на тогавашния директор, народния артист Димитър Узунов. Той ми предостави малката сцена, на която репетирах с моите млади артисти, всички студенти. И когато направихме няколко представления и трябваше да играем в един столичен театър, един от артистите поиска пари и не се яви на представлението. Трябваше да го отложим.  По-голям страх и срам никога не съм изпитвал. И друг случай - когато аз трябваше да играя една от ролите, защото по време на турне артистът не се яви на представление.

Има и различни лични моменти, които могат да възпрепятстват явяването на някой артист на сцената, но ние не можем да кажем на публиката причината, поради която той не се явява на работа. Това публиката не я интересува. Когато си я убедил, че трябва да купи билети и да влезе в зрителната зала, тя ти има доверие и е дошла да се наслади на това, на което си я поканил.

Радвате си на голям интерес, билетите за вашите представления са продадени предварително. Как привличате публиката?  

От съществено значение е репертоарът. Има публика, подготвена за репертоар, който тя познава и не се интересува от непознати заглавия. И друга публика, която от любопитство отива да види заглавия, които никога не е срещала. Затова ние имаме една широка като формат програма, в различни стилове и композиторски школи. Позволихме си да направим и мюзикъла „Мама мия“, с който да привличаме публика, която никога не е влизала в оперната зала. „Мама мия“ води нова публика категорично, защото само на сцената на Софийска опера за няколко месеца направихме 34 представления. И за моя гордост, част от тази публика в антракта на представлението купува билети за „Янините девет братя“ на Любомир Пипков, например.

Мюзикълът е жанр на музикално сценичното изкуство и в много немски театри е застъпен широко като част от оперната програма. В една оперна сграда се правят и мюзикъли, и оперни и балетни, и драматични представления. Така че има смесване на жанровете. Днес не важи златното аристотелово правило за единство на място и време на действието. Нещата са доста еклектични във всички изкуства.

Имаме широкоспектърен по формат и разнообразие репертоар, който дава възможност на всеки да намери своето заглавие и да влезе в сградата на Софийската опера.

Имате богата оперна програма и за деца. Как възпитавате младежката публика?

През изминалия сезон имаме 200 представления за най-младата публика.

Привличаме не само младежката, а и публика от най-ранна детска възраст. Затова създадохме нашите популярни концерти за бебоци. Оперната култура се възпитава като всяка друга и съм сигурен, че тези деца, отглеждани с опера от няколкомесечната си възраст, ще бъдат наша вярна публика във времето. 

Малките зрители, влезли в операта на 1-2-годишна възраст от бебешката зала идват на малка сцена, където играем само детска програма. Възхищавам се на тази публика, която прелива от залата на бебоците към детската сцена и в един момент започва да пита за заглавията на голяма сцена. Виждали сме 6-7-годишни деца, които гледат „Рейнско злато“ на Вагнер на голяма сцена. Това показва създадена вече необходимост тези деца да влизат в концертната зала.

Помня, в началото, един случай, когато татко с гурелясали очи води на неделно представление за бебоци сина си и ми казва: „Добро утро, господин Карталов. Той от 8 часа ме е задърпал да ходи на опера.“ Беше наистина трогателно.

Репликата, която често чуваме напоследък: „Мамо не искам да ходя на куклен театър, искам да отида на опера.“, е доказателство, че сме популярни.

Малчуганите дори идват да празнуват рождените си дни при нас в операта. А тортата на рожденика обикновено е поръчкова, направена с герои от нашите опери като царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ или пък с героите от операта „Мечо пух“ и др. 

Благодарение на вашите Вагнерови спектакли привличате много гости от чужбина,  у нас идва публика, която ходи и в Залцбург, и в Метрополитън…

Голям успех е това, че с моите колеги от екипа привлякохме публика от чужбина - от Австрия, от Германия, от Дания, от Австралия, от Америка, от Южна Африка…. Зрители от 15 държави са влезли в нашия театър, много от тях без никога да са идвали в България, и без дори да знаят къде се намира София. Ние тръгнахме с увереност да създадем репертоар, който е приоритет на най-големите оперни театри, при това само с български артисти.

Това е успех, защото публиката се връща и втори, и трети път. Когато бяхме в Германия с „Пръстенът на Нибелунга“, публика, която ни е гледала в София, дойде и в Германия, а публика, която за първи път ни гледа в Германия, дойде и в България.  

