На снимката - Любомир Пипков

На 28 октомври, веднага след турнето си в Япония, Софийската опера ще открие новия сезон 2018/2019 г. с най-българската опера, наречена така от наши и чужди музикални критици.  Любомир Пипков  създава операта „Янините девет братя“ съвсем млад - едва 26-годишен, още като студент в Париж. Вдъхновява го не само едноименният разказ на Никола Веселинов, но също така кървавите събития в обществено-политическия живот у нас през 1923-25 г. Деветоюнският преврат, септемврийските погроми и последвалия терор.

"В операта исках да видя миналото на своя народ от съвременни позиции,  да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето... Противопоставих светлия образ на резбаря Ангел срещу образа на Георги Грозника. Помъчих се да отправя укор към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах съвременни задачи", обяснява Любомир Пипков за "Янините девет братя".

Първата премиера е през 1937 г., но тогава песимистичната история за разпада на едно многолюдно семейство в навечерието на турското нашествие от средата на XIV в. предизвиква противоречиви реакции най-вече заради потискащия сюжет. Някои критици например са на мнение, че подобна ужасяваща драма не е в традициите на оперния жанр. Пипков, който е син на композитора Панайот Пипков, е съавтор на либретото, заедно с автора на разказа, заимствал сюжетните линии от народни песни като "Песен за Георги Грозника" и "Яна жали девет братя жетвари". 

На снимката режисьорът Пламен Карталов

Акад. Пламен Карталов е поставял "Янините девет братя" през 1984 г. в Русе, сега, в новата постановка надгражда режисьорските си идеи с помощта на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда. В основата на сценичния  му замисъл е идеята за космическата роля на дървото като символ на живота, медиатор на светове, хранител и пазител на ценности, родова памет и традиции. Подът на сцената пък носи идеята за земята - "земьо ле, черна неверна" с визия за "черната пръст", която заравя грешника, а на праведника помага.

Всички събития и конфликти между героите водят към изсъхване на дървото и разруха на общността, обяснява маестро Карталов в режисьорските си бележки и допълва: 

"На финала на спектакъла главният герой Георги Грозника вижда къщата си почерняла и снишена, изсъхналото насред двора дърво. Така и неговият род, издигнал се като мощно плодно дърво, е разяден от неговата братова завист, злонамерени действия и морално безсилие и ще падне саморазрушен в неравната борба между Доброто и Злото."

На снимката Лилия Кехайова в ролята на Яна и Светозар Рангелов в ролята на Георги Грозника

В ролята на главната героиня Яна влизат оперните певици Габриела Георгиева и Лилия Кехайова, а най-големият брат, Георги Грозника, се играе от басите Петър Бучков и Светозар Рангелов.

На снимката Хрисимир Дамянов в ролята на Ангел, Светозар Рангелов - Георги Грозника, Лилия Кехайова - Яна, резбари -  Атанас Младенов, Цветан Цветков, Даниел Острецов и в ролите на останалите братя - Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров.

Тенорите Костадин Андреев и Хрисимир Дамянов се превъплъщават в резбаря Ангел, а останалите седмина братя се изпълняват от младите попълнения в трупата: Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров. Мецосопраните Иванка Нинова и Румяна Петрова се редуват като Майката.

На снимките Гергана Русекова в ролята на Циганката и хорът на Софийската опера превъплътен в кукери и бабугери.

Част от постановката са автентични костюми и маски на кукери и бабугери, които на оперната сцена се интерпретират като символи и образи на народната съдба и борбата с историческото зло.

По думите на режисьора тук те играят роля не на етнографски повърхностен спомен от миналото за народностно съживяване на фолклорното песенно богатство, а са въображение в трагичен сюжет, отекващ днес като тъмен камбанен звън - актуален и идващ от най-дълбоки извори на народното ни песенно творчество, легенди и митове, с посланията си в съвремието.

На снимката Александър Георгиев в ролята на Стареца, Антон Радев - Скитника и хора на Софийската опера

Така хорът играе ролята на коментатор, оплаквач, покровител и съдник на съдбите на героите, събитията и процесите на действието - изразител на протеста, скръбта, радостта и плача на земята и родината, която върви "в тъмен път и тоя път е на съдбата".

На снимката Хрисимир Дамянов в ролята на Ангел и хор на Софийската опера

Директорът на "Опера Европа" Никълъс Пейн изтъква, че "Янините девет братя“ е не само чисто българска опера, която може да се роди само в този регион, но и че музиката, също така играта на артистите са уникални и неповторими.

