- Какво е да играеш мъжка роля, в случая на бога на вятъра Зефир, нещо, което за нас е чуждо, но е разбиране на епохата на   барока и началото на класицизма.

-  Играя ролята на Зефир, второстепенен бог  на средиземноморския вятър в древногръцката митология. Срещнах много предизвиктелства защото стилът е различен от това, в което съм пяла. Не само вокално, а особено в  звукоизвличането. Още повече, че пеем на български език, а не в оригинал, играем на  камерна сцена и публиката е в близост до нас.

Освен това аз съм по-консервативна в разбиранията си, а трябва да играя мъжка роля, нещо нормално за древногръцката драма, което и в случая е така. Да играя мъжка роля, как да стоя на сцената и какво поведение да имам, това трябваше да се науча.

Всъщност, ние с Аполон имаме обща борба за приятелството на Хиацинт, сина на Обал. Трудно е. Всичко е като в близък план, няма къде да се скриеш, трябва да бъда много правдива в образа си, състоянията, емоциите. Интересно ми бе още в консерваторията да пея Моцарт, с това заглавие го опознавам още повече.

-  Една опера, сюжет, в който се срещат богове и хора, как този сюжет разговаря с нас, хората от 21 век?

-  Всичко е и в нашето време, като ценности като възпирятия, независимо от тази дистанция на времето, всичко е актуално.

Винаги има двама, които са си по-близки и третият е излишен, това го има в сюжета. Един път, това е борбата между Зефир и Аполон за Мелия. Тя е с Аполон, защото Зефир е интригант. Другата линия е търсенето на истинско приятелство с Хиацинт и съревнованието на давамата богове  за него.

Това откриваме и днес в живота. Това са чисто човешки линии. Всъщност, богове и хора, това сме ние, защото  боговете имат човешки качества и обратното.