Анастасия Бубенец, 28.02.2019 г.
Софийската опера широко отбелязва 100-годишния юбилей от момента на първата постановка на сцената на театъра на операта от П. И. Чайковски „Евгений Онегин“.
На 10 февруари беше представена ретроспективна фотоизложба, а публиката можа да се наслади на съвременна постановка. Премиерата на спектакъла на режисьора Вера Петрова се състои през април 2016 г., а по-късно открива сезон 2017/2018 в оперния театър „Джузепе Верди“ (гр. Триест, Италия).
Разговор с режисьора на софийския „Евгений Онегин“, заместник-директор на Софийската опера и балет Вера Петрова за нейната версия на великата опера и взаимодействието на руското и българското оперно изкуство.
– Пушкин и Чайковски – какво означават тези имена за Вас?
– Руската класика притежава невероятна дълбочина. В своята работа се старая максимално да се потопя в текста и музиката. Пушкин и Чайковски – това е бездънно море, търсене на себе си, търсене на пътя към себе си.
Най-сложното за мен в тази постановка беше да се отправя по пътя на душевните преживявания на Евгений Онегин, да проведа ретроспективен анализ на усещанията му. За толкова кратък драматургичен и житейски период в неговия живот се случва и запознанството с Татяна, и убийството на най-добрия му приятел, и бягството и завръщането в Петербург, и в края на краищата – осъзнаването на това, че любимата жена никога няма да му принадлежи.
Моята концепция е да представя цялата постановка като един сън на Онегин. Действието се случва, нека повторя, ретроспективно. В този сън Онегин си спомня своя живот и несбъднатата си любов с Татяна. Именно тази несбъднатост, преследваща героите, ми беше особено интересна.
Бих казала, че проблемът за несбъднатостта звучи изключително съвременно, както и проблемът за търсенето на себе си. Онегин – това е преди всичко въпросът кой искам да бъда, каква роля искам да играя, тоест вечните човешки въпроси. И за мен, както вече казах, да направя ретроспективно пътешествие във въображението на героя беше особено интересно.
– На какво е основана Вашата интерпретация?
– Частично моята интерпретация се основава на конфликта между главните герои и общественото статукво – това, което преминава като червена нишка в целия роман на Пушкин. Безусловно, в текста на операта има изгубени оттенъци и нюанси, заложени от самия поет, но музиката на Чайковски допълва неговата емоционална сила.
В тази постановка говорим за лирична романтика. Говорим за конфликта човек – социум. За това, че сами си създаваме препятствия, поставяме си бариери, когато се опитваме да съответстваме на изискванията на околните, а не да следваме собствените си желания. А нали всъщност именно нашите душевни пориви трябва да определят житейския ни път.
– Постановката изглежда напълно класическа…
– Една от принципните ми линии като режисьор е да разшифровам посланието, което ни дава партитурата и драматургията, при това без да правя нищо в противовес на създаденото от авторите. Моята работа се базира на традициите и историята на нашия оперен театър, при което аз винаги гледам в бъдещето, доколкото изкуството се променя постоянно. Но опирайки се в работата си именно на основата.
По мое виждане е изключително важно в новия век да не опорочим класическото изкуство. В наши дни е много трудно да се избяга от изкушението и да не се поддаваме на така модната псевдокреативност. Необходимо е да се запази балансът: да не се нарушават музикалните, естетическите, професионалните граници, но при това да се търсят и показват съвременни тенденции. Операта не може да съществува изолирано от другите видове изкуства. Но не трябва да се казва повече, отколкото е казал сам авторът.
– Критиците, както и зрителите, особено оцениха изумителния стил на спектакъла, напомнящ на естетиката и стилистиката на киното, и потресаващите костюми.
– Безусловно, това преди всичко е заслуга на великолепния художник на костюмите Стив Алмериги, който работи не само в сферата на операта, но и на киното. Стив е крайно внимателен буквално към всеки детайл в костюма: от ръкавицата до перата на маската, която държи Татяна в една от сцените.
Трябва да спомена и за впечатляващите декори, толкова приличащи на филмови. Техният автор, главният художник на Болшой театър на Беларус Александър Костюченко, е създал нещо съвършено забележително: декорите се намират в постоянно движение, при това са до такава степен изискани, че абсолютно няма усещане за брутално въздействие върху зрителя. Благодарение на неговата работа на сцената цари видимост за лекотата и прозрачността, към която съм се стремила като режисьор.
– При това в спектакъла са ангажирани изключително млади артисти?