Но всеки успех е предпоследен. За това, което сме направили до днес, вратата е затворена. Започваме отначало. Това е нашата съдба.

Трябва ли според вас изкуството да бъде отглеждано или трябва да създава продукти, които могат да се реализират и то да се самоиздържа?

Разбира се, трябва да има приход и трябва да има някаква възвръщаемост от една пълна зала. Но не са съизмерими начините на субсидиране на театрите. Ние сме може би единственият театър, чиято субсидия зависи от продажбите на билетите. Има един стандарт, според който за приход от 1 лев, ние получаваме 4. Докато Музикалният театър и Софийската филхармония за 1 приходен лев получават 6 от държавата. А някои оркестри като тези в Шумен и Видин получават 8. Може ли да се сравняват разходите, огромната натовареност и отговорностите в социално-културната роля на първия национален оперен театър в България и на тези, които изредих. При нас работят 500 души. Най-големите разходи и най-скъпите постановки са тук - имаме постановки с по 400 костюма… Това е едно ощетяване, една несправедливост…

Как реагирате на несправедливостта и разочарованието?

Работим. С моите колеги от екипа работим в един синхрон в името на нашата кауза – Софийска опера. Създаваме продукция за нашата публика, а артистите се мотивират от интересните творчески задачи и оценката на техния труд.  

Признание за вашия труд са множеството музикални награди като „Кристална лира“ у нас, „Златна муза“ в Русия, златен медал на щатска фондация, бразилски орден „Рицар на южния кръст“ и много други. По случай седемдесетата ви годишнина Столична община ви удостои със званието Почетен гражданин на София…

Благодаря на тези, които са забелязали моя принос за културата на столицата. Правя го с удоволствие. Аз съм софиянец, дали съм почетен или ходещ по улиците, за мен това няма никакво значение. (Смее се.) Аз не работя за награди. Ето, вижте ги колко много са. (Посочва към стената в кабинета си, отрупана с награди, статуетки, почетни грамоти…) Признание е за мен, когато отида в чужбина като член на международно жури или на гастрол с постановките, които аз правя, да чуя, че Софийската опера е призната на световно ниво със своите продукции.

Какво предстои това лято?

Две вълшебни срещи с творчеството на Рихард Вагнер - „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ - едни от най-трудните музикално-сценични шедьоври на великия немски композитор. Предстоят две срещи с Мария Гулегина и Кирил Манолов в „Набуко“, а по-късно с „Турандот“ и артисти като Камен Чанев и наши други артисти. Предстои „Опера на върховете“ на Белоградчишките скали с две балетни и три оперни представления, където публиката ще съпреживее синтеза на музикалната драматургия с чудесата на природата. На фона на Белоградчишките скали една палитра от образи и звуци ще оживее пред очите й.  

Предстои и една необичайна среща в пещерата Магура, където се провежда нашият двучасов пърформънс с музиката на Рихард Вагнер – „Богове, великани, джуджета, вълкюри“. Публиката, приютена в пазвата на пещерата, ще се потопи в едно незабравимо преживяване, когато тайнственият свят на музиката обитава един космически свят, обозначен от скални рисунки със 7-хилядна история.

С фестивала „Опера на върховете“ на Белоградчишките скали вие събирате хиляди почитатели на открито през летните месеци. Трудно ли се покоряват оперните върхове?

Не мога от низината на нашето трудово ежедневие да видя какво се получава. Но знам, че трябва да изкачваме тези върхове, да превземаме с обич, с уважение и абсолютна отговорност вниманието на публиката.

В момента тече 10-то издание на фестивала „Опера в парка“, организиран със съдействието на Столична община. Какво ви научи опитът през годините? 

Десето поред - това е една много добра устойчивост. Тази година направихме равносметка с един голям оперен концерт, в който имаше фрагменти от всички наши постановки, които сме правили в концертна версия. Трудното е, че всяка година трябва да бъде различно, за да продължава публиката да идва на нашите представления. И ние винаги сме в един стрес, за да бъдем на върха.

Как ще опишете творческия си път?

Стремеж към съвършенство, напук на посредствеността, която ни обгражда.

Кога и къде ще почивате през лятото?

Това е много интересен въпрос. Отговор нямам, когато го получа, ще ви се обадя.

Интервю на Теодора Станкова с маестро Пламен Карталов

http://artsofia.bg/bg/pub/vseki-uspeh-e-predposleden