За Бисер Деянов

Бисер Деянов е роден на 11 март 1949 година. Той е живата легенда на българския балет, хореограф и педагог. Бил е художествен ръководител на балета на Софийската опера. През 1974 г. завършва Ленинградското академично хореографско училище „А. Я. Ваганова“ при проф. Генадий Наумович Селюцкий. Магистърска степен по балетна педагогика получава в АМТИИ в Пловдив, където преподава като доцент. От 1970 г. до 1997 г. е първи солист в Софийска опера и балет.

Изпълнител на главните мъжки роли в класическия български, руски и европейски балетен репертоар – „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“, „Дон Кихот“, „Ромео и Жулиета“, „Спартак“, „Пролетно тайнство“, „Конче вихрогонче“, „Хайдушка песен“, „Изворът на белоногата“, „Дъщерята на Калояна“, „Козият рог“, „Една нощ в Париж“, „Чудният мандарин“, „Дамата с камелиите“, „10-та незавършена“ - Малер и др.

Работи с хореографите проф. Петър Луканов, М. Арнаудова, Б. Ковачев, А. Гаврилов, Х. Мехмедов, Б. Сечанова, Ю. Григорович, Д. Брянцев, С. Лифар, А. Алонсо, А. Фодор и др. Представя постиженията на българското балетно изкуство в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.

Деянов е педагог в АМТИ-Пловдив. Преподавател по педагогика на класическия танц.

Носител на Първа награда за младша и старша възраст от Международния балетен конкурс във Варна през 1968 и 1974 г. и Диплом за най-добър партньор от балетния конкурс в Москва през 1973 г. Член на жури на международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва.

Размисли на Бисер Деянов за балета:

Някога техниката се свеждала до два пируета и вдигането на крака до 90 градуса. Нито са опъвали стъпалата, нито са движели ръцете красиво. Днес вдигането е по-високо от главата, а мъжът, ако не може да скача, да се върти, прегъва, т.е. да има физическите качества на една жена, е обречен. Танцьорът днес трябва да бъде универсален и задължително да владее съвременните танцови техники.

Висше образование няма за танци. Не може на 23 години тепърва да се учиш да ставаш танцьор. На Запад започват някъде от 17-годишни, в трупите им няма танцьори по на 45 години, нито пък на 30 в корде балета - това са деца от 18 до 23 години. Там, където са на договорна система, няма по-възрастни от 30-годишни танцьори, а солистите танцуват докато са лицеприятни и на директорите, и на публиката.

Голяма заблуда е, ако някой си мисли, че хората на изкуството са и интелектуалци. Единици хора, най-изявените, са стигнали това ниво, защото мозъкът им работи в крачка с времето, с изискванията на сцената, с емоционалността, музикалността и всичко, което изисква да бъдеш голям. А иначе масата е средно ниво.

Що се отнася до учениците …нямаме достатъчно деца, трудно се набират, особено през последните години, родителите не искат това да им е професия. Влизат от пети клас, а в осми пак трябва да държат приемен изпит - така било в другите професионални училища. Смешно е да ни приравняват. Балетното трябва да си направи изводите и по друг начин да набира деца. Аз ги напуснах, защото вложих много нерви в клас без развитие.

За бъдещето на балета не мога да гадая. Част от хората обичат това изкуство, така е по цял свят - индикация, че ще продължава да живее. На приливи и отливи е.