“Националната Софийска опера си създаде международно име със своите заслужаващи си да се видят постановки на важни произведения от Рихард Вагнер, все като първи изпълнения за България. При това се отдаваше и се отдава голяма стойност на значителното съблюдаване на изказванията за творбата и режисьорските указания на Вагнер. На западноевропейския Вагнеров режисьорски театър тук се дава ясен отказ. Неуморният двигател зад това пионерско движение е директорът акад. Пламен Карталов.” – това са думи на критика Клаус Биланд отпечатани в престижното издание DER NEUE MERKER, след триумфа на премиерата на „Парсифал“ на сцената на Софийската опера.

„Парсифал“ е просветлението и освобождаването на ума. Вагнер нарича последната си опера сценично свещенодействие. По пътя на духовното самоусъвършенстване на всяка личност, композиторът вижда възраждането на човешкия род. Страданието е неразделна част от самия живот, а отъждествяването на собствената болка с болката на другите е изключителна ценност съизмерима с божественото начало.

За Вагнер театърът има функцията на храм, на светилище. Художественото произведение е материализиране на религиозната идея, а смисълът и вечният символ на театъра е красотата на подвига и отражението на мистичната тайна на живота.

Постановката търси динамика, която да държи будно съзнанието под въздействието на красивата музика. Работата на режисьора Пламен Карталов преоткрива нов свят много далече от естетиката на ежедневните проблеми и реалността. Двигател е неземното, божественото, мистицизма на фантазното начало, свързано с легендата, облечени в дълбоките философски послания на героите и стремежа им към „финалната Нирвана“.

Търсенето на универсалния смисъл води до метафизични ракурси в режисьорското и художественото решение. Вагнеровата драма е поставена далече извън време и място, реализирана е далече от конкретиката. Тази работа е не само постановка, тя е много близо до смисъла на преживяване, в което по мистичен начин се проследяват раждането, живота, смъртта и прераждането. Обединени са всички тези символи от различните религии с общия смисъл на силата на доброто и потребността от висшата предопределеност и мисия. Преодоляването на злото и вярата в спасението на душата е онзи чист стремеж за сливане с Бога. Това сливане е внушено от Вагнеровите герои с вярата в прераждането на душата, но не за втори живот, а за преминаване през земното в чудотворното.

„Да вярваш с абсолютна убеденост е “чиста глупост”, ако перифразираме смисъла на произведението, но точно това прави Пламен Карталов, директор на Операта и режисьор. В този както и в други случаи той е безупречен в интуицията си за драматургията, с ясен прочит, който да стигне до аудиторията, която не познава Вагнер, но и да преодолее сложните философски дълбини на творчеството на немския композитор. - пише Андреа Мерли в OPERA MAGAZINE, MILAN.

Музиката визуализира и дори се материализира в действието със средствата на театъра, на играта, на сценографията като една своеобразна звукова поезия. Нейната мистичност и религиозно начало са основата на философското преживяване. Клод Дебюси определя „Парсифал“ като последното дело на един гений и заявява: „Това е един от най-прекрасните звукови паметници, издигани някога за вечна слава на музиката“.

Тази перфектно изградена концепция дължи феноменалния си успех на единомислието на целия екип и на превръщането на „Парсифал“ не просто в постановка на оперен театър, а в истинска кауза. Във вестник култура след премиерата, проф. Боянка Арнаудова пише: „Парсифал‘ на Националната опера отново ни убеди, че високото и въздействено изкуство се постига с упорита, целенасочена, детайлно изпипана работа над текст, партитура, сценична картина... Това е дело на колектив от съмишленици, а не на събрани за случая, за няколко седмици, артисти и постановчици. В националния ансамблов театър всичко е репетирано, разбрано, усвоено и се изпълнява без нервност, изненади или сривове.

В него певци, хор и оркестър музицират (и играят), уверени в себе си, разкриват пълноценно възможностите си, предават с вдъхновение Вагнеровия Тестамент. Това публиката усети – музиката, интерпретацията овладяха залата, която, след 5 часа и половина, остана пълна и аплодира възторжено. Защото, както е написал Вагнер, „В братската любов е блаженството! Вярвай и се надявай!“.

На 30 януари и 1 февруари Софийската опера кани звездата МАРИЯ ГУЛЕГИНА, която ще изпълни ролята на Кундри. След успешния ѝ дебют в сложната роля на сцената на Марински театър, под диригентството на Валери Гергиев, Гулегина избира именно Софийската опера, за да даде отново живот на героинята. Сопраното е впечатлено от сценичната реализация и очаква бъдещата си изява на нашата сцена с голямо щастие.

В главните роли ще можете да видите едни от най-изявените солисти на Първия ни оперен театър - КОСТАДИН АНДРЕЕВ като Парсифал, АТАНАС МЛАДЕНОВ като Амфортас, ПЕТЪР БУЧКОВ като Титурел, АНГЕЛ ХРИСТОВ като Гурнеманц и БИСЕР ГЕОРГИЕВ като Клингзор.

Диригент е Константин Тринкс, режисьор на постановката е Пламен Карталов, сценографията е дело Нумен + Ивана Йонке, а костюмите на Станка Вауда.

„Парсифал“ е един нов полет в Космоса наречен Вагнер. И ето връзката с последната опера на Рихард Вагнер. Напомня ни, че ако хората имат мисия и вдъхновение, дарено от небесната закрила, ще имат и силата на Парсифал за свещено причащение, посвещение и спасение. А това е способността за служене с чиста душа.“, казва Пламен Карталов.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7237650