Великата оперна драма „Травиата“ на Верди се завръща на сцената на Софийската опера на 12 и 13 декември
Гостуване на Диана Тугуи и Мария Мудряк в ролята на Виолета Валери, Иля Селиванов и Милен Божков в ролята на Алфред Жермон
Музикалните критици определят „Травиата“ като най-дръзката опера на Верди. Не случайно навремето цензурата налага действието да бъде изместено с един век назад, за да бъдат защитени добрите нрави. В действителност композиторът разобличава предразсъдъците на обществото, в което самият той живее.
Виолета си проправя пътя в своя свят като куртизанка, но се влюбва в младия благородник Алфред Жермон. Баща му Жорж допуска грешката да я съди, не според човешката й същност, а заради професията й. Когато скъсва с Алфредо, тя го прави не само за негово добро, а също и, заради репутацията на семейството му.
Премиерата се състои на 6 март 1853 година в Гранд Театро Ла Фениче във Венеция. В България е поставена от Оперната дружба през 1910 година. Диригент на първата постановка е Т. Хаджиев, а режисьор е К.Михайлов – Стоян.
На 12 и 13 декември „Травиата“ се завръща на сцената на Софийската опера и отново ще се радва на многобройна публика, тъй като посланието й е универсално. Докато продължаваме да градим мнението си за другите въз основа на първите ни впечатления, дотогава „Травиата“ ще остане актуална, независимо от това, в коя епоха се развива действието й.
Малко информация за участниците:
Диана Тугуи – Виолета Валери ( 12.12 )
Тя е завършила Музикалния университет в Букурещ със специалност класическо пеене.
Представя се блестящо в майсторските класове на Виорика Кортес, Далтон Болдуин, Тереза Берганца и Хайме Арагай.
Лауреат е на редица национални и международни конкурси: Renata Tebaldi International Voice Competition, Jaume Aragall Concurs Internacional de Cant, Vox Artis International Competition и др.
От 2003г. е солистка на операта в Крайова / Румъния/.
Нейният репертоар включва : Памина - „ Вълшебната флейта”, Сузана – „Сватбата на Фигаро”, Дона Ана – „Дон Жуан” на Моцарт, Лиу – „Турандот”, Мими и Мюзета – „ Бохеми” на Пучини; Микаела – „Кармен” на Бизе, Джилда – „Риголето”, Виолета – „ Травиата” на Верди ; Адина – „Любовен еликсир”, Лучия – „Лучия ди Ламермур” на Доницети ; Розина – „ Севилският бръснар” на Росини и други. Диана Тугуи е пяла на сцената на Софийската опера.
Мария Мудряк – Виолета Валери (13.12 )
Мария Мудряк прави своя дебют на Арена Ди Верона в ролята на Виолета Валери, на 26 август, 2018 година. Сопраното е с казахски произход и е родена през 1994 г. Тя започва музикалното си образование по пиано и пеене в родния си град Павлодар (Казахстан), след което посещава консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, където завършва с отличие на 18-годишна възраст.
Мария участва в многобройни международни концерти в Русия, Казахстан, Германия, Полша, Украйна и Италия.
През 2013 г. е финалист в конкурса „Бенвенуто Франчи“ в Пиенца, където печели и наградата „Младежки проект“ на театър „Карло Феличе“ в Генуа. През същата година печели и втора награда „Женски глас“ и Наградата на публиката в оперния конкурс „Магда Оливеро“, както и 65-тия конкурс за млади оперни певци на асоциация „Аслико“ и е част от „Проект за млади певци“ на Залцбургския оперен фестивал.
През последния сезон Мария дебютира като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в театър „Карло Феличе“ в Генуа.
Участва в ролята на Норина в „Дон Паскуале“ и Жулиета в „Хофманови разкази“ в Бергамо. Играе в „Бохеми“ в Равена, Вилнюс и Мумбай и ролята на Мими в оперния театър в Астана. Пее в „Сватбата на Фигаро“ в театър „Петруцели“ в Бари, Неапол и Палермо. Любима опера й е „Травиата“, която изпълнява в Генуа и Неапол и др.Сред бъдещите ѝ ангажименти са: „Травиата“ в Бейрут, „Любовен еликсир“ в Авиньон и Пекин, „Фауст“ в Мелбърн, „Бохеми“ в Махон, „Риголето“ в Лиеж.
