Слушайте хубава музика, по-често посещавайте операта и балета, така ще релаксирате пълноценно. Това заяви в интервю за БТА диригентът на Болшой театър Павел Клиничев, който бе почетен гост-диригент на класическия музикален шедьовър "Баядерка" на 10 ноември в Софийската опера и балет.
Ходете повече на класически концерти, това наистина обогатява и помага за доброто душевно състояние във времената на стреса и мобилните комуникации, допълни той.

По думите му с балетния шедьовър "Баядерка" Софийската опера е зарадвала почитателите на балетното изкуство с прекрасната музика на Лудвиг Минкус и хореографията на Мариус Петипа. Наистина великолепна, магическа музика, отбеляза той.

"Публиката усети истински чувствата и емоциите на главните герои с помощта на солистите от трупата на Болшой театър - Светлана Захарова и Денис Родкин - артисти със световна кариера, преминаваща и до днес през сцените на оперните театри в Съединените щати, Миланската " Ла Скала" и редица други европейски театри. Те си партнираха със солистите на балета на Софийската опера и балет и учениците от Националното училище за танцово изкуство в София. А, ние с оркестъра с огромна любов изпълнявахме тази прекрасна музика. Така зрителите се насладиха на един невероятно красив спектакъл, една истинска приказка на българска сцена", каза диригентът на Болшой театър.

Павел Клиничев е щатен диригент на Болшой театър с богата международна кариера в оперните театри в Съединените щати, Южна Корея, Италия, Германия, носител на редица международни и национални награди. Роден е през 1974 г. в Ростов на Дон. В Московската консерватория специализира оперно-симфонично диригентство в класа на професорите Б. Г. Тевлин и М. Ф. Ермлер. Павел Клиничев е доцент и преподавател в Московската консерватория. Дирижирал е редица известни произведения, гастролирал е с трупата на Болшой театър в Ла Скала, Парижката национална опера, Метрополитен опера, Ковънт Гардън, Центъра на изкуствата "Джон Кенеди", Бунка Кайкан в Токио, Националния център на изпълнителските изкуства в Пекин, Мариинския театър и много други сцени.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Павел Евгениевич, напоследък казват, че не сте чест гост в родния Ви град Ростов-на Дон. Защо така? Какво от този град е останало завинаги в сърцето Ви?

Отговор: Обожавам Ростов-на-Дон. Там съм роден и израснал. Живях в този прекрасен град до 14-годишна възраст. Работата е там, че сериозно започнах да се занимавам с музика от ранна възраст. Бях 7-годишен, когато вече целенасочено и съзнателно вървях по пътя на музиката и изкуството. А това наложи да се променят някои съществени неща в живота ми още тогава, в юношеските ми години. Когато навърших 14 години бе взето тържествено решение от моите родители да продължа образованието си в Москва. Решението не подлежеше на обжалване и коментар. И така, напуснах родния си град Ростов-на-Дон и се отправих в голямата столица. Смених реката Дон с Москва река, какво да се прави. Важното е да няма застой в живота, и всичко да тече, като водата в реката. Напусках Ростов с нежелание, тъй като всичките ми приятели оставаха там. Отивах в неизвестното. Но изкуството иска жертви, както е казал мъдрецът. И аз се жертвах в името на изкуството, на правилното образование, на бъдещето, което отдавна се превърна в настояще. Винаги Ростов на Дон ще е в сърцето ми, там преминаха най-хубавите ми години от живота - детските, а детството не се забравя, то е един постоянен кадър в лентата на живота.

Въпрос: Какъв мечтаехте да станете като дете, нима диригент?

Отговор: С нищо не се отличавах от връстниците си. Минах през всички етапи на мечтите. Исках да стана космонавт, после летец, после футболист. До 12-годишната си възраст не съм и предполагал какво е това диригент, камо ли да искам да стана такъв. Едва когато се потопих в сериозното музикално образование в Москва, вече в по-зряла възраст, осъзнах, че това ми харесва и искам да го работя.

Въпрос: И все пак как се насочихте към диригентството?

Отговор: В консерваторията попаднах в класа на известния диригент от световна величина, който вече не е сред нас - Марк Фридрихович Ермлер. От този момент наистина пораснах в професионален аспект и вече бях категоричен, че искам да стана диригент. Бях във възторг от своя преподавател и се стараех да попивам всяка негова заръка, всяко движение. Започнах изключително сериозно да се занимавам с музиката и дирижирането с една единствена цел - да стана добър диригент.

Въпрос: Кое е особеното на тази професия? Може ли всеки един музикант да стане диригент?

