Визуалната концепция на режисьора Филипо Тонон се основава на естетиката на Средновековието, но пречупена през погледа на твореца от Романтизма. Във времето, в което живее Джузепе Верди, в недалечна Англия се развива изключително изящното изкуство на Прерафаелитите. Прерафаелитското братство е група художници и поети, които налагат своя естетика от средата на XIX век. Основите на течението са положени от Уилям Холман Хънт, Джон Миле и Данте Габриел Росети, а сред най-изявените последователи са Уилям Майкъл Росети, Джеймс Колинсън, Фредерик Джордж Стивънс, Томас Уолнер, Джон Ръскин, Уилям Морис, Едуард Бърн-Джоунс, Форд Мадокс Браун, Джон Колиър, и разбира се, Джон Уилям Уотърхаус.

Тяхната живопис е неизчерпаемо вдъхновение за Тонон и Кристина Ачети, които се стремят да пресъздадат сценични картини със силното визуално внушение на тази естетика. Прерафаелитите са обединени от влечението си към изкуството на Средновековието и по-специално предшествениците на Рафаело Санти. Прерафаелитите се стремят стилът им да се доближава до детайлните, наситени с цветове и сложни композиции от периода на италианските Трeченто и Куатроченто, от немските Назарени и фламандските художници, а също така от художниците на италианския Ренесанс като Ботичели. Те отхвърлят редица методи, които смятат за механистичен подход, възприет най-вече от маниеристите, които се появяват след Рафаел и Микеланджело (оттук и името пре-рафаелити). Концепцията, че класическите пози и елегантните композиции на Рафаело са оказали покварно влияние върху академичното преподаване на изкуството, дефинира контрапункта на новите търсения и тяхната същност. Тази школа намира отражение в живописта, архитектурата и приложното изкуство.

Много изследователи считат, че това е първото авангардно движение в изкуството, макар всъщност тези творци да продължават концепциите на историческата живопис и мимезис на природата като основна тема в изкуството. Те обаче са носители на друг опит и живеят в друга епоха. Тези фактори се отразяват на твoрбите като им придават нетипичен за Средновековието облик, нов и съвършено непознат. Прерафаелитите безсъмнено се самоопределят като реформистко движение, създават отличително име за изкуството си и издават вестник „The Germ“, за да популяризират идеите си.