Една от най-емблематичните опери на Верди – "Трубадур", отново се поставя на софийска сцена. Този път постановката е дело на италианския режисьор Филипо Тонон, а в нея участват известни български солисти и ученици от майсторския клас на Райна Кабаиванска.
Операта "Трубадур" разказва история за любов и ревност, за изпепеляващите чувства при първата любов.
„Леонора е една млада жена, едно младо момиче, което е влюбено в този трубадур. Всъщност тя още в първата си ария казва, че това е една младежка любов, в която тя казва "Да, аз съм страшно влюбена в този мъж и ако за него не мога да живея, аз ще умра за него”, каза певицата Габриела Георгиева.
В ролята на Леонора влизат сопраните Габриела Георгиева, Марили Санторо и Радостина Николаева.
„Вълнението е наистина огромно. Интервалът от времето, в което не се е представяло това заглавие, е доста голям. А, както знаете, това е едно заглавие, което много се харесва и се обича от широката публика. За мен "Трубадур" също е много любимо заглавие. Леонора беше една от първите ми роли, с които аз започнах своя път на сцената на Софийската опера”, обясни Радостина Николаева.
"През 2002 година за пръв път се запознах с ролята на Леонора, това беше моята дебютна роля,която е изключително взискателна и тежка роля за сопран. В момента, в който се отвори завесата, си отдъхнах и си казах "Е, най-сетне започна", толкова треперех преди това, че в момента, в който започнах да пея, си отдъхнах. И в общи линии е така, притеснението, вълнението е до запяване. Започнеш ли, вече не е така, вълнуваш се, но успяваш да го вкараш в музиката, в гласа, в пеенето”, разказа Габриела.
Ако удовлетворението идва по време на спектакъл, то работата преди това е била усилена. Режисьор на операта този път е италианецът Филипо Тонон. Той работи за едни от най-големите оперни театри в Европа. Това е четвъртото му участие в проект на Софийската опера и първата му лична режисьорска продукция тук. В репетициите с българския екип той си служи с някои ключови думи за мотивация:
"Стената, много енергия, верига, тръпка, страх! Когато правя репетициите с хора, с изпълнителите, със солистите, за да ги мотивирам, за да ги развълнувам, за да направим някоя сцена, тогава се опитвам да говоря с думи на техния език, за да ме чувстват по-близък. А изначално това е опера, която позволява да се използват именно тези думи. „Страх” - абсолютно описва първата сцена в края на пролога. Имаме действие с женския хор в миманс, който определено предизвиква страх. „Енергия” - казвам, когато искам да ги подтикна да излеят енергия като цунами на сцената”, разкри част от метода си на работа режисьорът Филипо Тонон.
Това е втората сценична версия на "Трубадур", която той реализира. В нея Филипо се връща към първоначалния замисъл на Верди.
„Верди е написал "Трубадур" първо във версия за Гран-опера в Париж със седем танца, които са прекъсвали трето действие около 20-25 минути. Тези танци вече почти никъде не се играят, защото операта става много дълга. Но аз исках да ги включа. Поне един. Затова взех само един, много кратък, но в него сюжетът се завърта в бал”, разказва Тонон.
Красотата на операта се крие и в пищността й. Костюмите за "Трубадур" са дело на италианката Кристина Ачети, която е завършила сценография и костюмография в Миланската Скала.
„В "Трубадур" хорът се преоблича 3 пъти, за 3 различни случки. А и те самите са три групи - войската на Манрико, войниците на граф Ди Луна и народът. Хористите са 30, умножени по 3 за различните сцени, дотук имаме 90 костюма само за мъжкия хор. После имаме още 30 хористки. Това прави общо 60. Имаме костюми за бала… Което означава още едно преобличане на статистите. Те са около двайсетина. Много костюми има, много! Мисля, че най-трудното нещо е да се адаптират исторически костюми към съвременното тяло. Защото трябва изпълнителите да могат да пеят. Все пак правим костюми за спектакъл. А хористът например не иска да слага доспехи, защото му тежат. Не иска да му се опъват рамената, защото не е удобно, което прави работата ми много сложна – да адаптирам костюмите, така че да са хем удобни, хем съобразени с епохата”, обясни Кристина Ачети.
А във всяка голяма продукция е важно всеки да изпълнява ролята си сякаш е главна.
„Много ми харесва, че хорът не е просто хор. А второстепенните роли не са просто второстепенни. Всички са актьори, които трябва да интерпретират роли. Винаги съм казвал "Не мислете, че сме в театър. От вас искам да сте на първи план. Да комуникирате с очи, с изражение. Не мислете, че публиката е далече. Не, не, не. Трябва да сте като във филм. Ако беше филм "Трубадур", би бил трилър. Защото на всеки две минути има обрат в действието. И е невероятно как в някои моменти, дори само в музиката се крие всичко. Публиката остава вцепенена, има … "тръпка”, каза режисьорът Филипо Тонон.
https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/operata-trubadur-otnovo-na-sofijska-scena.html