Мениджмънтът на Националния театър за опера и балет използва стратегически гъвкаво, целесъобразно и пълнокръвно репертоарния ресурс и портфолиото от премиерните продукции през сезона, за да изведе операта извън храма, да разположи силите на творческите състави в нови пространства и да завоюва нови аудитории чрез силата на високото изкуство.

Музикалните формати на представяне и мегапродукциите на най-аплодирания културен институт на България – у нас и по света, се основават на традиционните очаквания, но и надграждат, защото привличат нови аудитории, превземат територии и разтварят ветрилото от жанрове в портфолиото на театъра с реализацията на актуални хитови заглавия. Постановките от летния афиш захранват очакванията на меломаните за непознати свръхпреживявания чрез силата на музикално-сценичните изкуство, насищат с престиж и свръхформа. И то не само българската публика, но и гостите и почитателите на Софийската опера и балет от целия свят.

Стратегията на музикалния десант на Софийската опера и балет е той да премине на три основни фронта: „Опера в парка” – София, 21 юни -14 юли; „Софийски Летен Вагнеров Фестивал” | „Sofia Summer Wagner Festival 2019” – седмото издание ще се проведе от 7-и до 12-и юли; „Опера на върховете – Белоградчишки скали”, четвърто издание, 20 юли – 4 август; акустиране в к.к. Албена с революционната крачка екипът на Операта да направи и хитово представление от световната ранглиста на мюзикълите – „МАММА МИА!”, което ще бъде представено, както следва: в периода 24-25 юни във Военната академия в столицата, 1- 4 август на Белоградчишките скали, 24 август – к.к. Албена, 29 август – 2 септември на Летен театър Варна, 10 септември на Античен театър Пловдив, 14 - 21 септември в Софийска опера и балет.

 

 

Безспорен факт на признание за високото постижение в постановките на Вагнер на акад. Пламен Карталов, които се представят на сцената на Софийската опера, е признанието на Международната асоциация на Вагнеровите общества – RWVI, която анонсира към всички свои членове и регионални организации възможността да бъдат в София така: „Творческият екип на последните много добре приети постановки на Ринга в София ще представи две Вагнерови заглавия през юли. „Тристан и Изолда” – на 7 и 10 юли от 18:00 часа, „Парсифал” на 12 юли от 18:00 часа”. Посочва се също така, че режисьор е Пламен Карталов, а повечето певци са българи.

 

 

Международната асоциация на вагнеровите общества (RWVI) работи със своите организации и подразделения по света в името на основната цел – да се създаде интерес и да се задълбочи разбирането на творбите на Рихард Вагнер, да се осигури подкрепа за следващото поколение артисти, да се поддържа дейността на Фондация за стипендии „Рихард Вагнер”, създадена от самия Вагнер в подкрепа на фестивала в Байрот, но и за стимулиране и разширяване на международното сътрудничество.

 

Тук мисля, че би било удачно да се създаде Годишна премия „Рихард Вагнер”, която да е партньорство между Асоциацията и Софийската опера и балет. Призът да се връчва на млад изпълнител, който да специализира - интерпретация на звука и на музиката на гениалния програмен композитор и революционен визионер на оперния театър,   с най-престижни музикални капацитети.

 

Форматът ще бъде открит както си му е реда - с Гала-концерт на 21 юни. Следват спектаклите на „Дон Паскуале” (21 юни), „Мамма Миа!” (24 и 25 юни), премиера на „Кармина Бурана” по музика на Карл Орф на 28, 29 и 30 юни. Тук е важно да се подчертае, че хореографията е на Фреди Франдзути. Преди това той прави своя постановка на произведението с трупата на основания от него през 1995 г., в италианския град Лече, „Балет от юга”. 

 

Вдъхновението идва от оригиналния текст на Кармина Бурана, стъпващ на стиховете, създадени от странстващи поети, най-често от средите на духовенството или студенти, които споделят разбирането, че светът не функционира в съответствие с моралните правила, които би трябвало да следват. Затова те създават своя общност, която следва само правилата на добродетелите и тестват свободата на живота, който е изпълнен с предизвикателства и изкушения.

 

 

Спектакълът представя илюзорните идеи и въображаемите образи на тези млади хора. Готическият мит, вплетен като код в музиката на Карл Орф, провокиращ злото в най-суеверното му състояние, ни представя морално корумпирано общество, безпристрастно съпротивляващо се срещу страха от божественото нака-зание. Всъщност някои песни, иронично обръщат с главата надолу всичко и се заиграват с темите на тогавашната литература: вино, жени, игри, удоволствията на живота, като се възвисяват от текстовете на тази поезия, родена в културната атмосфера и пародията на доминиращите църковни догми и език.

 

 

Цялата програма, в това число и датите на представянето на балета „Силфида”, както и Детският цикъл от оперни заглавия, които Операта продуцира с образователна цел и грижа за възпитание на ново поколение публика, може да бъде видяна в сайта на националния театър за опера и балет - тук.

Сред заглавията за децата са: „Червената шапчица” от Александър Владигеров, „Вълшебната флейта” на Волфганг Моцарт – адаптация за деца, премиера на концерт-спектакъла „Веселите малчугани”, „Трите прасенца” на Александър Райчев, „Мечо Пух” – мюзикъл от Андрей Дреников и „История с патоци, мечо и лиса” на Георги Костов.

