В очакване на Възкресение Христово по традиция залата на Софийската опера и балет се изпълни с публика, очакваща своето изживяване с Реквиема на Джузепе Верди. Една традиция, която превръща оперния театър в храм, когато публика и сцена се сливат в едно цяло в незабравимо свещенодействие.  Нещо, което се случи на 25 април т.г., когато солистите Виториа Иео, Надя Кръстева, Франческо Аниле, Рикардо Дзанелато заедно с хора и оркестъра на Софийската опера,  дирижирани от Павел Клиничев ни водеха в съпреживяването на разтърсващи душата емоции. 

Припомням, че Джузепе Верди създава своя „Реквием“ във време на силни душевни сътресения, разочарования от живота и събития от политическата сцена.  Духът е повален, но не и сломен, това внушава величественото му творение, разгърнато в седем части. Една изключителна драматургия, изградена от конфликти и контрастни състояния.

Не случайно всяка година Софийската опера предлага на своята публика различен  солистичен състав, който придава  нов нюанс в изпълнението на шедьовъра на Верди.

Тази година това бе младото сопрано Витория Иео, която триумфира в Реквиема с Чикагската филхармония под палката на маестро Рикардо Мути. Надя Кръстева, едно от най-успешните мецосопрани на съвремието бе истинска  радост  да бъде с нас на този свят празник. Тя  внесе своята богата багра в изпълнението. Тенорът бе Франческо Аниле, който за критиката е „певец със звездна магия в гласа си“. Басът Рикардо Дзанелато покорява пресата в Реквиема от Верди  като „мек, но приковаващ сетивата глас...“. 

Диригентът Виолета Димитрова както винаги отлично бе подготвила хора, който многократно е доказвал изключителните си качества не само у нас, но и по света.

 Павел Клиничев, диригентът на Болшой театър водеше динамично целия ансамбъл, солисти, хор и оркестър в сътворяването на една внушителна звукова катедрала.

Това бе вълнуващ духовен празник в навечерието на Възкресение Христово, аплодиран дълго от публиката, която не искаше да напусне храма на операта.

Д-р Магдалена МАНОЛОВА