СИМОН БОКАНЕГРА

Опера в пролог и три действия от Джузепе Верди

Либрето – Франческо Пиаве и Ариго Бойто

Действащи лица:

В пролога:

Симон Боканегра, корсар на служба в република Генуа — баритон

Якопо Фиеско, благородник от Генуа — бас

Паоло Албиани — баритон

Пиетро, плебей — баритон

Моряци, народ, прислужници на Фиеско

В операта:

Симон Боканегра, първият дож на Генуа — баритон

Мария Боканегра, негова дъщеря, под името Амелия Грималди — сопран

Якопо Фиеско, под името Андреа — бас

Габриеле Адорно, благородник от Генуа — тенор

Паоло Албиани, приближен на дожа — баритон

Пиетро — баритон

Капитан на стрелците — тенор

Прислужница на Амелия — сопран

Моряци, войници, народ, сенатори, придворни на дожа.

Пролог

Паоло Албиани и неговият съюзник Пиетро обсъждат кандидатурата за поста на дож на корсаря Симон Боканегра. Боканегра се е съгласил да участва в изборите, защото Албиани му е намекнал, че ако пожъне успех, аристократът Фиеско със сигурност ще му даде ръката на дъщеря си. Когато Боканегра си отива, Паоло подробно разказва на Пиетро за любовната афера на Боканегра с Мария Фиеско. Младите влюбени имат дете, но дори това не е склонило яростния Фиеско да благослови връзката им. Той е заключил дъщеря си в двореца.

Пиетро е събрал много граждани, които да подкрепят Симон. Междувременно в двореца на Фиеско Мария е починала. Нараненият баща оплаква съдбата си и се зарича да отмъсти на Боканегра, който е разрушил щастливото му семейство. Симон събира смелост и отива да поиска любимата си за жена. Фиеско не му казва, че тя е мъртва. Гордият аристократ иска да вземе при себе си своята внучка, но Симон му казва, че детето е изчезнало. Разбрал за съдбата на Мария, младият мъж се хвърля над безжизненото ѝ тяло и оплаква неизживяното им щастие. В този момент народът ликува – Симон Боканегра е новият дож.

Първо действие

25 години по-късно.

Дожът е изгонил много от политическите си опоненти и е конфискувал собствеността им. Сред тях е и Якопо Фиеско, който живее в двореца на Грималди, под името Андреа. Той използва прикритието си, за да се свърже с други врагове на Боканегра и да направи заговор за свалянето на дожа.

Грималди са осиновили сираче, което са намерили в манастир. Момичето няма родители и живее в двореца под името Амелия Грималди. Синовете на семейството са изгонени, а собствената им дъщеря е починала. Те се надяват, че Амелия ще ги наследи, но никой не подозира, че всъщност тя е Мария, дъщерята на Симон Боканегра. Амелия сега е млада жена.

…

Амелия чака своя възлюбен Габриеле Адорно. Момичето има подозрения, че нейният любим участва в заговор срещу дожа. Тя е силно притеснена и когато той идва се опитва да го предупреди за опасностите, надявайки се, че това ще го откаже от плановете му. Двамата влюбени разбират, че Боканегра пристига. Амелия се страхува, че дожът ще я принуди да се омъжи за Паоло, който е станал негов съветник. Тя настоява Габриеле да поиска от своя попечител Андреа (в действителност, от Фиеско) да им даде разрешение да се венчаят.

При разговора им Фиеско иска Габриеле да участва в заговора срещу дожа, но също така му разкрива, че Амелия не е Грималди, а е осиновена от семейството. Габриеле обича младата девойка и не го е грижа какъв е произходът ѝ. Младият мъж е готов на всичко и приема предложението на Андреа.

