Досега съм играла тази роля само в Санкт Петербург, в Мариинския театър, с диригент Валерий Гергиев. Щастлива съм, че моят дебют в България е именно в тази прекрасна постановка на Пламен Карталов. Преди никога не бях пяла Вагнер,защото се счита, че не е редно да се пее Вагнер, докато пееш италиански репертоар. Наистина е така, защото, ако няма правилна постановка на гласа и по този начин се пее дълги години, Вагнеровите роли наистина могат да доведат до загуба на гласа. Но Вагнер е стихия. Да пееш Вагнер е все едно да чувстваш, че летиш. Действително ми бяха нужни тези 33 години от моята кариера, за да мога сега да си го позволя. Да разбера колко е прекрасно, ето така – просто да летиш на крилете на тази великолепна музика.

Първо, дори ми беше неудобно, че още не съм пяла тук. Също така съм чувала за успехите на „Пръстенът на нибелунга“. И освен това трета причина за съгласието ми да дойда тук бяха моите приятели Гена Димитрова и Николай Гяуров. Помислих си, че трябва да дойда тук, за да почета тяхната памет…

Много е интересна и сложна ролята на Кундри – във вокално, психологическо и хореографско отношение.

Много ми хареса постановката на Пламен Карталов, много!

И е красива, и има много движения. Нещо, което не се очаква от една примадона. Първата част Кундри изглежда една такава страшна, дива и неразбираема – като животно. В това животно по-нататък се появява чувството на разкаяние, от това, което е направила. Във второ действие тя се променя. В нея вече нараства разкаянието. Тя е разбрала всичко. Това е много ценно в постановката на Пламен Карталов. Всичко в действието е много ясно. То е изобразено и с мултимедия и хореографски моменти.

В това второ действие Кундри е такава палитра на човека, който е заставен да върши нещо по принуда, който съблазнява – много оттенъци на образа има в постановката и аз трябва да изиграя всичките.

В трето действие Кундри е човека, който отива при Бога, за да му служи и се надява със своето послушание да получи заслужен покой. Много сложен и дълбок образ е Кундри. Радвам се да го играя, още повече тук.

За мене е огромно вълнение и трепет, защото всеки човек изминава своя път и е много важно през това време да минеш през такива оперни театри, които са певчески храмове, напоени с гласовете на такива велики певци.