"Трубадур" е най-новото заглавие, което ни предлага Софийската опера и балет. С какво впечатлява премиерата на операта, която се играе все още премиерно днес и утре (27 и 28 февруари), освен с драматичната си история, силните чувства на любов, ревност, омраза, борба за надмощие, унищожение, изразени чрез точно толкова силната и красива музика на Джузепе Верди, която лесно се запомня и може да се тананика. С това, че Пламен Карталов отново е подходил с мащаб - поканил е богат международен екип, с който работи успешно и в други постановки.
Диригентът Лоран Кампелон е чест гост, познат от "Лакме" от Делиб през 2008 г. и "Дон Кихот" на Масне от 2010 г. "Вече 12-13 години идвам тук, в операта. Връщам се като в свое семейство. Изключително съм щастлив всеки път когато дирижирам италианска музика", казва той.
Режисьор, сценограф и автор на осветлението е Филипо Тонон, Кристина Ачети - автор на костюмите.
© Национална опера и балет, София
Репликата "Чувствам се у дома в София" се използва от голяма част от международния постановъчен екип в "Трубадур". Използва я и изпълнителката на Леонора – младата италианка Марили Санторо, възпитаничка на Райна Кабаиванска. Една от премиерните вечери всъщност бе с много от участници и стипендианти от майсторските й класове в пълния гласови диапазон, а знаменитото сопрано пристигна за подкрепа в залата на операта.
Спектакълът е иновативен. Такъв е бил и "Трубадур" за времето си - не само като либрето, но и в сценичен аспект – с бързи промени на сцената, всичко е трябвало да се изпълнява за изключително кратко време. С тази динамика се е съобразил и режисьорът.
© Национална опера и балет, София
"Ако беше филм "Трубадур", би бил трилър, казва той и допълва: Защото на всеки две минути има обрат в действието, но е невероятно как в някои моменти дори само в музиката се крие всичко." В оригинала е имало и седем танца от по 25 минути, които липсват в постановките днес. В тази е включен само един, и то във второ действие.
Актьорският състав е подбран от опитни певци, а изпълнителските състави са общо три. За Иванка Нинова (с двоен юбилей тази година – 60-годишен и 30 на сцената на Софийската опера като солистка) Азучена е от ролите, които обожава. Играла я е повече от 100 пъти в различни театри в Европа, а след дълго прекъсване отново е на софийска сцена. За сопраното Габриела Георгиева Леонора е също любима роля, в която е дебютирала преди 17 години.
© Национална опера и балет, София
Другата изпълнителка на Леонора – солистката на Софийската опера Радостина Николаева, сподели още пред "Дневник":
Сега изпитвам голямо вълнение, защото ми е много скъпа роля, една от първите, с които съм се изявявала на сцената на Софийската опера. Обичам я и защото с арията на Леонора направих своя дебют въобще като певица на сцената на учебния театър на Музикалната академия. Там за първи път усетих вибрациите на тази опера и топлото отношение на хората, които бяха дошли тогава да ме чуят. Даде ми импулс, че съм в правилната посока и трябва да продължа – да изградя този свой талант.
Как развивате и обогатявате ролята? Сега какво е новото?
Всичко се пее от първата до последната нота, няма нещо пропуснато. Има много голяма динамика в действието, която отговаря на тази вътре в душите на персонажите. Операта се прави само с един антракт. В музикално отношение наистина е голямо предизвикателство, защото темпата са доста по-интензивни от тези, с които сме свикнали, а и публиката е свикнала да слуша. Цялата музикална тъкан прелива една в друга - хор, ария, дует, терцет - всичко е като избродирана дантела. Или поне се стараем да го направим така. Това приковава вниманието на публиката. Е, за нас е трудно, защото динамиката те оставя без дъх, но пък показва младежкия дух, заложен в драмата.
Динамиката идва от режисьора и диригента или по-скоро е заложена в самата партитура?
Заложеното в партитурата се прочита по определен начин от диригента и от режисьора. Те са тези, които дават идеята, опитват се да направят симбиоза в своите виждания за "Трубадур" – да бъде по-интензивно, органично, по начин, който да показва естествения ход на събитията, връзката с живота. А ние, със своя глас и сценична изява, би трябвало да завършим целия този развой, да съживим мъртвата партитура, да я претворим с нашата енергия на сцената. Това е процес, който чрез репетициите, обсъжданията, чрез всичките тези напасвания на концепциите дава динамиката.
Обикновено днес всички изискват и се стремят към определена театралност, равностойна на пеенето?
Опитваме се да направим тази симбиоза – на театралност и на певческа изява. Всичко да бъде максимално достоверно и да се доближава може би до това, което е искал самият автор.
А трудна ли е гледната точка – да си актьор наравно с гласа си?
Когато един певец е правилно мотивиран, когато са му зададени ясно и конкретно задачите, които трябва да изпълнява на сцената, когато достатъчно добре му е обяснен образът, нещата стават много органични и лесни за претворяване.
В годините, в които вече сте изградили за себе си образа на Леонора, сега наложи ли ви се друго – по-предизвикателно, по-различно виждане?
Най-голямото ми предизвикателство е, че в седма картина трябва да се покаже цялата драма на героинята през задъхано темпо. Не само без пропусната нота, а и с кабалета, след което идва емоционален дует с граф Ди Луна, който също физически доста е наситен с много енергия и с голяма борба между персонажите. За мене лично е значителен стимул за преодоляване. Защото, от една страна, Верди достатъчно е провокирал певците да използват целия свой резерв, потенциал от техника, диапазон, емоционална и гласова палитра. Певецът наистина трябва да бъде много опитен, наясно със себе си, със своите възможности, за да може да покаже цялата красота на гласа си, на тялото си, а това наистина е много трудно да се съчетае – физическата красота и физическото действие на героя със гласовата характеристика.
© Национална опера и балет, София
Режисьорът Филипо Тонон също пред "Дневник":
Ако напоследък режисьорите се стремят към модерни постановки, тук преобладава класиката?
Зависи много от заглавието. За "Трубадур" поисках да спазя това, което бе предвидено в либретото. Но това не означава, че е един свръхтрадиционен спектакъл. Любовта е любов както в Средновековието, така и през ХХ век. Всичко зависи от заглавието. Но не ми харесва да го наричам традиционен. Да кажем, че спазих либретото от моята – нашата гледна точка.
Какво е мястото на операта днес в ХХI век?
За наш късмет, работейки в много опери, публиката е различна. В някои имаме повече млада публика, в други - по-малко, но за съжаление светът на операта не е оценен така, както би трябвало да бъде. По тази причина трябва да благодарим на тези опери, които имат доверие и желание да продължат независимо от трудностите - икономическите и управленските затруднения, които съществуват навсякъде по целия свят.
Аз идвам от Италия, където също имаме изключително големи кризи в света на операта. Опитваме се да продължим напред, да спазваме изискванията на операта както от икономическа гледна точка, така и от артистична. Не е казано, че когато едно нещо е модерно, може да се хареса само на младата публика. Или ако е традиционно – от по-малко млада публика. Идеята е да имаме нещо красиво и артистично на сцената.
Завършили сте архитектура. Тя как ви помага в тези занимания?
Бидейки и архитект, мога да поема ангажимент и за декорите. Това ми помага от историческа гледна точка.
Когато човек види постановката, може да оцени, че Филипо Тонон предлага красива и различна сцена. В цялост е по-тъмна, съответстваща на мрачните нюанси в характерите и действията на героите, но с контрастни противопоставяния на моменти.