Иля Селиванов – Алфред Жермон ( 12.12 )
Лауреат на VI Всерусийски фестивал-конкурс „Надежда Обухова“ (I награда, Липецк, 2012 г.)
Лауреат и получател на специалната награда на I и II Международен конкурс за млади оперни певци „Опера без граници“ (Краснодар, 2014 и 2015 г.)
Лауреат на Международния конкурс в Кохтла-Ярве (Естония, 2009 г.)
Лауреат на Международния конкурс за оперни певци (Калуга, 2013 г.)
Стипендиант на фондация „Мстислав Ростропович“ (2011-2012 г.)
Роден е в Ленинград. През 2007 г. завършва с отличие Хоровото училище „Глинка“. През 2012 г. завършва факултета по хорово дирижиране на Санкт Петербургската държавна консерватория „Римски-Корсаков“, а през 2013 г. – вокалния факултет (в класа на професор Юрий Марусин).
Солист на Бошой театър - Москва (2018)
Гастролирал е в Италия, Великобритания, Австрия, Швейцария, Франция, Германия. От 2012 г. е солист на Академията на младите певци към Мариинския театър.
Репертоар в Мариинския театър:
Ленски („Евгений Онегин“)
Царевич Гвидон („Златното петле“)
Царевич Гвидон („Приказка за цар Салтан“)
Грицко („Сорочинският панаир“)
Левко („Майска нощ“)
Анатол Курагин („Война и мир“)
Лученцио („Укротяването на опърничавата“, концертно изпълнение)
Граф Алмавива („Севилският бръснар“)
Алфред Жермон („Травиата“)
Принцът („Русалка“ на Антонин Дворжак)
Също в репертоара: Водемон („Йоланта“), Принцът („Спящата красавица“ на Респиги), Ринучо („Джани Скики“).
На сцената на Софийската опера и балет е изпълнявал ролята на Ленски от операта „Евгений Онегин“, постановка на Вера Петрова.
Милен Божков – Алфред Жермон (13.12 )
Той е роден във Варна.
Дипломира се в Музикалната Академия “П.Владигеров”- София и специализира оперно изкуство в Университета за музика Graz-Austria при проф. Йоана Боровска. Непосредствено след това yсъвършенства певческата си техника при Красимира Стоянова, от която редовно получава професионални напътствия.
Първите му ангажименти са в Националната опера София под ръководството на академик Пламен Карталов. След натрупания опит, вратите на Opernhaus Graz се отварят за него.
От 2007 до 2009 е постоянен член в състава на оперния театър Maribor.
Следват концертни изяви в Япония,Австрия,Германия, Словения,Хърватия,Латвия и България.
След натрупания сценичен опит, успешно се превъплъщава в ролите на: Nemorino (L’elisir d’amore), Titus (La clemenza di Tito), Tamino (Die Zauberflöte), Vladimir ( Fürst Igor ), Rodolfo (La Boheme ), Werther (Werther), Il Duca di Mantova (Rigoletto), Des Grieux (Manon), Don José (Carmen), Gerald (Lakmé), Alfredo (La Traviata) и Riccardo (Un Ballo in maschera).
Едновременно с многото гостувания на различни сцени и фестивали в Германия, Австрия и Швейцария, Милен Божков получава назначение през 2008/09 в Landestheater Coburg.
От 2013 той е на свободна практика.
Бисер Георгиев – Жорж Жермон ( 12 .12 )
Баритонът е един от водещите солисти на Софийската опера. Роден е на 15 юни 1974 г. в гр. Варна. През 1998 г. завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“, София, в класа на проф. Ирена Бръмбарова. След дипломирането си продължава усъвършенстването си в майсторските класове на Гена Димитрова, Александрина Милчева, Калуди Калудов, Михаил Матеев, Венцеслав Кацаров, Никола Гюзелев и Стоян Попов.
