Акад. Пламен Карталов е роден на 15 септември 1948 г. в Добрич. На 26 октомври т. г. беше преизбран за трети пореден, от общо четвърти мандат за директор на Софийската опера и балет. Той е ръководил институцията в периода 1994-2000 г. и от 2008 г. насам.
Завършва Българска държавна консерватория, днес Национална музикална академия "Панчо Владигеров" в София, специализира "Оперна режисура" в Берлин и "Кинорежисура" в НАТФИЗ - София.
Репетиция по време на опера на площада (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)
Като оперен режисьор е реализирал над 180 постановки.
Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера - Благоевград), където през 1970-те ръководи и поставя опери в уникалната формация "Младежка камерна опера".
През 1982 г. става директор и режисьор на Държавна опера - Русе.
Заедно с великия български бас Борис Христов, създава Академията за вокално изкуство в Рим, където преподава актьорско майсторство на специализанти - оперни певци.
В началото на 1990-те е директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски".
Творческият път на академик Пламен Карталов е белязан от многобройни оригинални и новаторски проекти, осъществени с амбиция, упорство, с отдаденост и труд. Рефлексия на талант, ерудиция, майсторство, опитност и харизма.
По негова инициатива у нас се реализират мащабни оперни постановки на открито - "Ивайло" от Марин Големинов и "Цар Калоян" от Панчо Владигеров, поставени на "Сцена на вековете" на историческата крепост Царевец във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие.
Той е създател и на фестивала "Опера на площада" (1997 г.) по повод 400 години оперно изкуство, с който превръща най-големия площад у нас - "Ал. Батемберг" в сцена на зрелищни оперни спектакли на открито, сред които: "Аида", "Атила", "Кармен", "Княз Игор", "Турандот" и др. Негова е идеята и за поставяне на началото на летния фестивал "Опера в парка".
През 2009 г. първи път поставя у нас операта "Дон Кихот" от Масне. Пак за първи път в България осъществява и своя амбициозен проект - Вагнеровата тетралогия "Пръстенът на Нибелунга", посветен на 200-годишнината от рождението на композитора и в чиято реализация участват само български изпълнители. Това направи София една от дестинациите на т.н. "вагнерианци" от цял свят.
През 2014 г. на площада пред катедралния храм "Александър Невски" представя операта "Борис Годунов" от Мусоргски, с което беше отдадена почит на тримата велики български баси - Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Две години по-късно, пред катедралата, постави и "Набуко" от Джузепе Верди.
През 2015 г. Софийската опера представи "Пръстенът на нибелунга" във Фестивалния театър на Фюсен, Бавария, недалеч от замъка на Лудвиг II "Нойшванщайн". Немската музикална критика оценява много високо и възторжено постановките на Карталов, респективно - българската интерпретация на четирите опери. В началото на сезон 2018/19 театърът гастролира на сцената на Болшой театър, където пред московската публика бяха показани Вагнеровата театралогия, Янините девет братя" от Любомир Пипков и балета "Корсар" от Адолф Адам.
Негови са идеите за създаване на летните фестивали - "Опера на върховете - Белоградчишки скали" (сред естествените декори на крепостта) и "Крепост на вековете" - в крепостта "Бабини Видини кули" в крайдунавския град Видин - с опери, балети и детски спектакли. В програмата на фестивала е и едноактната опера на Пучини "Мантията", която Карталов режисира в оригиналното място на действието - шлеп, акостирал на брега на Дунав.
Последното турне на Софийската опера през 2018 г. е с "Турандот" и "Кармен" на режисьора Карталов, за седми път в Япония.
Поставял е в оперни театри и сцени на петте континента - в Европа, Америка (САЩ и Бразилия), Япония, Австралия и в Египет - Кайро.
Носител е на много награди и отличия, сред които: Държавната награда "Паисий Хилендарски" -за изключителен принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности; орден "Кирил и Методий" първа степен; най-големия правителствен бразилски орден "Рицар на южния кръст"; "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци в България; награди на Българското национално радио и Столична община - София, "Златна книга" на Европейския форум на експертите, награда за най-добра режисура - постановката му "Любовен еликсир" на Доницети, присъдена от Националния театър на Белград.
От 2012 г. Пламен Карталов е член на Българската академия на науките.
На 17 септември 2018 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на София".
Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов в едно ексклузивно интервю за Dir.bg:
- Маестро, през октомври спечелихте конкурса за директор на Софийската опера и балет. Поздравления за Вашия четвърти мандат! Как се чувствате като новия стар директор на Операта?
- Отговорностите и задълженията са същите, но с по-голяма ангажираност за продължаване на динамичната, последователна и дългосрочна визия на предишния мандат - период на доказан увеличаващ се растеж на разнообразната и богата творческа дейност на Софийската опера. Волята за максимално постигане на целите с видимите резултати от отговорните задачи, донесоха нов престиж на първия оперен театър на България, национално и международно признание, професионална увереност и самочувствие на творческите и технико-производствени състави.
- Какво е различното в новата Ви 5-годишна програма?
- Най-напред да запазим и оправдаем оценката на международната организация "Опера Европа", на която редовен член е Софийската опера, че с художествената си визия и стратегия се отличава от западните оперни театри. "Тук има нещо, което в повечето западни театри е загубено. Чувството за ансамбъл, за екип. Вашата опера има идентичност."
Докато западните опери, които наемат за спектаклите за спектаклите си певци от цял свят, все повече се уеднаквяват. Кажете, къде другаде по света може да бъде поставен целият "Пръстен на нибелунга" с изцяло национален състав?
