Верди базира своята опера на пиеса от Антонио Гарсия Гутиерес. Гутиерес пише „Симон Боканегра“ докато е консул в Генуа. Авторът е добре запознат с историята на местността. Образът на Симон в неговата творба, е вдъхновен от двама братя - Егидио, за който има информация че е бил пират и Симон, който действително е бил първият дож на Генуа. Той започва своето управление като представител на Гибелините през 1339 година. Отстранен е от поста шест години по-късно, но през 1356 година започва втори мандат, който продължава до смъртта му през 1363. С качването си на власт Боканегра изолира основните си опоненти Гуелфите, изцяло от обществения живот. Така се създава възможност за качването на политическата сцена на търговци като фамилиите Адорно, Гуарко, Фрегозо и Монталдо.

Някои от радикалните му решения, както и твърдата му позиция му създават много врагове. Има сведения за редица опити за покушение над дожа. Регистрирана е дори датата, на която е обезглавен първият опитал да отнеме живота на Симон Боканегра - 20 декември 1339 година. След това нападение Боканегра наема 103 войници от Пиза за своя лична охрана.

По време на второто си управление, дожът решава да смекчи конфликтите между плебеи и патриции. Мечтата му за мир обаче, също не е била споделена от всички. Строгите наказания не са достатъчни да възпрат враговете му и хората, които го обвиняват в предателство. Симон Боканегра е отровен по време на вечеря от един от своите врагове. Дожът умира пред очите на всичките си гости.