Софийската опера с целенасочената си работа със солистите може да си позволи да събере такъв състав, който да е на висотата на Росиниевото майсторство за правене на музика и театър. Това каза в интервю за БТА заместник-директорът на Софийската опера и балет Вера Петрова. Тя е режисьор на премиерния спектакъл на операта "Пепеляшка" от Джоакино Росини, който ще се играе на сцената на Софийската опера и балет в четвъртък, 6 декември, на Никулден.

"Росини поставя забавно-сложни предизвикателства и пред артистите, и пред постановъчния екип, но благодарение на това пък енергията и забавлението, което струят от сцената, не секват. Беше уморително удоволствие репетиционният процес, а сега със същата енергия продължават и спектаклите", коментира Вера Петрова. Всеки един от солистите, като започнем от Пепеляшка на Оана Андра, минем през Принца - Дон Рамиро - Хрисимир Дамянов, слугата Дандини - Атанас Младенов, героят - отрицание - пастрока Дон Манифико - Николай Петров, двете злобни сестри - Милена Гюрова - Клоринда, и Благовеста Мекки - Тисбе, и завършим с магьосника - възпитател Алидоро - в лицето на Мартин Илиев са вече артисти със сериозна кариера зад гърба си, с много сложни партии и внушителен репертоар, отбеляза тя.

За мен беше удоволствие, когато започнахме с Григор Паликаров, а по-късно се включи и Жорж Димитров, да създадем задълбочена музикално-сценична спойка с тези певци - артисти, заяви режисьорът на операта "Пепеляшка" от Джоакино Росини.

Вера Петрова е израснала в семейството на музиканти. Музикалната й подготовка започва от ранна детска възраст. Учи пиано, всички теоретични музикални дисциплини и актьорско майсторство. Завършва режисура и арт мениджмънт в Нов български университет. Основна роля в професионалното й израстване има режисьорът Пламен Карталов. През 2006 г. печели престижната стипендия за творчески обмен на известния Вагнеров фестивал в Байройт, Германия, а през сезон 2007-2008 работи в Ковънт Гардън като стажант-режисьор. Ангажиментите й на професионална сцена започват в Националния музикален театър "Стефан Македонски" като асистент-режисьор на постановките "Веселата вдовица" от Лехар и "Отвличане от сарая" от Моцарт. От 1996 г. работи в Софийската опера и балет. Първоначално е асистент-режисьор на Пламен Карталов в едни от най-успешните му постановки от този период - "Севилският бръснар" от Росини, "Дон Карлос" от Верди, "Турандот" от Пучини, "Джоконда" от Понкиели и мащабната продукция на открито на "Княз Игор" от Бородин. От 2002 г. е щатен режисьор. Сред представленията, които е реализирала са "Алеко" - Рахманинов, " Отвличане от сарая" - Моцарт, " Сватбата на Фигаро" - Моцарт , "Дон Жуан" - Моцарт , "Страната на усмивките" - Лехар, "Отело"- Верди, "Евгений Онегин" - Чайковски, "Пепеляшка" - Росини и др. От ноември 2008 г. Вера Петрова е заместник-директор на Софийската опера и балет.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Петрова, Софийската опера е пред премиерата на една изключително забавна опера - "Пепеляшка" от Джоакино Росини. Кога са премиерните спектакли?

Отговор: Възстановката на спектакъла е в четвъртък, на 6 декември, на Никулден. Премиерата излезе още през 2013 г. и оттогава се играе с успех на сцената на операта, постановката гостува на Оперния фестивал в Крайова, на ФОБИ Стара Загора, както и на всички летни фестивали, организирани от Софийската опера и балет - Опера на върховете - Белоградчик и Опера в парка. Операта е наистина изключително забавна.

Въпрос: Комичната опера не е играна повече от 30 години на сцената на първия ни оперен театър. Защо?

Отговор: Трудно се отговаря на подобен въпрос, но има причина и тя не е само, защото трябва да се намери постановъчен екип, за който е предизвикателство да я направи, а защото най-вече трябва да има сериозен солистично-певчески-актьорски състав. Голямо предизвикателство е вокалното извеждане на всяка една от ролите, а с изискването на съвременния театър, се добавя и сложността на актьорските задачи.
Софийската опера с целенасочената си работа със солистите може да си позволи да събере такъв състав, който да е на висотата на Росиниевото майсторство за правене на музика и театър. Всеки един от солистите, като започнем от Пепеляшка на Оана Андра, минем през Принца - Дон Рамиро - Хрисимир Дамянов, слугата Дандини - Атанас Младенов, героят - отрицание - пастрока Дон Манифико - Николай Петров, двете злобни сестри - Милена Гюрова - Клоринда, и Благовеста Мекки - Тисбе, и завършим с магьосника - възпитател Алидоро - в лицето на Мартин Илиев, са вече артисти със сериозна кариера зад гърба си, с много сложни партии и внушителен репертоар. За мен беше удоволствие, когато започнахме с Григор Паликаров, а по-късно се включи и Жорж Димитров, да създадем задълбочена музикално-сценична спойка с тези певци - артисти. Росини поставя забавно-сложни предизвикателства и пред артистите, и пред постановъчния екип, но благодарение на това пък енергията и забавлението, което струят от сцената, не секват. Беше уморително удоволствие репетиционният процес, а сега със същата енергия продължават и спектаклите.