На снимката Петър Бучков в ролята на Георги Грозника, Костадин Андреев - Ангел, Габриела Георгиева - Яна, Румяна Петрова - Майката и братята на Яна - Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров.

Главният редактор на английското сп. "Опера" Джон Алисън споделя, че този спектакъл се родее с най-големите оперни трагедии в света, а директорът на италианското сп. "Опера" Андреа Мерли препоръчва "Янините девет братя" искрено заради страхотната постановка и много добрата актьорска игра.

На снимката Веселин Михаилов - Мечкарят, Деян Иванов и Кирил Иванов - мечките Рашко и Марко, Росен Ненчев - брат на Яна, Стефан Владимиров - дядо Гердан, Хрисимир Дамянов - Ангел и хорът на Софийската опера

Австрийският музикален критик д-р Клаус Биланд, член на Асоциациата на музикалните критици на Северна Америка, допълва: 

"Намирам я за много интересна творба, с акцент върху речитативния тип пеене. В основата на сюжета всъщност е библейската история за братята Каин и Авел. Музиката отразява динамиката на действието и емоциите на главните действащи лица. Сценографията е много красива! Действието е много динамично! Намирам за много добро режисьорско решение въвеждането на двамата диктори в началото на творбата."

Операта „Янините девет братя“ беше играна в Москва, на сцената на Болшой театър, по време на гостуването на Софийската опера и балет в Русия, на 12 май, 2018 година. Докторът на изкуствоведческите науки,  Валерия Федотова даде висока оценка на спектакъла и  написа: Бих искала веднага да отбележа, че това сложно по своята структура и мащаб съчинение е написано през 1930-те години на ХХ век с много ярък, своеобразен език. В операта хармонично се обединяват и националното, и общоевропейското начало, за което способстват годините на учение на Пипков в България, а също и в Париж, които вероятно са му позволили да усети новите животворни импулси в българската художествена действителност.

В операта „Янините девет братя“ се разкриват извечните проблеми на човешкото битие: доброта, талант, стремеж към създаване на красота и завист, злоба, предателство, разрушаване на прекрасното. Това съчинение представлява мащабна, сложна по структура музикална фреска. И най-важна роля в нейното въплъщаване играе много точният, обмислен режисьорски замисъл на Пламен Карталов, обединяващ в музикалния континуум повествователните фрагменти, острите сюжетни сцени, драматичните диалози, сгъстения драматизъм и безкомпромисното стълкновение между образите. Случващото се разкрива в героично-трагичен ореол, възникват и неочаквани комични поврати. Очевидно е, че режисьорът-постановчик владее до съвършенство оперната драматургия, при това тънко постига и същността на музиката на Пипков. По собствено признание на Карталов, още като студент в Софийската консерватория (сега това е Националната музикална академия „Панчо Владигеров“) той се е срещал с композитора и Пипков му е разказал как е събрал много образи в съчинението си. Това, без съмнение, е повлияло на режисьорската концепция на Пламен Карталов с детайлно изострените, запомнящи се образи на героите, с ясно построените мизансцени. Обръщат внимание към себе си и масовите хорови сцени, разгръщащи се като енергично живо действие, в което се вплитат и народните обреди на кукерите и русалиите.

На снимката Жорж Димитров - диригент на спектакъла

Много сложна задача стоеше пред диригента Жорж Димитров и оркестъра на Софийската опера. Разбира се, на българина, както на никого другиго, е свойствено да изпълнява прекрасно националната класика, но многоплановата, многослойна фактура, включваща много подвижни вокални, хорови и оркестрови партии, особената ритмическа наситеност на този музикален текст, е по силата само на високо професионални музиканти, блестящо обхващащи тази непроста оперна партитура. Много важен и строен беше ансамбъл с вокалистите. И трябва да се отдаде дължимото на инструменталисте, които буквално дишаха заедно с певците!




На снимката Габриела Георгиева - Яна

Най-висока похвала заслужават и солистите, не само изпявайки партиите на главните герои, своеобразни по мелодико-ритмически облик и интонационен строй, но и правдиво предавайки актьорски тези силни драматични роли. Габриела Георгиева притежава красиво светло сопрано. Нейната вокална интерпретация на партията на Яна разкрива задушевност, топлота на характера на прекрасната българка, със своето съпреживяване, утешаващо братята-рудничари и резбаря Ангел. Като сестра тя жалее и по жестокия Георги Грозника. В развитието на Яниния образ се чете не само живата грация на героинята, но и способността й на решително действие, несломим характер, много ярко проявяващ се в драматичния финал, където тя наказва престъпния си брат. Тук гласът на певицата звучи мощно, с обхващане на ниските регистри, което разкрива свободното владеене от Габриела Георгиева на вокалното майсторство.

