Софийската опера и балет предлага на своята публика вълнуващи изкушения с програмите на своите летните фестивали през лятото на 2019 година. Изкушения, с различен вкус и предизвикателства, които приобщават различната публика към оперното изкуство,създадоха традиции.
Седмият Вагнеров летен фестивал, Четвъртият летен фестивал на Белоградчишките скали – „Опера на върховете“, десетият фестивал „Опера в парка“, всяко едно от тези летни събития предлагат широк спектър от заглавия в своите програми. Драматургия, която не само отговаря на различните предпочитания на публиката, но създава и нов тип културни пространства.
Това е забележителна стратегия на акд.Пламен Карталов, който с Вагнеровия летен фестивал създаде българския Байройт на Балканите, привличащ публика от цял свят, с „Опера на върховете“ успя да сътвори в магичната прегръдка на Белоградчишките скали вълшебство, което внесе нов живот на познати оперни шедьоври, а с фестивала „Опера в парка“ не само отвори вратите на едно знаково пространство, каквото е парка на Военнта академия „Г.С.Раковски“, но превърна това място в културен столичен феномен. В тези десет години на живописната сцена оживяха много любими оперни и балетни спектакли, както и разнообразна детска програма. Нещо, което даде нов живот на обичаното пространство.
Юбилейното десето издание на фестивала „Опера в парка“ се открива на 21 юни от 20.00 часа с Юбилеен Гала концерт, който включва любими фрагменти от световната оперна класика с участието на солисти хор и оркестър на Софийската опера и балет.
От 21 до 14 юли афишът предлага богато разнообразие от заглавия - „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети, мюзикъла Mamma Мia от Бени Андершон и Бьорн Улвеус, премиерата на балета „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф, балета „Силфида“ по музика на Херман Льовенсколд, Концерт на младежка формация „София“ при НМУ „Л.Пипков“, а в опера за деца много любими заглавия като „Червената шапчица“ от Александър Владигеров, „Вълшебната флейта“ за деца от В.А.Моцарт, „Мечо Пух“ от Андрей Дреников, „История с патоци, мечо и лиса“ от Георги Костов, „Трите прасенца“ от Александър Райчев и новата постановка „Веселите малчугани“.
На своя Седми летен Вагнеров фестивал,Софийската опера и балет очаква за спектаклите на „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ не само българските почитатели на Рихард Вагнер, но и представителите на Вагнеровите общества от цял свят. Нещо, което се превърна в традиция за тези седем издания на фестивала.
Запленен от постановките на акад.Пламен Карталов и различната красота на българската вокалност на отличните наши артисти, почетният председател на Международната асоциация на Вагнеровите общества, г-н Йозеф Линхарт споделя за спектакъла на „Тристан и Изолда“, че нашите изпълнители пеят на по-добър немски, отколкото някои немски артисти, а постановката е истински музикален шедьовър. И още нещо споделя, че ако Вагнер можеше да види този „Пръстен“ сигурно щеше да каже:“Аз съм българин“.
Нещо, което ни убеждава, че на Софийския свещен хълм, огласян от камбаните на най-големия катедрален храм на Балканите „Св. Александър Невски“ се роди българския Байройт, единствен за сега на Балканите.
Шедьовърът „Тристан и Изолда“ ще бъде представен на 7 юли от 16.00 часа и на 10 юли от 18.00 часа. Диригент Константин Тринкс, режисьор Пламен Карталов, сценограф Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш. В двете представления участват :Мартин Илиев, Радостина Николаева, Цвета Сарамбелиева, Петър Бучков, Веселин Михайлов, Ангел Антонов, Красимир Динев, Николай Петров.
В рамките на Вагнеровия фестивал ще бъде представена и лебедовата песен на Рихард Вагнер, „Парсифал“.
Режисьорът акад.Пламен Карталов споделя, че действието на тази сакрална Вагнерова драма в неговата постановка е извън времето и мястото на конкретиката. „„Парсифал“ е „мистично действие, в което се оглежда безкрайният жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането.“ За Карталов това е нов полет в Космоса, наречен Вагнер.
На 12 юли от 18.00 часа бъдете в този полет в Космоса на Софийската опера и балет с постановката на маестро Пламен Карталов, с диригент – Константин Тринкс, сценографията на Наумен и Ивана Йонке и с отличнита български вагнерови артсти:
Костадин Андреев, Атанас Младенов, Петър Бучков, Ангел Христов, Веселин Михайлов, Гергана Русекова, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Ина Петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Айла Добрева, Мариела Александрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Георги Джанов, Николай Павлов, Ованес Каспарян, Цветан Цветков.