Участва в редица международни конкурси, където печели призови места: Конкурс за млади оперни певци „Христо Бръмбаров”, Конкурс „Мария Крайя” в Тирана, Международен певчески конкурс в италианския град Ро и др.
Бисер Георгиев е солист в Софийската опера и балет, където дебютира в партиите на Санчо („Дон Кихот”) от Масне, Йоан („Саломе”) от Р. Щраус, Цар Калоян („Цар Калоян”) от П. Владигеров, Нилаканта („Лакме”) от Делиб, Фридрих фон Телрамунд („Лоенгрин”) от Вагнер.
Една от коронните му партии е тази на Скарпия в „Тоска“ от Пучини. С нея той дебютира през 2008 г. в Пражката национална опера, за което получава възторжени отзиви от критика и публика.
Бисер Георгиев поддържа голям репертоар с основните баритонови роли: Валентин („Фауст”) от Гуно, Макбет („Макбет“), Риголето („Риголето“), Жорж Жермон („Травиата“) Амонасро („Аида“), Граф ди Луна („Трубадур“), Паоло и Симоне Боканегра („Симоне Боканегра“), Ецио („Атила“), Родриго („Дон Карлос“), Набуко („Набуко“) от Верди; Джани Скики („Джани Скики“), Марсел и Шонар („Бохеми“), Скарпия („Тоска“) от Пучини; Тонио („Палячи“) от Леонкавало, Алфио („Селска чест“) от Маскани, Княз Игор („Княз Игор“) от Бородин, Върховният жрец („Самсон и Далила“) от Сен-Санс, Ескамилио („Кармен“) от Бизе, Алберих („Рейнско злато“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“), Курвенал („Тристан и Изолда“), Клингзор („Парсифал“) от Вагнер и други.
През 2010 г. получава наградата „Кристална лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци за млад изпълнител за ролята си на Алберих в „Рейнско злато“ от Вагнер.
Понастоящем певецът се изявява на всички български концертни и оперни сцени. Гастролирал е в Швейцария, Австрия, Холандия, Испания, Германия, Португалия, САЩ, Япония.
Пламен Димитров – Жорж Жермон ( 13.12)
Роден на 20.10.1977 г. във Варна. Завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, а през 2002 г. и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова - Добрева.
Младият певец изгражда десетки централни баритонови роли, които му донасят признание на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Казахстан, Испания, Гватемала, Корея , Дания, Молдова , Япония, САЩ и др.
Oт 2010 г. е солист на Държавна опера – Варна.
Богатият репертоар на Пламен Димитров включва образите на Шонар и Марсел в „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Пинг от „Турандот” , Леско от ,,Манон Леско’’ на Джакомо Пучини; Рембо в „Граф Ори” , Фигаро от ,,Севилският Бръснар,, от Джоакино Росини; Родриго в „Дон Карлос”, Дон Карло от ,, Силата на Съдбата’’, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Макбет в ,,Макбет’’, Риголето в „Риголето” , Ренато в „Бал с маски” , Набуко в ,,Набуко’’ , Яго от ,,Отело’’ , Ецио в ,,Атила,, от Джузепе Верди; всички баритонови сола в „Кармина Бурана” от Карл Орф, Папагено от „Вълшебната флейта”, Жерар от ,,Андре Шение’’ от Джордано, Мазетто от „Дон Жуан” от В. А. Моцарт; Ескамио от „Кармен” от Жорж Бизе, Д-р Малатеста от ,,Дон Паскуале’’ , Енрико от „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети, Алфио от „Селска чест” на Пиетро Маскани, Тонио и Силвио от „Палячи” на Руджиеро Леонкавало, Осман Бей от ‘”Луд Гидия” на Парашкев Хаджиев, Алберих от „Залезът на Боговете”, Алберих от „Рейнско злато” на Рихард Вагнер , Барнаба от ,,Джоконда’’ на Понкиели и др.