– Да, това е идея на директора на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов – да покани за участие в новата постановка на „Евгений Онегин“ млади и дори начинаещи оперни певци, както е искал това самият Чайковски. И това съвсем не беше просто, не само да се намерят млади артисти, притежаващи глас и талант, но и да бъдат подготвени така, че да успеят да се справят със сложните вокални партии и сценични характери в произведение с толкова тънък музикален художник като Чайковски.
Но нашият театър счита своята мисия да ангажира млади таланти за благодатна, тъй като българската земя е богата на добри певци. Ние постоянно каним ученици на Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова за участие в наши спектакли. Тази година партията на Татяна изпълни 25-годишната Стефани Кръстева, за нея това беше дебют, но още през миналия сезон тя се изявяваше в детски спектакли.
– Спектакълът имаше голям успех и в Италия, именно Вашият „Евгений Онегин“ откри сезон 2017/2018 в театър „Верди“ в Триест.
– За нас това беше голяма неочакваност, тъй като именно самият театър в Триест избра наш спектакъл за откриването на своя оперен сезон. И спектакълът премина с пак така неочакван за нас успех. За мен като режисьор, намиращ се в началото на своя професионален път, особено вълнуващо беше да покажа своя спектакъл в Италия, в родината на оперното изкуство. Но всичко протече с голям успех, получихме прекрасни отзиви от италианската критика, което е особено важно.
И самата работа в Триест беше истинско удоволствие. Софийската опера предостави декорите и костюмите, а оркестърът и певците бяха изцяло от театър „Джузепе Верди“. Диригентът Фабрицио Мария Карминати изключително добре познава и дълбоко чувства музиката на Чайковски. При това безусловно цялата постановка придоби малко по-друго звучене, сякаш по-сгъстено на фона на нашия плавен лирико-славянски стил.
– В качеството на музикален консултант сте поканили художествения ръководител на Академията за млади оперни певци към Мариинския театър Лариса Гергиева?
– За мен лично е огромен късмет, че Лариса Гергиева се съгласи да ни сътрудничи и стана главен музикален ръководител на постановката. Тя е забележителен музикант, помагаше ми да почувствам богатството на великата руска литература и прекрасната музика на Чайковски.
С нашите солисти, хор и оркестър тя изработи буквално всяка дума, всяка нота. Невероятно майсторство и най-висш професионализъм. Нали разбирате, че никак не е лесно да се пее на руски език, а под ръководството на Лариса Гергиева целият колектив успя буквално да се потопи в атмосферата на руската култура.
Тя покани за премиерата диригент от Русия – випускник от Санкт-Петербургската консерватория – 30-годишния Заурбек Гугкаев, притежаващ особен руски диригентски стил и специфика, които отчасти възприе и нашият диригент Жорж Димитров.
– Разкажете с няколко думи за откритата фотоизложба.
– През 1919 г. се състои първото изпълнение на „Евгений Онегин“ в България. Дирижира Тодор Хаджиев, а режисьор е Христо Попов. За изминалите 100 години тази опера става една от най-любимите на българската публика и на колектива на Софийската опера.
Идеен вдъхновител на изложбата стана нашият драматург Милена Николаева. Тя свърши голяма работа, откривайки в архивите уникални фотографии, на които са запечатани нашите известни певци от миналото: Райна Стоянова, Любен Минчев, Димитър Кожухаров, Виргиния Попова, Илия Йосифов и много други.
На 10 февруари показахме спектакъл, насрочен именно за 100-годишния юбилей, но виждайки огромния интерес на публиката, ще го покажем и втори път в началото на май.
– Да очакват ли зрителите появата на нови постановки на руски опери на сцената на Вашия театър?
– О, да! Готвим се за постановката на едно от най-известните произведения на руското оперно изкуство. Но засега ми позволете да оставя името му в тайна. Въобще нашият театър по силата на културни и исторически причини е изпитал най-силно руско влияние.
И до днес помня какво неизличимо впечатление произведе у мен в детството ми операта на С. Прокофиев „Война и мир“, поставена в София от Борис Покровский.
Целият оперен свят постоянно се обръща към руската класика. И не трябва да забравяме, че театърът като цяло се базира на системата на Станиславски. Аз се учих в Лондон при режисьора Кети Митчъл, автор на сложно-символически работи, но и тя в своето творческо търсене се опираше о анализа на трудовете на Станиславски. Книгите му не престават да се превеждат и преиздават в България.
Една от причините да решим да ангажираме изключително млади изпълнители в „Евгений Онегин“ беше желанието да приобщим младото поколение към руската класика, толкова близка до нас на общокултурно и светогледно равнище.
За нас е важно да пазим славянските ни традиции, които са се сформирали под фундаменталното влияние на руската култура.
Разговорът проведе Анастасия Бубенец.https://www.belcanto.ru/19022802.html