Много съм радостен, че бях поканен от маестро Пламен Карталов да поставя „Аполон и Хиацинт“ на сцената на Софийската опера и балет.

За първи път работя с Юлия Кръстева. Тя е един отличен професионалист, режисьор много чувтвителен към сюжета на тази ранна творба на Моцарт, който заедно разработихме.

За мен тази творба изследва красотата и истината.

Аполон е бог на слънцето, Зефир е по-малкия бог. В развитието на сюжета по-малкият бог, Зефир, има смелостта да се противопостави на великия бог, въпреки че знае, че ще бъде наказан от Аполон заради любовта си.

За мен красотата и силата на чувствата е много важно нещо в този сюжет. Този мит говори за любовта. Боговете се влюбват в обикновените хора. Желанието на боговете да обичат човешки същества е желанието да се доближат до тях, да общуват с обикновените хора, или богове и хора да бъдат в едно взаимно разбирателство.

Радвам се, че това заглавие на малкия Моцарт, който е само на 11 години, когато го създава, се изпълнява от млади певци. Не е лесно убедително  да се разиграе сюжета, защото жени играят мъжките роли на Зефир, Хиацинт, Аполон. Но такава е практиката на времето, когато  Моцарт пише своята творба.

Дизайнерът на костюмите, Елена Шопова е направила отлични костюми.

Младите певци са много добри и чувствителни. Убеден съм, че заедно с осветлението, сценографията и всичко останало това ще бъде спектакъл със силно внушение.

Посланието към нас е в търсене на бога на любовта в реалния живот.