Въпрос: Като режисьор с какво ви привлече това произведение? Нима се заредихте с "лудостта" на Росини?

Отговор: Росини е невероятен автор, който освен с "лудост" ни зарежда с много магия. Магията му не е каква да е: като истински гении той разкрива на всички ни, че магията не се състои във феи, магьосници, стъклени пантофки и трансформираща се тиква, а според него магията се крие в най-простите житейски неща - да се научиш да обичаш, да се научиш да си верен на себе си, да се научиш да прощаваш и на себе си, и на останалите, да гледаш с едно странично око на човешката суета и суетня. Тогава от само себе си откриваш, че ти си най-големият магьосник в собствения си живот. Това изсипано с изящната му, почти дантелена музикална шевица, прави непреходно творчеството му и до ден днешен. Уверена съм, че певците са заредени с "лудостта" на Росини, преодоляват екстремните ситуации чрез средствата на фантазията и възможностите, които дава комедията. Докато работя, изобщо не мисля за посланието, което артистите със своята игра отправят към зрителите. То обаче се налага само: "Да тръгнем по пътя, по който можем да намерим себе си на земята! Човек трябва да може смело да застане пред другите и да каже, както казват нашите герои от "Пепеляшка": "Аз съм това!"


Въпрос: Ще издадете ли изненадите, които се крият в сюжета?

Отговор: Спектакълът е решен в кукленски стил и в действие е фантазията. На места дори се стига до пародийно звучене. Както и по-горе споделих, Росини умишлено "променя" приказката, като премахва изкуствените приказни елементи: имаме учител-мъдрец, който напътства Принца, а не фея кръстница, която помага на Пепеляшка. Пепеляшка извървява сама пътя към себеоткриването си, за да завърши сватбата си с една голяма прошка - към себе си и останалите, нямаме стъклена пантофка, а красиви гривни - близнаци, с които Пепеляшка умишлено задава загадка на принца. Въобще Пепеляшката на Росини е много зряла, открила себе си, а не бягаща от собственото си аз принцеса. Вместо мащеха имаме пастрок, който е носител на противодействието в операта, но накрая и той открива, че всъщност предпочита да се забавлява вместо да се прави на лош и имаме две впечатляващи сестри, които са олицетворение на човешката суета, повърхностност и брутални амбиции, заради което изглеждат нелепо смешни. Брилянтна измислица на Росини е и това, че принцът Рамиро и Дандини - неговият слуга, си разменят за половината заглавие ролите.

Въпрос: Доколкото ми е известно Росини подписва договор за композирането на нова опера на 24-ия си рожден ден. Но маестрото прави една различна от приказката опера. С какво тази "Пепеляшка" е по-различна? Защо си заслужава да я видим?

Отговор: Да, така е. Точно на 24-ия си рожден ден, на 29 февруари 1816 г., Джоакино Росини подписва договор за композирането на нова опера. Година по-късно, това произведение - La cenerentola, достига до премиера в Рим. Както и при бръснаря от операта, успехът сред публиката не настъпва веднага, а идва по-късно. Затова пък оттам нататък се радва на постоянен успех. И до ден днешен тази изградена върху известната приказка за Пепеляшка опера печели сърцата с перфектната си хармоничност на музикалната жанрова живопис, с характеристиката на личностите, със съвършените си кантилени, с богатството на мелодиите си, с впечатляващия ансамбъл и нетипични ситуации. Нашата Пепеляшка е приказно фантазна, даже бих казала на моменти на границата на кича, но по един красив начин, в който ще видите заразната лудост на всичките ни артисти, претворена брилянтно-музикално под палката на Жорж Димитров. Костюмите, дело на Християна Михалева и декорите, за които се погрижи Боряна Ангелова, също не са в обичайния стандарт на тази приказка, затова заповядайте да преживеете 2 часа чисто забавление и да си тръгнете пречистени от смеха и закачката на музиката на Росини.

Въпрос: Как стана така, че се спряхте на примадоната на Букурещката опера Оана Андра за ролята на Анджелина - "Пепеляшка"?

Отговор: Още, когато правехме премиерата, знаехме, че Оана Андра ще е в ролята на Анджелина. За мен Оана Андра, а и всеки един от тези артисти, които ще видите на сцената, нямат лимити във възможностите за игра, пеене, музициране и постигане на невъзможностите, които са ни хрумвали по време на работата ни. Тя наистина се сля с героинята си, толкова е подходяща за тази роля. Оана Андра е ценно мецосопрано. Била гост на световноизвестни сцени. Пяла е в Ла скала, Метрополитен и на други сцени. Завършила е Букурещката консерватория, после е специализирала в Италия и в САЩ. Последните й роли са в "Кармен" /Кармен/ и в "Бохеми" /Мими/. А при нас в Софийската опера Оана ще пее в "Пепеляшка" на Росини, пяла е и в "Норма".