Отговор: Да, това е напълно възможно. Историята има редици примери, в които музиканти впоследствие се пренасочват към диригентството. Това е нормален процес. Някои успяват, други - не. Както ви е известно има много хора, които искат да пеят и си мислят, че могат да пеят, но са далеч от истината.
Диригентството е сложна професия. Диригентът е музикалният директор на един оркестър, който организира оркестъра, дирижира оркестрантите, подбира репертоара и развива обществена и културна дейност. В оркестъра диригентът има най-високия административен статут, след него в йерархията следват концертмайсторът (първа цигулка), водачите на оркестрови групи и редовите оркестранти.

Целта на дирижирането е да покаже на изпълнителите темпото, динамиките, размера, щрихите, встъпленията на всеки изпълнител след паузи и цялостната интерпретация, която диригентът иска да направи на произведението. В допълнение, диригентът следи за ансамбловото музициране на оркестрантите и баланса на звука между отделните инструменти и оркестрови групи. Когато в определен момент или част от произведението има соло без акомпанимент, каденца, безмензурна част или импровизация, диригентът не дирижира. В някои музикални произведения се изисква диригентът да дирижира едновременно солисти, певци, инструменталисти, симфоничен оркестър, хор и орган. Това прави професията ни трудна с усложнени функции.
Извън концертната дейност на диригента е поверена цялата организационна и административна работа при един оркестър, а в днешно време диригентът извършва и продуцентска и импресарска дейност. В операта, за да построиш един спектакъл, ти зависиш от оркестъра, от хора, от солистите, от балета, от режисьора, дори от декора и осветителите. Така че, откъдето и да погледнете, да си диригент не е никак лесно, но за мен е приятно. Обичам тази професия!

Въпрос: Бихте ли посочил любимо произведение, изпълнено под ръководството на Вашата палка?

Отговор: Сложен въпрос за професионалист. Трудно бих могъл да отсея любимо произведение, което съм дирижирал. За професионалиста е важно добре да си свърши работата, без значение кое е произведението, на коя сцена, с кой оркестър. Смятам, че всяко едно произведение е интересно за дирижиране. Било то балет, симфония, опера. Те не са еднакви по качество, но ние сме длъжни да ги изпълним правилно. Музиката се дели на гениална и по-посредствена. И в двата случая диригентът е длъжен да я постави и покаже по един правилен начин, все едно, че е част от теб самия. Независимо дали ни харесва, или не, длъжни сме да я изсвирим правилно, точно и безкомпромисно. Що се касае до личните ми предпочитания към композитори, то, естествено, че имам любими, и това са: Стравински, Прокофиев, Бетовен. Но тези лични предпочитания по никакъв начин не са свързани с моята професия. Професионално обичам всички и съм длъжен да дирижирам всяка една музика.

Въпрос: Пристигнахте в България малко преди премиерата на "Баядерка". На какво посветихте времето си?

Отговор: Предимно на репетиции с оркестъра, в усърдна и целодневна работа с музикантите на Софийската опера и балет, с които вече се познавам и съм работил веднъж. Графикът на работа е доста наситен, така че не ми остана много време за разходки из София. И все пак, аз много обикнах този град и ще се постарая в малкото време за почивка да се разходя из прекрасните софийски улици, да се насладя на хубавата златна есен, да подишам въздуха, наситен с аромата на есенните листа.

Въпрос: Какво най-много Ви допада в нашата столица?

Отговор: Атмосферата. Всеки град си има нещо специфично, особена атмосфера. София има нейната красота и специфична атмосфера и аура. Спокоен град. Вероятно тази тишина и спокойствие ме привличат. Хората са много мили и доброжелателни. Усещам едно вътрешно спокойствие, когато съм в София.

Въпрос: Как се чувствате в Софийската опера?

Отговор: Преди една година за пръв път имах възможността да работя с оркестъра на Софийската опера и балет. Тогава показахме "Жизел" с примата на Болшой театър Светлана Захарова. Останах с прекрасни впечатления тогава от колегите и този път показахме най-доброто от себе си. Изключителни професионалисти, много добре и леко се работи с българските музиканти. Разбираме се прекрасно. Бих казал с една дума - великолепен оркестър има Софийската опера. Работя комфортно с тях.

Въпрос: Какво според Вас е особеното в произведението "Баядерка"?

Отговор: "Баядерка" е един от бисерите на балетното изкуство. Дори не бих посмял да разглеждам самото музикално произведение извън балета. То е едно цяло и е истински шедьовър на изкуството. Хореографията на "Баядерка" е на Мариус Петипа. Това е един от най-вълнуващите шедьоври на прочутия Петипа, вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте "Баядерка". Трагизъм и лирика, стремеж към щастие, любов и свобода се преплитат в тази прочута творба, чието действие се развива в древна Индия. Сюжетът претворява страстната и всепоглъщаща любов на баядерката Никия към смелия воин Солор. Верност, измяна, искреност и коварство са в основата на този изразителен балетен спектакъл, властващ през времето като апотеоз на пламенната любов.

