Февруари е месецът на „Трубадур” за Софийската опера. Директорът на националната трупа Пламен Карталов не измени и този път на принципа си всяка година в репертоара й да влиза нова постановка на гения Джузепе Верди. И покани италианския си колега Филипо Тонон да пренесе своята представа за „Трубадур” на българска сцена. Така се роди спектакъл, изпълнен в няколко премиерни вечери (от 23 до 28 февруари) от различни италиански и български солисти пред препълнена с меломани зала.
„Трубадур”, поставена от Филипо Тонон, е изключително красива. През последното десетилетие сме свидетели на не един причудлив декор, но като че ли за пръв път се потапяме в истинска средновековна среда с характерните й елементи, цветове и светлини. Тонон не просто режисира спектакъла по музиката на Верди и либретото на Салваторе Камарано и Леон Бардаре, а създава цялостната трагично-романтична представа за епохата, работейки лично и по сценографията, и по художественото осветление. Допълват я художничката по костюмите Кристина Ачети, диригентът Лоран Кампелон и певците, на които дължим емоцията от добре познатите ни любими арии, многогласни и хорови изпълнения.
Вечерта на 26 февруари бе запазена само за български солисти. Късмет е да слушаш в общ спектакъл певци със забележителна международна кариера като тенора Камен Чанев (нежен, вълнуващ Манрико) и баритона Кирил Манолов (владеещ сцената Граф ди Луна), примадамите на трупата Гергана Русекова (впечатляваща Азучена) и Габриела Георгиева (страдаща Леонора), партниращите им Баясгалан Дашням, Светозар Рангелов и хористи. Спектакълът бе прекъсван от „браво” за най-добрите им изпълнения, а финалът – аплодиран на крака. Дори проблемът със субтитрите през първата част на представлението не помрачи усещането за празник. Жалко е, че през март не са планирани представления на „Трубадур” в афиша на Операта. Публиката със сигурност ще пита за билети.
Текстът е публикуван в брой 8/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
http://iconomist.bg/