Снощи приказната – в пълния смисъл на това прилагателно – постановка на Карталов „Пръстенът на нибелунга“ продължи с великолепната и колоритна „Валкюра“, под динамичната палка на маестро Ерих Вехтер. Той е довел оркестъра на Софийската опера и балет до впечатляваща висота на изпълнението, при което отделни незначително неточности не заслужават споменаване. След едно „Рейнско злато“ с много визуални ефекти и впечатляващо сценично разнообразие, тази вечер се изявиха няколко силно въздействащи български вагнерови певци и актьори. Те са част от впечатляващия вагнеров екип, подготвен от Пламен Карталов през годините от 2010 насам, с изключителната подкрепа на покойния Рихард Тримборн като музикален и езиков педагог.

Мартин Цонев представи един поразителен Вотан с истински бас баритон, какъвто Вагнер е желал. Гласът на Цонев е обогатил дълбочината си през годините, може би и поради ролята на Вотан. Той е убедителен и с великолепното демонстриране на голямото падение на бога от началото на Второ действие до края.

Младата Гергана Русекова изпя Брюнхилда с топъл сопран, с пълноценен вокал на средна позиция и имаше само незначителни недостатъци в най-високите ноти. Тя изразително разкри сърдечността на своята героиня, проявявайки пълно разбиране за крушението на баща й.

Мартин Илиев, опитен Тристан и Зигфрид в софийския вагнеров ансамбъл, изпя Зигмунд от началото със силен, баритоново оцветен тенор. Неговият меланхоличен тембър и донякъде сдържана актьорска игра му позволиха да покаже един трагичен герой, добре подхождащ за образа.

Цветана Бандаловска изпя младата Зиглинде с ясен и технически чист сопран, който единствено може би се нуждаеше от малко повече обем в някои моменти.

Ангел Христов беше страховит Хундинг, в своя странен, напомнящ зомби костюм. Той пя с дълбок бас и представи по грабващ сърцата начин жестоката смъртоносна битка със Зигмунд.

Румяна Петрова показа една настоятелна Фрика, напълно безразлична към Вотан, с подходящо впечатляваща игра. На силния й мецо-сопран, обаче, не достигаше звучност във високите ноти.

София може да се гордее, че разполага с октет валкюри, които не само пеят добре, но са и може би сред най-привлекателните в Европа, с фантастични костюми, проектирани, както и декорите, от Николай Панайотов. Балетни артисти и акробати обогатяваха изпълнението.

Поразително въздействие оказва идеята на проф. Карталов да показва движещи се на заден план герои и събития, за които актьорите пеят на сцената. Така дори дългият монолог на Вотан от Второ действие се превърна във вълнуващ музикален театър!

Големият бял декор на Пръстена беше отново център на оптически атракции с колоритния и на моменти фантастичен мултимедиен дизайн на Вера Петрова и Георги Христов. Той беше показван и в отделни секции, подчертавайки още веднъж посланието на дадената сцена. По този начин визията отново много добре се съгласува с музиката, в хармония, произтичаща от сториборда на Карталов. 

Като се имат предвид бурните аплодисменти на публиката, която включваше и много гости от други европейски и отвъдокеански страни, струва ми се, че този „Пръстен“ ще стане по своему култов, както постановката на Гьоц Фридрих в Берлин от средата на 1980-те години, която едва сега, в предстоящия сезон, ще бъде заменена с нова постановка на Щефан Херхайм. Ето защо софийската постановка заслужава да бъде показана на други сцени в чужбина, освен Болшой театър в Москва и Фюсен, Германия, където беше показана съответно през 2018 и 2015 г. Този „Пръстен“ също така е и прекрасно въведение във величавата творба на Вагнер за една публика, която досега не се е срещала с този шедьовър – и най-вече за младата публика, така желана за бъдещето на операта като съвременен вид изкуство.

Клаус Биланд от София