На 23 декември 2018 г. в Софийската опера бяха чествани 30 години от премиерата на операта „Дон Карлос“ от Джузепе Верди на софийска сцена. Директорът на първия ни оперен театър акад. Пламен Карталов тържествено обяви, че спектакълът се посвещава на 90-годишнината от рождението на композитора и диригента Иван Маринов, с когото заедно са поставили редица български и световни оперни шедьоври през изминалите години. В своето приветствено слово Маестро Карталов припомни звездните имена на прочутите български солисти, които са участвали в забележителната премиера преди три десетилетия.                   

За честването на този празник, в спектакъла бе осигурено участието на изтъкнатите ни солисти от международната оперна сцена Александрина Пендачанска в ролята на Елизабет Валоа, Кралица на Испания и Камен Чанев, който се представи като Дон Карлос. Те надминаха всички очаквания и публиката изправена на крака неспирно и горещо аплодира техния талант и пълна отдаденост на сцената.                                                          

Изключителен принос за тази знаменателна вечер имаше великолепният ни бас Димитър Станчев, който както преди 30 години, така и сега изумително се превъплъти в ролята на Великия инквизитор. Спонтанно въодушевен от своите прочути колеги, Светозар Рангелов ни представи един незабравим Филип II, Краля на Испания, излъчвайки завладяващо драматизма и магичната емоционалност на своя герой.            

Аудиторията щедро и възторжено оцени изпълнението на младия баритон Атанас Младенов, за чиято изява в ролята на Родриго, маркиз Поза, още дълго ще се говори. Бурни овации от публиката получи и младото дарование Александрина Стоянова-Андреева, която виртуозно изпълни и най-сложните кулминации в партията на графиня Еболи.                                                                   

Както винаги, оркестърът на Софийската опера със своето покоряващо изпълнение представи по най-съвършен начин прочутата Вердиева творба, този път под вдъхновеното диригентство на Михаел Балке. Най-искрени комплименти следва да отправим и към хора на Софийската опера, под ръководството на Виолета Димитрова, който както винаги блестящо допринесе за артистичния триумф на този въздействащ спектакъл.                                  

Възстановката на тази грандиозна постановка бе дело на режисьора Вера Петрова, която чудесно възкреси творческите идеи и създаденото досега от Маестро Карталов. 

Стотиците щастливци, присъствали на това юбилейно представление, дълго и разпалено коментираха задоволството си от изпълненията на солистите, хора и оркестъра на Софийската опера, а мнозина от тях пристъпиха и на самата сцена, за да прегърнат и благодарят лично на своите любимци за техния магичен талант.

За кой ли път, отново и отново се убедихме, че както заветните ни храмове „Св. Александър Невски“ и „Св. София“, в непосредствена близост до тях се намира и Софийската опера – един истински храм на оперното изкуство, на българската култура и на творческото съзидание.

Венелин ТОМОВ