На снимката Костадин Андреев в ролята на Ангел и хора на Софийската опера

На партията на Ангел е присъща разпятост на ариозния план. Трепетния и беззащитен образ на надарения с талант художник пресъздаде изпълнителят на партията Костадин Андреев. Темброво богат глас, звучащ изпълнено във всички регистри, свободно устремен във високата теситура, особено изразителен в последната ария “Църквата е моето убежище”, изобразяваща предсмъртното духовно въздигане на Ангел.

На снимката Петър Бучков в ролята на Георги Грозника

С незабравима експресивност е белязан и образът на Георги Грозника, представен от бас-баритона Петър Бучков. Затворен в своя мрачен безпросветен свят, Грозникът не може да преодолее неприязънта нито към себе си, нито към обкръжаващите го близки хора. Страшната стихия на злото, въплътена в музикалния портрет на най-големия брат, е очертана с резки мелодически контури с остро звучащи декламационни интонации. Подобно на Воцек, герой от едноименната опера на Албан Берг, Грозникът „задържа ужасна тяга към убийство, затворил се в себе си, болезнено самолюбив и често действа несъзнателно по силата на необясними инстинктивни подбуди и натрапчиви идеи“ /Асафиев/. Това много убедително довежда до слушателя Петър Бучков.

На снимките Гергана Русекова в ролята на Циганката

На снимката Румяна Петрова в ролята на Майката и  Габриела Георгиева в ролята на Яна

Бих искала да отбележа прекрасното музикално и актьорско изпълнение на Румяна Петрова в трагическата партия на Майката. В нейния скръбен облик се отгатва аналогия с картината на Иван Милев „Нашите майки все в черно ходят“. Няма как да не отбележим и Гергана Русекова в ролята на фаталната циганка, олицетворяваща съдбоносното зло, при това съчувстваща на бедата на Яна. Както отбеляза Пламен Карталов на пресконференцията в Болшой театър, в поставения от него спектакъл няма второстепенни роли и има много важни ансамбли. И действително, всяка партия, включително епизодичните, бяха изпети забележително. Това напълно справедливо е и в оценката на музикалното и драматично изпълнение на ансамблите, а също и на хармонично организираните като рисунък сценични движения, идеално звучащите хорови сцени, приемайки в операта характер на народни мистерии.

Голямо значение в тази грандиозна постановка се пада на лаконичната, но зрително изразителна сценография (художник Свен Йонке) и на точно подбраните за характерите на персонажите костюми (художник Станка Вауда). В този план важен фактор се оказва разнообразно представените цветове: топли оттенъци на домашно тъканото платно в одеждите на Ангел и по-хладно по цвят – при братята; светли развяващи се, мъхнати дрехи на кукерите; бели хитони на участниците в обряда на русалиите, открояващи се на фона на ярко зеленото платно, напомнящо на пролетни ливади, където те изпълняват своите магьоснически игри; топли златисти краски, присъщи на дървото – материала, от който резбарите създават своите шедьоври; злато и пурпур, озаряващи излизането на монарха; червен цвят на финала, като символ на кръвта и пожара, в който гори Самоков. Но в оформлението на спектакъла очевидно преобладават различните оттенъци на черното: въгленово черна почва, покриваща сцената, черен с отблясък на кожа костюм на Георги Грозника, матово черно одеяние на майката и на Яна в сцената на развръзката на операта. И това не е случайно, доколкото в текста на либретото често присъстват думите „черен“, „мрак“, „земя“. Нали братята на Яна са рудничари, прекарващи цял живот в тъмните шахти. А първите думи от песента на Яна в началото на операта: „Мрак над планините, земята е черна, дърветата са страшни в нощта”, предвещават апокалиптичните мотиви, пронизващи произведението на Пипков.



Спектакълът оставя много силно емоционално впечатление, предавайки трагичността на музиката, съзвучна с поезията на септемврийските поеми на Гео Милев и Христо Смирненски. Операта „Янините девет братя“, наситена с мета смисъла на националната култура, се възприема органично и от съвременните зрители, усещащи в нея импулсивността на съвременното битие. В своето интервю режисьорът отбелязва, че злобата, ревността, завистта към таланта са свойствени за хората въобще и че трагическите колизии, възникващи в операта, са актуални и в наше време, и не само в България. И тази концептуална идея с Шекспиров размах се е удало да въплътят на Пламен Карталов и на солистите, хора и оркестъра на Софийската опера.