Въпрос: В спектакъла гостува и прочутият бас Мартин Цонев. С какво той допринася за възприятието на неговия образ?

Отговор: Мартин Цонев е един от малкото артисти, които работят на много дълбоко ниво и с тънък нюанс на философското разбиране, и в същото време намират начин да го поднесат с лекота на публиката. Това беше и причината да държим на него в тази постановка. Той носи цялата конструкция на заглавието и е спойващото звено открай докрай. Но, пак подчертавам, всичките солисти тук са с безпределни възможности във вокала и актьорската игра.

Въпрос: Чисто музикално Росини никога не се свени да напише най-сложните пасажи. Как се възприемат от зрителя тези сложни колоратури в една комична опера?

Отговор: Правилна констатация. Росини, очевидно е "над нещата" и наистина не се свени да напише най-сложните пасажи - колоратури, на които е способен както за природно подвижния лек сопран, така и за най-тежко подвижния глас - бас. Арията на Алидоро "Там от небето" (La del ciel) е едно от възможно най-трудните произведения за бас, бас-баритон в световната оперна литература. Точно в комичната опера подобни колоратури са много обосновани, било то от моментното състояние на героя или от нелепостта на ситуацията, в която изпадат героите. Пак казвам, за нас беше чисто забавление, докато осъществявахме музикално-драматургичната партитура, след това артистите го пренесоха и в спектаклите. И всеки спектакъл е различен, неповторим, неочакван.

Въпрос: В Софийската опера е открита и изложба: "Скъпа Италия, най-сетне ти се любувам" - 150 години от кончината на Джоакино Росини. Какво представлява тази експозиция и докога може да се види?

Отговор: Изложбата съдържа произведенията на Росини в сценографията на Римската опера и включва скици, рисунки на модели и костюми. Куратори на изложбата са Франческо Реджани и Алесандра Малусарди. Наименованието на изложбата не е нищо друго освен началото на каватина на Селим - едно от основните действащи лица в известната опера на Росини "Турчинът в Италия". Излишно е да се изтъква значението и стойността на композициите на Росини в историята на италианската опера, затова пък е много важно да се предостави на международната публика възможността да види как Росини е бил изпълняван и представян най-вече през миналия век. А Римската опера има и още една допълнителна причина за това - откриването й на 27 ноември 1880 г. се отбелязва именно с изпълнението на операта "Семирамида" от Росини.

През над стогодишната музикална дейност на Римската опера репертоарът на Росини е представян пространно и многократно под палката на известни диригенти, и в изпълнение на най-добрите италиански и чуждестранни оперни певци. Освен това по повод сто и петдесетата годишнина от рождението на композитора от Пезаро през 1942 г. Маестро Тулио Серафин организира изпълнение на цикъл от негови опери. В тази връзка Римската опера чрез своя Исторически архив създаде изложба, която с използване на иконографски документи (скици и рисунки на модели), костюми и тематични аудио записи, пресъздава най-значителните моменти от богатото творчество на Росини и декорите и костюмите за неговите опери. Особено завладяващ е разделът, посветен на балетния спектакъл Le roi des gourmets (хореографски дивертисмент от Чезаре Бреро по музика на Росини) от 1965 г., чиито скици, рисунки на модели и костюми са създадени от Лила Де Нобили в чест на прословутата слабост на Росини към добрата кухня - всъщност изпълняваните от танцьорите персонажи не са нищо друго, освен "хранителни деликатеси": женската роля на пуешко, на печено, скаридите, сладкишите, картофчетата и т.н. Изложбата придобива още по-голяма стойност с представянето на един изключително ценен автентичен документ - първият том от първата оригинална партитура, отпечатана за представлението на "Севилският бръснар" през 1825 г.

Експозицията остава до датата на спектакъла на "Пепеляшка" - 6 декември. Това е уникално съкровище, което и за нас професионалистите, и за нашите зрители, е невероятна възможност да се докоснем до Росини, който е бил много интересна, многопластова, противоречива и прекрасна личност.


Въпрос: Вашето пожелание към ценителите на оперното изкуство и най-вече на произведенията на Росини?

Отговор: Наближават най-светлите ни празници и ние от екипа на операта искаме всеки ден да бъде по-светъл и красив, затова сме подготвили букет от прекрасни спектакли на оперното и балетното изкуство. Започваме с "Кармен" на 1 и 7 декември, празнуваме Никулден с "Пепеляшка" на Росини на 6 декември, после идват два звездни състава за "Травиата" на Верди - 12 и 13 декември, а прекрасните спектакли на "Лешникотрошачката" се продадоха толкова бързо, че се принудихме, заради интереса, да направим специално представление на "Лешникотрошачката" в НДК - на 16 декември. То ще бъде нашата специална възможност за семеен подарък в навечерието на Коледа, но като гледам как върви скоро и за него билетите ще свършат, така че чакаме Ви, за да споделим нашите прекрасни празници с Вас. /АМ/