С балетния шедьовър "Баядерка" Софийската опера наистина зарадва почитателите на балетното изкуство с прекрасната музика на Лудвиг Минкус и хореографията на Мариус Петипа. Наистина великолепна, магическа музика. Публиката усети истински чувствата и емоциите на главните герои с помощта на солистите от трупата на Болшой театър - Светлана Захарова и Денис Родкин - артисти със световна кариера, преминаваща и до днес през сцените на оперните театри в Съединените щати, Миланската "Ла Скала" и редица други европейски театри.

Солистите на Болшой театър в "Баядерка" си партнираха със солистите на балета на Софийската опера и балет и учениците от Националното училище за танцово изкуство в София. А, ние с оркестъра с огромна любов изпълнявахме тази прекрасна музика. Така зрителите се насладиха на един невероятно красив спектакъл, една истинска приказка на българска сцена.

Въпрос: Каква е българската публика, как я усещате от оркестрината?

Отговор: С ръка на сърцето мога да заявя, че българската публика е изключително компетентна, благодарна, ценяща, признателни и много вълнуваща. Съдейки по многобройните аплодисменти, дори по време на самия спектакъл. Да не говорим за препълнената зала на Софийската опера и балет, което наистина ме изуми. Все пак и ние, диригентите, виждаме какво се случва в залата, въпреки че сме там, долу в оркестрината. Залата наистина беше препълнена до последния ред на последния балкон и всички ложи. Това е забележително. Възхитен съм от компетентната реакция на българския зрител. А това, за нас, артистите, е най-важната и висока оценка. Аплодисментите продължиха близо двадесет минути след края на "Баядерка", а това е показателно само по себе си.

Тук ще се възползвам от възможността да изкажа своята благодарност на българската публика и да пожелая на всички хора повече спокойствие и добро настроение. Старайте се да виждате само красивото, нежното в живота. Слушайте хубава музика, по-често посещавайте операта и балета, така ще релаксирате пълноценно. Ходете повече на класически концерти, това наистина обогатява и помага за доброто душевно състояние във времената на стреса и мобилните комуникации. Истински се зарадвах на тази препълнена до тавана зала на Софийската опера и балет и пожелавам винаги тази зала да е толкова пълна, колкото беше на нашия спектакъл в София.

Въпрос: С какво впечатление останахте от спектакъла "Баядерка"?

Отговор: Да кажа, че съм много доволен няма да е достатъчно. Изключително съм доволен от целия спектакъл, от представянето на "Баядерка", както от артистите на балета, така и от музикантите. Успяхме да покажем на българския зрител една истинска приказка с великолепно професионално изпълнение на примата на Болшой театър Светлана Захарова и на Денис Родкин.

Задължително бих искал да акцентирам върху невероятния професионализъм на музикантите на Софийската опера и балет. За мен бе радост и истинско удоволствие да работя с този оркестър. А това, което се случи след приключването на спектакъла беше наистина невероятно, впечатляващо и запомнящо се - Светлана Захарова стана почетен член на Софийската опера и балет. Световноизвестната руска балерина, която е прима на Болшой театър и Миланската скала, бе обявена след спектакъла "Баядерка" за почетен член на Софийската опера и балет. Наградата й бе връчена от академик Пламен Карталов. Това е прекрасно. Такъв жест сплотява нашите два театъра и предвижда нови и нови гостувания. И това не е всичко. Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, носител на български и международни отличия, получи престижната награда "Золотая муза". Изтъкнатият режисьор отбеляза, че дейността му е свързана отдавна с руския оперен репертоар. Негови постановки на произведения от руски композитори като Чайковски, Бородин, Стравински, Холминов и други са представяни в Русия, Беларус, Полша, Испания, Япония и други държави. Да припомним, че през май тази година Софийската опера и балет гастролира с изключителен успех на сцената на "Болшой театър" с постановките на акад. Карталов "Янините девет братя" от Любомир Пипков и "Пръстенът на нибелунга" от Рихард Вагнер. Публиката в Москва бе възхитена и от представянето на балета "Корсар". Така че, ако обобщим - балетният спектакъл "Баядерка" се увенча с пълен успех и две отличия. Дано има повече такива щастливи мигове за Софийската опера и балет и до нови срещи.
/АМ/

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1905828?fbclid=IwAR2n40AVlicP4-44sIZSIw7dz9PkNAZq9ybV9GSs3P5sV-E4TWr-d1aPZSc