Боканегра влиза. Той съобщава на Амелия, че е простил на нейните братя в изгнание и те скоро ще се върнат у дома. Амелия е обзета от тревоги и импулсивно споделя с мъжа, че е влюбена, но не в Паоло, и бракът с него ще я направи нещастна. Боканегра все още страда за своята любима и разказът на младото момиче му напомня за неговите страдания. Той не иска да я принуждава да сключи брак против волята си. Вече по-спокойна, в разговора тя му признава, че не е родна дъщеря на Грималди. Момичето пази спомен от майка си – портрета й в медальон. Симон е поразен, когато вижда образа на жената. Дожът осъзнава, че пред него стои отдавна изгубената му дъщеря. Двамата са изпълнени с щастие. Малко след като Амелия се връща в двореца, Паоло пристига, за да разбере дали всичко с предстоящата сватба е уредено, но Симон му казва, че бракът няма да се състои. Яростен, Паоло планира да отвлече Амелия.

…

Дожът е събрал своите съветници, за да ги убеди да сключат мир с Венеция. Той е прекъснат от виковете на тълпата, призоваваща за отмъщение. Паоло подозира, че неговият заговор за отвличане е провален. Дожът не позволява на никого да напуска залата и заповядва да бъдат отворени вратите. Влиза тълпа, която преследва Габриеле. Той признава, че е убил Лоренцино, плебей, който е опитал да отвлече Амелия, твърдейки, че е сторил това по заповед на високопоставен служител. Габриеле неправилно предполага, че служителят е Боканегра и се кани да го нападне, когато Амелия се втурва и го спира. Тя описва отвличането и бягството си. Преди да е в състояние да разпознае похитителя си, отново се разразява борба. Боканегра дава заповед Габриеле да бъде арестуван за нощта и успокоява тълпата. Дожът е разбрал, че Паоло е отговорен за събитията и по тази причина поверява на него да открие виновника.

Второ действие

Паоло е арестувал Фиеско. Решен да убие Боканегра, Паоло излива бавнодействаща отрова във водата на дожа и опитва да убеди Фиеско да даде сместа на Симон в замяна на свободата си. Фиеско отказва. За да извърши чудовищното дело, Паоло решава да излъже Габриеле, че Амелия ще се омъжи за дожа. Съветникът се надява, че Габриеле ще убие Боканегра в гнева си. Младият мъж приема казаното от Паоло много тежко. Когато Амелия влиза в апартамента на Симон, подозренията на Габриеле сякаш се потвърждават и той яростно я обвинява в изневяра. Тя не спира да му повтаря, че обича само него, но не може да разкрие тайната си, защото семейството на любимия ѝ е било убито по заповед на Боканегра.

Обзет от ревност, Габриеле се е скрил когато влиза Боканегра. Амелия признава на баща си, че е влюбена в неговия враг. В първия момент Боканегра се разгневява, но бързо размисля и казва на дъщеря си, че ако младият благородник се откаже от намеренията си за преврат, ще го помилва. Излизайки от стаята, той отпива от отровата, която Паоло е оставил на масата. Габриеле се появява с кинжал в ръката и се готви да убие Боканегра. Амелия се втурва да спаси дожа и тогава Боканегра разкрива истината – Амелия е негова дъщеря. Габриеле моли за прошка. Отвън се чува силен шум. Паоло е вдигнал бунт срещу дожа. Габриеле обещава да се бие на страната на Боканегра, който е дал благословията си на младите влюбени.

Трето действие

Въстанието срещу дожа е потушено, а Паоло е осъден на смърт. Хората на Боканегра са освободили Фиеско от затвора. По пътя към ешафода, Паоло се хвали пред Фиеско, че е отровил Боканегра. Фиеско е шокиран. Той се изправя срещу Боканегра, който го разпознава. Симон признава пред стария си враг, че Амелия е неговата внучка. Фиеско изпитва силни угризения и казва на Боканегра за отровата. Габриеле и Амелия тъкмо са се венчали и намират двамата мъже помирени. Боканегра казва на Амелия, че Фиеско е дядо ѝ, и преди да умре определя съпруга на дъщеря си за свой наследник. Тълпата оплаква смъртта на дожа.