„Трубадур“ е драматична история за магии, убийство и отмъщение. Конфликтът между любовта, омразата и поглъщащата ревност се превръща в постоянна борба за надмощие и унищожение. Смъртта е единственият възможен изход за героите, но тя не носи покой и смирение, а тотална разруха.

Завръзката в „Трубадур“ се случва години преди времето на действието. Циганка е изгорена на кладата заподозряна, че е вещица, но е отмъстена от дъщеря си, която хвърля детето на палача в огъня. Бащата е отгледал другия си син със завета за отмъщение. Младият граф ди Луна е обсебен от мисълта  да намери убийцата на брат си – Азучена. През всички години тя преживява събитията от фаталната нощ. Жената вижда всеки детайл от чудовищните дела във всеки момент, в трептенето на огъня, във формата на сенките. Само тя знае цялата истина. Обзета от ужас и омраза, изгубила разсъдъка си, тя е хвърлила собственото си дете в пламъците. Азучена е отгледала сина на най-големия си враг.

Израснал в циганския табор, Манрико няма никаква представа, че графът, с когото се бори за сърцето на красивата Леонора е всъщност негов брат. Между двамата мъже тлее силна омраза. Те са лидери на противоположни фракции в гражданската война. Борбата помежду им е безмилостна, а конфликтът изглежда невъзможен за решаване. Едва когато последният удар бъде нанесен и Манрико умре по заповед на ди Луна, Азучена ще разкрие истината. Майка ѝ е отмъстена.

Завладян от емоционално разтърсващите събития, породени от сложните връзки между героите и сюжетните линии, Джузепе Верди създава творба с възхитителни белкантови мелодии и сложни драматични оркестрови части. Ясно подчертаните мотиви на клетвата за отмъщение, на огъня, на мрачните спомени се провеждат в музикалната тъкан на творбата, държейки зрителя в непрестанно очакване и вълнение. Музикалните образи на героите, обусловени от емоционално разгърнатите арии и действените ансамбли са характерни и много различни един от друг. Сцените на зверствата, отмъщението, лудостта, ревността, любовта, отчаянието и омразата предлагат на Верди възможност да създаде изразителни и силно контрастни  мелодии, които са в основата на изключителните сценични качества на творбата.

Очаквайте премиерата на една от най-поставяните Вердиеви творби в цял свят на сцената на Софийската опера – 23 февруари 2019 година! Режисурата, сценографията и художественото осветление са дело на Филипо Тонон, костюмите на Кристина Ачети, а на диригентския пулт ще застане Лоран Кампелон.