 

 

„ТРИСТАН И ИЗОЛДА”
07.07.2019
Начало: 16:00
10.07.2019
Начало: 18:00

Диригент КОНСТАНТИН ТРИНКС

Режисьор ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Сценография МИОДРАГ ТАБАЧКИ

Костюми ЛЕО КУЛАШ

Със специалното участие на солиста от театъра в Байройт ЮКА РАСИЛАЙНЕН в ролята на Курвенал

Участват: Мартин Илиев, Радостина Николаева, Цвета Сарамбелиева, Петър Бучков, Веселин Михайлов,  Ангел Антонов, Красимир Динев, Николай Петров


* * *

„ПАРСИФАЛ”
12.07.2019
Начало: 18:00

 Диригент КОНСТАНТИН ТРИНКС

Режисьор ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Сценография НУМЕН + ИВАНА ЙОНКЕ

Костюми СТАНКА ВАУДА

Участват: Костадин Андреев, Атанас Младенов, Петър Бучков, Ангел Христов, Бисер Георгиев, Гергана Русекова, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Ина Петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Айла Добрева, Мариела Александрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Георги Джанов, Николай Павлов, Ованес Каспарян, Цветан Цветков

 

 

 

Далеч, далеч назад във времето - преди повече от 250 милиона години, легендата разказва, че Белоградчишките скали са били на дъното на море. Водата се оттегля и меката тъкан на варовиците се нагъва. След време, под въздействието на водата, слънцето, дъждовете, бурите дори, се оформят интересни пластични фигури, които провокират човешкото въображение. Освен популярните скални сюжети и контури на природните пластики, изобразяващи Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Хайдут Велко, Адам и Ева и други, в подземните пластове, под тези отпечатъци на енергии и послания от други светове, се намират и над 100 пещери.

 

Опера на върховете – Белоградчишки скали е извънреден формат на високо изкуство, проектиран от креативното прозрение на Пламен Карталов да усети и съедини в едно времево измерение всички непреходни символи, послания, вечните библейски и исторически сюжети - от съществуването на света до бъдещия безкрай във Вселената, като ги ситуира тук и сега пред погледа на публиката. Реалистично и разтърсващо преживяване, равносилно на пътуване във времето, доколкото това наистина е абсолютно възможно през канала на вечната оперна музика, сетивното въздействие на сценичното превъплъщение и зрелищното представяне, което превежда зрителя чрез въздействие върху сетивата му и подсилване на възприятието със силата и потенциала на индивидуалното въображение на всеки зрител, за да достигне до съвсем осезаемата трансформация – да се пренесе в други времена и епохи, назад във времето и вековете.

Стотици са желаещите да бъдат част от това необикновено преживяване, наречено „ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ”. Спектаклите се провеждат в първия двор на Белоградчишката крепост от 20:00 часа.

 

 

 

 

Считам, че този формат е пример за създаване на успешен модел от акад. Пламен Карталов за опазването на националната и културна идентичност, съчетан с пропа-гандирането на висшите образци на музикална култура и изкуство, чийто носител е Националната опера и балет – София.

 

 

 Четвъртият летен фестивал ще представи балетите „Кармина Бурана” (20.07) и „Дамата с камелиите” (21.07), оперите „Трубадур” (26.07), „Кармен” (27.07) и „Турнадот” (28.07), както и четири представления на мюзикъла „Мамма миа!” - (1,2,3 и 4 август).

Колоритът на събитието е и специално подготвения пърформанс „ВАГНЕР МАГУРА: богове, великани, джуджета и валкюри”, който е с времетраене над два часа и половина. Първата част се представя на входа на пещерата, а второто е ситуирана в самата вътрешна част, в подземните зали.

Всички представления – дати, начални часове и градове, можете да проследите на сайта на българската продукция „Мамма миа!” - https://mamma-mia.bg/.

По всичко личи, че ЛЯТО 2019 ще бъде весело, щастливо и изключително музикално, заради усилията на екипа на Софийската опера и балет.

 

             
                     В ОЧАКВАНЕ НА НОВИЯ СЕЗОН – НЯКОЛКО ПРОГРАМНИ ИДЕИ

 На края на този активен и ползотворен сезон, в очакване на МУЗИКАЛНОТО ЛЯТО 2019 СЪС СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ и на прага на следващия сезон, все пак нека поставим и няколко щрихи в перспектива:

1. На първо място - активна подкрепа за начинанието: СЪЗДАВАНЕ НА МУЗЕЙ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ. За постигането на тази цел ръководството на институцията би трябвало да разчита както на широка обществена подкрепа, така и пропорционално от държавните и общински институции. Храмът на българската оперно и балетно изкуство е необходимо час по-скоро да има свой „Златен архивен фонд”. Медийната подкрепа и натиск ще имате и от наша страна за тази кауза, уважаеми акад. Карталов.

2. Питам се: След успешните формати като „Опера в парка”, „Опера на върховете” и т.н., дали не е дошло времето за продуцирането и създаването на нов - „Опера на стадиона” или създаването на „АРЕНА ОПЕРА”? Най-мащабният проект в България би бил точно по мярката на Националния театър за опера и балет, заради високия професионален потенциал на целия екип, който може да реализира грандиозността на формата, но и поради необходимостта от създаването на въздействащи мегапродукции, които да носят уникално и неповторимо преживяване от света на операта, балета и мюзикъла.

3. И още … Има ли място и дошло ли му е времето, под шапката на Софийската опера и балет нека да бъдат създадени Годишни национални музикални награди за опера, оперета, мюзикъл и балет. И защо те да не бъдат на името на Борис Христов – ГОДИШНИ МУЗИКАЛНИ НАГРАДИ „БОРИС ХРИСТОВ”.

4. Време е вече да бъде институциализирана към Софийската опера и балет на Академия „Опера и балет” – майсторски класове по интерпретация, специализации и обучения в класическите музикални жанрове за български и чуждестранни артисти.

Това са само проекции на идеи и нови коридори за доразвиване и работа. Но, нека преди това посрещнем лятото и се насладим на музикалните преживявания с продукциите на Софийската опера и балет.

На добър час !