Бисер Деянов, Сара-Нора Кръстева и Ясен Вълчанов за един от най-гледаните балети по света
На 9, 10 , 11 и 12 януари в Софийската опера и балет ще се играе един от шедьоврите на Чайковски, балетът „Лешникотрошачката”. С тези представления се отбелязва юбилеят на прочутия балет.
Изминали са 25 години от постановката на един от шедьоврите на Чайковски, без който не може да мине нито една Коледа и Нова година по световните балетни сцени. През 1988 година легендата Юрий Григорович и неговите асистенти поставят гениалната творба, с невероятно талантливо разчитане на музикалната и балетната драматургия. Дотогава в Софийската опера и балет се е играла версията на Василий Иванович Вайнонен. Постановката на Григорович, както пишат тогавашните печатни издания, е пълен триумф на руската музика и хореография.
Режисьорът дълбоко цени балетната трупа на първия ни оперен театър и възлага централните роли на руските възпитаници Мария Илиева (Маша) и Ясен Вълчанов (Принцът). В ролята на Дроселмайер се въплъщава легендата в историята на българския балет, премиер-солистът Бисер Деянов. „Младите Маша и Ясен пресъздадоха невероятни образи – и като техника, и като емоционално изпълнение, спомня си днес Деянов. Що се отнася до моя Дроселмайер, той също е ключова фигура в „Лешникотрошачката”. Това е един двойнствен, плашещ, интересен персонаж, който раздвижва въображението на зрителите. Музиката на Чайковски и постановката на Григорович са велики и вечни, защото привличат с еднаква сила не само децата, но и възрастните. Нека „Лешникотрошачката”, в този й вид, чества още много юбилеи на сцената на Софийската опера и балет”.
Сара-Нора Кръстева, директор на балета на Софийската опера споделя, че винаги се стреми да дава път на младите балетисти, да им гласува доверие в изпълнението на трудни роли. Не случайно в „Лешникотрошачката” играят за първи път талантливите Боряна Петрова и Цецо Иванов. „Постановката на Григорович, изтъква Сара-Нора, изглежда за млади и стари като приказка, пълна с чудеса. След нея е много неприятно да влезеш в реалния живот, защото ти се иска балетът да продължава вечно. Музика, класически и характерни танци, извеждат неусетно на преден план философските обобщения за човека и света, за личността и обществото. Доброто винаги побеждава и то винаги трябва да е с нас и край нас”.
За Ясен Вълчанов, първият изпълнител на ролята на Принца в постановката от 1988 г., прочитът на Григорович е гениален и той ще шества дълго по световните балетни сцени. Самата Мария Илиева, Маша от тогавашната „Лешникотрошачка” твърди, че за нея ролята и версията на Григорович, се отличават с мащабност на полифонната структура, с много емоции и разбира се, с една изключителна балетна техника.
През годините балетът „Лешникотрошачката” развива в различните роли млади таланти, на което много държи прима-балерината Сара Нора Кръстева.
През 2006 г., в едно интервю за работата си с българската балетна трупа през 1988 г., 80-годишният Юрий Григорович казва: „Софийският балет има много голямо бъдеще. Отново бих работил с него, ако ме поканят. За съжаление, животът на балетния артист е кратък. Има някои личности, които са повод да се поставят спектакли, съобразени с техните възможности. Но те са изключения. Затова при работата си над „Лешникотрошачката” в София, която продължи повече от година, трябваше да направя необходимото, за да има трайния успех, който искам.”
