Балет от Л. Минкус
Хореография Мариус Петипа
Постановка Павел Сталинский
Диригент Григор Паликаров
Сценография Борян Белчев
Костюми Християна Михалева
Асистент-режисьор Риолина Топалова
Репетитори Мария Илиева, Милена Симеонова, Ясен Вълчанов
Хореографията на „Баядерка” е на Мариус Петипа, а постановката е на Павел Сталински.
Участват солистите на балета Цецо Иванов, Марта Петкова, Александър Александров, Росен Канев, Бойко Соколов.
.Диригент на спектакъла е Борис Спасов
За „Баядерка”
За първи път на сцената на Софийската опера и балет през 2012 година беше представена цялостната оригинална версия на този балет.
Един от най-вълнуващите шедьоври на прочутия Петипа е вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте „Баядерка”.
Трагизъм и лирика, стремеж към щастие, любов и свобода се преплитат в тази прочута творба, чието действие се развива в древна Индия. Сюжетът претворява страстната и всепоглъщаща любов на баядерката Никия към смелия воин Солор. Верност, измяна, искреност и коварство са в основата на този изразителен балетен спектакъл, властващ през времето като апотеоз на пламенната любов.
За Павел Сталински
Павел Сталински е един от най-известните руски хореографи. Той поставя балетни спектакли по цял свят. Неговият баща, Алексей Сталински, също е бил балетист и хореограф. Алексей Сталински вдъхва на Павел любов към балета. Синът се възхищава от баща си, който до 75 годишна възраст е свързан с това възвишено изкуство. Въпреки, че има порок на сърцето и рани от Втората световна война, Алексей до своя край учи младите хора на балет. Изцяло предан на танца е и Павел. Той пристига в София през май 2012 година, за да постави балета „Баядерка”. В тази си версия творбата не е играна в България. Това е един от най-трудните балети, подобно на „Лебедово езеро”.
Той е сред върховете в сценичното изкуство.
В него поединично и в масовите сцени се появяват над 80 човека. Сред изпълнителите са и ученици от Националното училище за танцово изкуство в София.
Павел Сталински е възхитен от работата на балетните ни артисти. Той поставя „Баядерка” по Мариус Петипа, но се стреми да даде и много от себе си за идеалното изграждане на всеки образ и неговото самостоятелно звучене на фона на цялата постановка. Девизът на Сталински е обикновен, в него има много искреност и яснота: „Трябва да се танцува не само с тялото, но и с душата, да се приобщиш към ролята си така, както всеки вярващ се приобщава към Бога!”
Към историята на постановката в София
Хореографът Павел Сталински пристига в София ,влюбен в своята пианистка Галя Лущенко. Изключително добра пианистка, тя пристига с него в България, за да свири на репетициите на прочутия балет. Двамата се срещат случайно преди години, на премиерата на балета „Дон Кихот” в Лвов. Любовта пламва от пръв поглед. Сталински твърди, че съществува такова привличане. Младата дама има син от първия си брак. Балетистът вече е баща на две големи дъщери. Нищо не е в състояние да прекъсне връзката им.
„При такава силна любов, твърди хореографът, винаги се намесват тъмните, зли сили.”
Един ден Павел се качва на висока стълба, за да поправи електрическата инсталация в дома си. Изведнъж като че ли някой бутва стълбата и той пада. Има фрактури по цялото си тяло, по таза и прешлените, скован е от болката. Галя не се отделя от него, докато не се възстанови напълно. Сега двамата са неразделни и вярват в съдбата. Сталински и Лущенко са убедени, че в началото на всяко привличане е страстта, после идва духовната връзка и тогава настъпва истинската, голямата любов, както е в балета „Баядерка”.
Съдържание
Първо действие
Първа картина
Нощ. Военноначалникът Солор, заедно със своите приятели е на лов в Свещената гора, близо до храма в който живее неговата любима Никия. Солор поръчва на верния му факир Магедавея да й предаде, че ще я чака през нощта в храма.
С тържественото появяване на Великия брамин, жреци и баядерки служещи в храма, се открива празника на Огъня. Кулминацията на тържеството е танцът на красивата баядерка Никия. Обзет от страстна любов към нея, Великият брамин забравя за свещения си дълг и обет за безбрачие. Той обещава на баядерката всичките богатства на Индия, в замяна на нейната любов, но тя отхвърля горещото му признание.
Ритуалът завършва и свещеното шествие се връща в храма. Никия с нетърпение чака срещата със своя любим, за която незабелязано й е съобщил Факира Магедавея. Той ще охранява тяхната тайна среща.
Солор предлага на Никия бягство. Далеч от тези места, там, където никой не ги познава те ще бъдат щастливи заедно. Баядерката е съгласна, а пред свещения огън първият военноначалник на княжеството се заклева на Никия във вечна любов и вярност. Но Великият брамин вижда влюбените и яростен в своя гняв, решава да им отмъсти.
Втора картина
Дворецът на Раджата. Дугманта съобщава на дъщеря си Гамзати, че тя ще се омъжи за знатния воин Солор. Гамзати е много щастлива, но Солор. Макар и силно впечатлен от нейната красота, не може да забрави своята баядерка, на която се е заклел във вярност. Той е объркан – въпреки всичко, не смее да се откаже от високата чест да стане съпруг на Гамзати. Настъпва време за извършването на ритуала за посвещението на Гамзати като младоженка. В двореца канят Никия, идва и Великият брамин.
Той, в желанието си да погуби съперника си, разказва на раджата за тайната любов между Никия и Солор. Дугманта е разгневен, но не променя решението си – Солор ще стане съпруг на дъщеря му, а Никия ще трябва да умре! Великият брамин не е очаквал такова решение – той предупреждава раджата, че боговете ще отмъстят, ако баядерката умре, но Дугманта е непреклонен.
Гамзати е подслушала разговора и заповядва на робинята си да доведе Никия. Гамзати й съобщава за предстоящата сватба и й показва портрета на своя жених – Солор. Никия е отчаяна – Солор обича само нея, той й е дал клетва за вечна вярност! Гордата дъщеря на раджата иска Никия да се откаже от любимия си, предлага й скъпоценности и богатства. Баядерката е готова да умре, но не и да се раздели със Солор. В гнева си Никия заплашва Гамзати с кинжал, но робинята успява да я спре. Дъщерята на раджата се заклева: Никия ще умре!
Второ действие
Пред двореца на раджата има пищно празненство в чест на годежа на Гамзати и Солор. Баядерката Никия трябва да развлича гостите с танци, но тя не може да скрие своята мъка, нейният поглед е отправен към Солор. По време на ритуалния танц, по заповед на Гамзати на баядерката дават кошница с цветя. Никия взима кошницата и продължава да танцува. Неочаквано, от цветята изпълзява змия и смъртно ухапва баядерката – това е отмъщението на Гамзати. Великият брамин предлага на Никия да я спаси, ако тя му отвърне на чувствата. Вярна на своята любов, тя го отблъсква и се хвърля в обятията на Солор. Умирайки, тя му напомня за дадената клетва…Солор отчаян избягва.
Трето действие
Солор е безутешен и никъде не може да намери покой. Измъчва го горчиво разкаяние. Факирът Магедавея се опитва да разсее момъка от тежките мисли и извиква укротителя на змии. Под звуците на флейтата Солор потъва в света на виденията. Пред него, от мрака изниква царството на сенките. Танцуващи сенки, в дълга редица се спускат към него. Между тях се плъзва нежният образ на умрялата баядерка. Тя вика Солор…За него повече не съществува реалния свят. Сянката на красивата Никия го отвежда.
