Вера Немирова за нейните срещи с една необикновена котка

„Котките имат девет живота“. В тези думи звучи идеята за прераждане или за втори шанс в живота. Изглежда невероятно и все пак настройва някак си човека да очаква с надежда за нещо ново. За Иванка този принцип важи наистина. Нейното родно място се свързва лесно с тази идея, защото това е един оперен театър. Там, където всяка вечер се събуждат за нов живот в светлината на прожекторите митове и герои от различни легенди.

Иванка бе една от котките, които населяваха моето детство. Тя живееше все пак не в съседния двор, като всички останали обикновени котки, а в разказите на моя баща. Иванка беше истинска. Тя живееше в операта в град Русе и ако не е умряла, тогава можеш да я видиш все още по коридорите на театъра да се разхожда с вирната опашка като червен тигър с кехлибарени очи. Русе  е градът, в който моят баща е работил много години като режисьор в Операта. Свързан в историята си по Дунава с Австро-Унгарската империя, и чрез Ориент експрес с останалата част на света.

Русе е все още един от най-интересните градове на България, където навремето  с параходите по Дунава са пристигали първите пиана и немската дума „Butter” (масло) от Виена. В новооткритата през 1949 г. Опера, която населението на града с много любов изгражда след края на Втората световна война, се играят опери от всички времена и стилове. На графика за репетициите стоят тогава имената на много интернационални звезди на оперната сцена и като малка шега често на края е и името на котката Иванка, която е поръчана за една или друга корепетиция или балетен екзерсис. Това повдигало настроението на всички, тъй като Иванка е била нещо като талисман на Операта. Нейната територия се простирала от кафето на театъра до гримьорните на артистите, но Иванка най-много обичала сцената. На всеки спектакъл си намирала нейното място сред певците.

Аз не мога да кажа дали намерих Иванка или тя намери мен, но аз се радвах, че тя се определи за мен, избра ме. Понякога котките правят това с определени хора и малко по малко тя ми се довери.

В един слънчев следобед през май 2015 седяхме с Масимилиано Матезич след една репетиция, в кафето на театър Базел. Масимилиано търсеше сюжет за детска опера. Изведнъж тя дойде отново при мен – котката Иванка. Гледаше ме с нейните кехлибарени очи и като че ли казваше: „Разкажи моята история“. Дълго седяхме заедно и мислихме как от приключенията на Иванка да направим една сценична история. Тогава дойдох до идеята - различни опери, в които Иванка обичала да излиза на сцената да цитираме в нашата история.. . Бързо се формираха действащите лица: една хитра, смела котка, която обича да излиза на сцената по време на представление за да „пее” , не обича да лови мишки , една екстравагантна примадона, която вижда в Иванка конкурентка, оперният директор, който все още е влюбен в примадоната, Фалана, реквизиторът който обича своята котка като родно дете, тримата котараци - сценични работници, две кучета и други животни като малките мишки или балетмайсторът-плъх…

Ние всички бяхме очаровани от тази идея и пътуването за осъществяването ѝ можеше да започне.

Композиторът Масимилиано Матезич за неговата музика на „Котката“

За мен действието се случва преди 100 години в последните години от златната епоха на операта в Австро-Унгарската империя. Музикалният стил не се отдалечава от последните виенски опери на Щраус, Цемлински, Корнголд. Във всеки случай е видяна през една лупа на времето или може би чута от котешки уши. Както действието върви на две нива на сцената и в задния двор, моята музика върви също на две нива в тези два свята. На сцената се репетират класики на оперния репертоар, „Бохеми“, „Лакме“, „Евгений Онегин“. Отзад обаче Иванка носи по животински начин със себе си нейните ежедневни истории и ги озвучава. Тя се бори срещу примадоната и мяучи по вагнерски с бойни викове и сексапилни кубински ритми. Нейното музикално кредо се движи между виенския валс и славянската меланхолия. Тя кокетира с испански ритми като пее Кармен и завърта главите на котараците, но нe може да възпре и нейната животинска еротика. Така светът зад кулисите се превръща в едно място на симпатични абсурди от оперния свят, едно пътуване в света на музикалния театър, което кани както подрастващия слушател, така и меломана.