Участват още: Цвета Сарамбелиева, Благовеста Мекки-Цветкова, Хрисимир Дамянов, Димитър Станчев, Стоил Георгиев, Ангел Христов, Слави Манов, Ваньо Димитров
Диригент ЕРИХ ВЕХТЕР
Режисьор ПЛАМЕН КАРТАЛОВ
Сценография и костюми: Иван Савов
Къщата на Виолета Валери в Париж. След дългото боледуване красивата куртизанка отново се връща към весел светски живот. Приятелите й са дошли, за да отпразнуват нейното оздравяване. Виконт Гастон е довел своя приятел Алфред Жермон, почтен момък, току-що пристигнал от провинцията. Алфред се влюбва във Виолета от пръв поглед. Той вдига възторжена наздравица. Виолета е развълнувана. В съседната зала започват танците. Всички се отправят натам. Виолета също тръгва, но почувствувала някаква слабост, сяда да си почине. Алфред остава при нея. Той я упреква за живота, който води. За да прикрие вълнението си, Виолета отвръща на пламенните му думи с шеги. След това тя му подарява една камелия и го поканва на следващия ден отново да я посети. Гостите започват да се сбогуват. Щастлив, Алфред също си тръгва. Виолета не престава да мисли за Алфред. Дали тази любов няма да й донесе само страдания?
Жилището на Виолета и Алфред в околностите на Париж. Вече три месеца двамата влюбени живеят щастливо. Те са свършили парите и Виолета тайно от Алфред започва да продава вещите си. Младежът разбира това от Анина и тръгва за Париж, за да намери пари. Останала сама, Виолета равнодушно преглежда пощата. С едно писмо Флора кани приятелката си на бал с маски. Но тези забавления вече не привличат Виолета. Неочаквано пристига Жорж Жермон. Бащата на Алфред осъжда Виолета - тя проваля живота на сина му, а тяхната връзка компрометира семейната чест. Виолета се опитва да защити любовта си. Тя разказва на Жермон за тежката си болест. Само любовта й към Алфред й дава сили още да живее. Трогнат от нейните чувства, бащата обяснява поведението си - дъщеря му скоро трябва да се омъжи, а любовта на брат й към куртизанката може да попречи на женитбата. Виолета е готова на изкупителна жертва - да се откаже от щастието си. Тя заминава, като оставя писмо на Алфред. Момъкът се връща и прочита писмото й. Той не може да повярва, че Виолета го е напуснала завинаги. Напразно баща му се мъчи да го успокои. Алфред по различен начин тълкува бележката на Виолета. Той е прочел и писмото на Флора. Изпълнен със съмнения, младежът тръгва към Париж.
Бал с маски у Флора. Домакинята е посрещнала и последните гости. Всички се веселят. Пристига и Алфред. Силно развълнуван, той сяда край игралната маса. Гостите оживено коментират неочакваната раздяла на Виолета и Алфред. В този момент влиза Виолета, придружена от стария си ухажьор барон Дюфол. Неочакваната среща с любимия засилва страданието й. Дюфол се чувствува неловко и сяда срещу Алфред. Двамата започват да играят на карти. Алфред печели непрекъснато. След играта той се среща с Виолета, но тя не се решава да му каже истинската причина за тяхната раздяла. Обърканият й разказ засилва съмненията на Алфред. Без да може да се владее, той пред всички демонстративно хвърля в краката на Виолета парите, които е спечелил на карти. Дълбоко оскърбена, Виолета припада. В този момент влиза Жорж Жермон и като разбира какво е направил синът му, гневно го упреква пред всички за жестоката постъпка. Отчаян Алфред избягва.
Спалнята на Виолета. Здравето на младата жена след скандала у Флора рязко се е вложило. Тя не иска да види вече никого. Напразно доктор Гренвил се мъчи да я окуражи. Виолета знае, че той сам не вярва на думите си. Болната е накарала Анина да раздаде всичко. Сега Виолета отново чете писмото на Жорж Жермон. Бащата е признал истината на сина си и го чака скоро да се върне. Навън продължава карнавалът. Внезапно в спалнята се втурва Анина. Тя бърза да съобщи на Виолета радостната вест - Алфред е дошъл. Изпълнена с надежда, Виолета нетърпеливо очаква неговото идване. Скоро влиза Алфред. Двамата отново са щастливи. Младежът моли Виолета да му прости. Той никога няма да я остави сама. Но вече е късно - Виолета умира в прегръдките му.