Весела Делчева е имала шанса да опознае Бродуей

Едва ли в българския театър често се случва изпълнител да носи сам, без дубльор, главната роля в спектакъл, който се играе седем пъти в пет последователни дни, като през последните два има и сутрешно, и вечерно представление.

Сцена от мюзикъла с Ники Сотиров /вдясно/ и Николай Павлов

В седмицата на премиерата на “Мама миа” в Софийската опера и балет Весела Делчева очарова публиката като младата Софи, без изобщо да ѝ проличи, че през тези дни на практика не е излизала от театъра.

Финалната сцена от постановката - младата Софи тръгва по света, за да търси щастието, след като е разбрала, че това да откриеш кой е баща ти далеч не е най-важното нещо.

А тя е почти през цялото време на сцената. Сменя 8 костюма, има шест солови песни и участва в няколко общи сцени плюс в един бърз вихрен сет от песни на АББА на финала.

Младата солистка на Музикалния театър твърди, че за нея това е “изпитание, истински урок и проверка на моите възможности, за което съм безкрайно благодарна на маестро Пламен Карталов”.

Веднага след първото представление режисьорът заяви пред публиката, че ако не е била Весела Делчева, нямало изобщо да се захване с този мюзикъл.

Но всъщност няма нищо случайно

Весела е потопена в света на мюзикъла още от 6-годишна. Тогава родителите ѝ я записват в детската вокално-театрална формация “Таласъмче”, където под вещото ръководство на Димитър Костанцалиев тя попада в света на музикалния спектакъл, от който не е излизала досега.

Няма професионални музиканти в рода си. Близките ѝ са ѝ разказвали, че баба ѝ е имала ангелски глас, но тя е починала, преди Весела да се роди. Дядо ѝ е самоук китарист и често я вземал да разучават разни парчета на този инструмент. Баща ѝ е завършил богословие и досега пее в различни църковни хорове, но заедно с майка ѝ развиват ресторантьорски бизнес.

Весела Делчева завършва поп и джаз пеене в консерваторията, където неин преподавател става доц. Алис Боварян. На учебната сцена на консерваторията участва в 7 мюзикъла, поставени от режисьора Андрей Аврамов и с хореограф Радослав Радев. Всички спектакли се играят на сцената на Младежкия театър.

“Като студентка ходех да пея в един пиано бар, но издържах само 6 месеца – просто това не беше моят свят”, споделя Весела. Другото ѝ странично занимание, което много обича, е озвучаването на анимационни филми. Нелек жанр всъщност, за който трябва да имаш различни “бленди” в гласа си. Занимавала се е и с музикалното ръководство на спектакли в Младежкия театър, в Сатиричния, Кукления и другаде. Но основната цел на Весела Делчева винаги е била да играе в мюзикъли.

Безспорно това е най-трудният за овладяване сценичен жанр. Защото не е достатъчно само да можеш да пееш, да играеш и да танцуваш добре – и трите компонента трябва да владееш еднакво перфектно, да са в пълна хармония помежду си. Да умееш да минаваш от едното в другото с такава лекота, че публиката изобщо да не забелязва прехода. Но Весела Делчева, от една страна, се занимава с този жанр още от дете. А от друга - не е спряла да се усъвършенства и май никога няма да спре да учи.

“Когато влязох в музикалната академия, а дори и след това редовно ходех на всякакви уъркшопове и курсове”, разказва тя.

Покрай един такъв уъркшоп получава шанса да попадне в меката на това изкуство - САЩ

Преди две години е привлечена като музикален консултант на трима американски режисьори, които демонстрират в Кукления театър как се правят музикални номера в сценични мюзикъли. Покрай проекта, финансиран от “Америка за България”, я пращат отвъд океана за близо месец. И то не къде да е, а на Бродуей. “Така успях да видя на място как работи тази машина. Обикалях различни театри, присъствах на репетиции, пускаха ме навсякъде - зад кулисите, в оркестрината”, споделя тя.

И ако там се е чувствала като дете, поканено в сладкарница, то самостоятелно си е създала навика да ходи редовно в Лондон на мюзикъли. Гледала е на практика всичко, което се поставя в тамошните театри в последните години.

Но никога не се е изкушавала от възможността да се развива в чужбина. Напротив, тя иска мюзикълът да се развива и в България. Да, тук той няма традиции, но Весела вижда, че през последните години гладът за това изкуство е осезаемо засилен. Затова тайно се надява фурорът, предизвикан от постановката на “Мама миа” в Софийската опера, и фактът, че залата е препълнена, да помогне това изкуство да се популяризира.

Това, което отбелязаха критиците на премиерата, е способността на Делчева да направи текста на песните разбираем на публиката. Това е
ключов момент за тази постановка, защото песните на АББА никога досега не са звучали на български. За софийската постановка е направен изцяло нов превод на целия мюзикъл – и на диалозите, и на песните, от талантливата преводачка Милена Боринова. Делчева още не се запознала с нея, за да ѝ благодари за прекрасните поетични текстове. Усмихва се, когато разбира за коментарите за нейната дикция: “Ами Карталов до последно ни гонеше именно за това – за кристалната яснота на словото във всичките му форми - диалози, песни”, казва Весела.

Режисурата на Карталов е различна от всичко, което сме гледали до този момент. Това не е лимонадена историйка, а една комично-тъжна история. Истински драматичен театър. Затова той поискал да накара публиката да мисли, да съпреживява и да припознава себе си в героите.

“Той искаше да събуди, да провокира емоционалната ни памет. Отвори такива вратички в нашата душевност, че самите ние не подозираме за тях. Мога още много да говоря и пак няма да е достатъчно. Истински щастливци сме, че имаме огромния шанс да работим с него”, казва Весела. Тя през цялото време се чувствала окрилена, а и в колектива царяла истинска любов.

Твърди, че не е усещала страх през репетиционния период от евентуално несправяне. По-скоро е чувствала голяма отговорност от това, че стъпва именно на тази сцена. Самата Весела често ходи на опера и знае много добре кой е пял на тази сцена. Затова е тръпнела как ще я възприеме и постоянната публика.

Весела Делчева е солистка на Музикалния театър от 2011 г. Тогава е първата ѝ роля там - в мюзикъла “Зоро”, за която се явява на кастинг. Благодарна е на директора Марияна Арсенова, която я назначава преди две години като щатен артист.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6987553