Мениджмънтът на Софийската опера прилага една много ценна политика за постигане на резултати в различните си специфики и многообразие от творческите си планове и посоки на дейност. Това е корпоративната култура, или как мениджмънтът убеждава цялата армия от различни хора, с различни професии, както творчески, така и технически кадри, в следване и споделяне на същите ценности. Ръководителят работи за смисъла от тяхната обединена работа, да са мотивирани и увлечени в сътрудничество, с личната им и колективна енергия и взаимодействие да се постигнат целите към личния им успех и към успеха на театъра.
Но между най-главните задачи е, театърът да бъде винаги пълен с публика.
Ще насочим още повече усилията си, Софийската опера като национален институт с международни значение, да е марката! Но не като фасада, лого или наименование, а като ценност и вътрешна отговорност и необходимост, както за страната ни и националната ни културна идентичност, но и споделени персонално и от всеки член на театъра.
Това е културата на взаимодействие, сътрудничество и организация. Имаме нови стратегии за маркетинг и комуникации, за увеличаване на посещенията и разширяване на териториите за изнасяне на представления, не само на основната сцена, но и на две малки сцени за отглеждане на нова публика за Софийската опера. Мислим за публиката ни утре! Специални програми за опера и балет за деца са сред приоритетите ни.
Новите големи заглавия за редовната публика са още по привлекателни и дръзки. До любимите и традиционни класически шедьоври на италианската, френска и немска оперни композиторски школи планираме постановки, които ще се играят за първи път на българска сцена.
Между огромното разнообразие от нови продукции са "Електра" на Рихард Щраус, "Мария Стюарт" и "Лукреция Борджия" от Доницети,
мюзикълът "Клетниците" от Шонберг,
"Ломбардци" от Верди. балетите "Пер Гинт" от Григ, и "Жулиета и Радио" от Глуг и много други. Българските композитори са също представени с новонаписани опуси, както и възраждането на утвърдени автори.
Публика за нашите спектакли каним и очакваме на седем сцени, три в операта и на четири фестивални пространства на открито.
- Ще поканите ли нови хора в екипа си?
- Даваме винаги шанс за откриване, създаване и израстване на нови кадри.
- Като че ли отново се ориентирате към поставяне на мюзикъли. Само за 18 месеца Вие правите три световни заглавия, като режисьор - "Сънсет булевард" , "Мамма Миа!" и "Фантомът на операта", за който в момента сте в активен репетиционен период (предстояща премиера през януари 2019 в Музикалния театър). Наистина впечатляващо! А през 2019-а година ще има ли още изненади?
- Разбира се!
- "Мамма Миа" , който беше част от афиша на Софийската опера имаше изключителен успех. Може би затова помогнаха както хитовете на АББА, така и тоталната реклама. Успяхте ли с мюзикъла да привлечете нова публика, както и по-млада аудитория?
Репетиционен момент с Орлин Горанов и Ники Сотиров на мюзикъла "Мамма миа!" (Снимка: Софийска опера)
- Очевидно е, че жанрът на мюзикъла привлича нова публика за операта.
С Деница Шопова по време на подготовката на "Мамма Миа!" в Софийската опера (Снимка: Dir.bg)
Щастливи сме от избора си в нашата зала да поканим нови гости, които за първи път прекрачват дверите на оперния ни храм. Някои от тях с възторг купуват вече билети и за оперните и балетни спектакли.
На премиерата на мюзикъла "Мамма Миа! (Снимка: Софийска опера)
- Това е своеобразно Ваше завръщане към жанра. През 1986-а сте третият човек в света, получил правата на "Клетниците" лично от Камерън Макинтош, а през 90-те поставихте "Цигуларят на покрива", което си беше събитието на сезона. Откъде тази любов към мюзикъла?
- Една от първите ми постановки на съвсем млад режисьор е мюзикълът "Черната маска" от Доменико Модуньо. Предложи ми го главният драматург на Оперетата - Васил Станилов. Поставих го за първи път в България в Кърджалийския музикален театър. Беше голямо приключение за мен не само в жанра, но и в живота ми, защото по това време отбивах и военната си служба в Момчилград.
С големия продуцент Камерон Макентош, легендарна личност се срещнах в Лондон. Наистина, той ми даде доверие и право да поставя в София "Клетниците" още през 1987 г. Ето, че съвсем скоро идва съдбовен момент да сбъдна това намерение. За моите постановки на "Цигуларят" в Музикалния театър, за "Мама миа", без да забравяме и Вагнеровите ни шест постановки в Операта, идваше публика специално от Англия, САЩ, Австралия, от цяла Европа, оперни фенове от много други страни.
Със зведите на Болшой театър Светлана Захарова и Денис Родкин (Снимка: БТА)
- В началото на сезона имахме удоволствието да видим примабалерината на Болшой театър Светлана Захарова, която гостува в "Баядерка". Да очакваме ли Красимира Стоянова, Соня Йончева, Орлин Анастасов, Александрина Пендачанска и други от най-големите оперни гласове на България, за които е зажадняла софийската публика? И не само български, а световни оперни звезди?
- Да! Несъмнено големите наши оперни артисти, които живеят в чужбина ще са и наши. Някои от тях отдавна са редовни участници в репертоарната ни програма.
С Ованес Мелик Пашаев - Жокер медиа (Снимка: БулФото)
- След гастролите на Софийската опера в Болшой театър и в Япония подготвяте ли ново турне?
- Започнахме вече преговори с театри, където ще гостуваме за първи път.
- 2019-а година е много специална за България, защото Пловдив заедно с италианския град Матера са европейски столици на културата. Софийската опера ще има ли изяви в Пловдив?
- Поканени сме с екип за участие с нашата постановка на "Риголето" от Верди, която отдавна не слиза от афиша на Софийската опера, но се игра с огромен успех и в Япония.
- Желая Ви успех!
- Благодаря Ви, взаимно!
Интервю на Мая Филипова
https://impressio.dir.bg/