Диригентът трябва да е уравновесен, дори, когато нещата са на ръба, или излизат от контрол - тогава самообладанието е решаващо, заяви в интервю за БТА диригентът на Софийската опера и балет Борис Спасов.

Пътят ми в диригентството не е никак лесен, той е труден, пълен с подводни камъни, но затова пък невероятно красив, разказа Борис Спасов. Точно красотата му не ми е позволила да се спъна, а напротив, освети в зелена светлина пътя ми към световните сцени, което безспорно прославяше името на България, заяви той.

"Не изоставайте в развитието си, учете всеки ден нещо ново. Ако днес не си добавил нищо, то няма как да го компенсираш впоследствие. Правете това, дори и на стари години", съветва маестрото.

Борис Спасов е постоянен диригент на Софийската опера и балет. Завършил е "Оркестрово дирижиране" в Българската държавна консерватория (сега Държавна музикална академия "Панчо Владигеров") в класа на проф. Влади Симеонов. Специализира в Болшой театър при световноизвестния диригент Марк Ермлер. Участва в майсторския клас по дирижиране на Витолд Ровицки във Виена. От 1980 г. до 1988 г. е диригент на Русенската държавна филхармония, от 1984 г. е гост-диригент в Софийската опера и балет, а от 1988 г. - постоянен диригент. През 2005 г. е награден със "Златна муза" за успешно изпълнение на творби от руската музикална съкровищница. През 2006 г. е удостоен с наградата "Златна лира" за цялостно музикално творчество. Борис Спасов е бил общински съветник в Столичната община и народен представител в 38-то Народно събрание. Член е на Виенския клуб - София. Женен е за певицата Кумико Терао от Япония.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Спасов, имате изключително богата кариера като диригент, но едва ли сте мечтал за тази професия от малък?
Отговор: Да, така е. Съдбата беше благосклонна към мен. Дирижирам вече повече от 40 години и натрупах доста голям репертоар. Мечтата да стана диригент се формира още като тийнейджър, когато свирех във Филхармония "Пионер", дирижирана от големия диригент проф. Влади Симеонов. Той създаде хиляди български музиканти, които и в България, и по света са сред най-добрите. Гледах го как дирижира, как работи с оркестъра и реших и аз един ден като порасна да опитам от щастието, което носи тази професия, без да предполагам колко трудности ми предстоят, а се оказа, че те са по време на целия творчески път.

Като съвсем малък ме приеха в хор "Бодра смяна", дирижирана от Бончо Бочев. Там дойде и любовта ми към музиката. След като напуснах хора, се ориентирах като инструменталист - постъпих в школата към Филхармония "Пионер" като обоист. Впоследствие постъпих и в оркестъра. Съвсем естествено ме приеха и в Държавното музикално училище.

Въпрос: Кога всъщност разбрахте, че хващате здраво палката завинаги?
Отговор: Постъпих в Българската държавна консерватория със специалност "Оркестрово дирижиране" в класа на проф. Влади Симеонов. Тогава разбрах с колко сериозна работа се захващам и се амбицирах да не отстъпвам пред трудностите.

Въпрос: Дебютирате на 23 години с Моцарт и Бетовен. Не е ли прекалено сериозно начало за един младеж?
Отговор: На 23 години беше първият ми концерт в живота с щатния оркестър на Консерваторията, който е професионален състав, както и представянето ми пред препълнена зала. Да, това е сериозно начало, но човек се учи да плува в дълбоката вода.

Въпрос: Специализирал сте в Болшой театър, разкажете как попаднахте там? Кой е най-интересният, забележителен момент?
Отговор: Вече бях на работа в Русенската държавна филхармония, когато кандидатствах пред Министерството на културата за стипендията. Одобриха ме и заминах за Москва. Забележителните моменти по време на специализацията ми са безбройни - това е най-високата музикална инстанция в света. Сред съзвездието на диригенти имах щастието да стана ученик на Марк Ермлер, огромен музикант и обичан от всички човек. Оркестрантите казваха за него: "Няма такъв". Звездни моменти за мен бяха неговите репетиции и спектакли, както и часовете, които отделяше за мен, за да ме учи на висок професионализъм.

Въпрос: Разкажете по-подробно за диалога между диригента и оркестъра и "репликите" с жестове между вас и музикантите. Какво всъщност представлява дирижирането? Възможно ли е да го обясните с думи?
Отговор: Диалогът диригент - оркестър е задължителен. Оркестрантите са критични музиканти и веднага разбират кой е срещу тях и дали има достатъчно качества този или онзи диригент. Тук става дума за яснотата на жеста, за диригентските изисквания, за обръщението към групите, за темпоритъма, за логиката в изграждането на една творба, както и умението да направи връзката между сцената и оркестрината, да разбираме ансамбловост и баланс. Всичко това е вярно, но едва ли е достатъчно, тъй като по време на един спектакъл възникват многобройни, различни ситуации. Диригентът трябва максимално да реагира и всичко това да не се разбере от публиката. Той трябва да е уравновесен, дори когато нещата са на ръба, или излизат от контрол. Тогава самообладанието е решаващо. Всички очакват от теб да оправиш ситуацията, в теб са вперени очите на изпълнителите. Нервите няма да помогнат.

Въпрос: Разкажете малко повече за пътя Ви в диригентството?
Отговор: Този път не е никак лесен, той е труден, пълен с подводни камъни, но затова пък невероятно красив. Точно красотата му не ми е позволила да се спъна, а напротив, освети в зелена светлина пътя ми към световните сцени, което безспорно прославяше името на България. Гастролирал съм многократно на престижни фестивали и сцени в Италия, Германия, Великобритания, Швейцария, Испания, Франция, Египет, Тайван, Колумбия, Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Япония. Дирижирал съм на световните и български сцени впечатляващ брой спектакли на прочутите балетни заглавия. В качеството си на гост-диригент съм работил с редица симфонични оркестри и оперни театри в България и чужбина. Дългогодишният ми творчески път на диригент се реализира успешно на сцената на Софийската опера и балет. Дирижирал съм с голяма любов и успех на известни сцени в Европа, Азия, Америка и Африка. Като диригент съм записал и доста оперна, балетна, симфонична и филмова музика за известни музикални компании в чужбина и в България.

Въпрос: Г-н Спасов, от всичките многобройни творби, които сте дирижирал, коя все пак ви е любима и защо?
Отговор:Това е операта "Турандот", която съм дирижирал много пъти в България и в Япония. Това е върхът в творчеството на великия Пучини. Това е страшната и жестока приказка, която се случва на сцената, голямата любов, колосалната трагедия, която слага финала на написаното от Пучини, невероятната и екзотична оркестрация, знаменитите арии, мащабните хорови сцени. Благодарен съм на нашия директор, академик Пламен Карталов, за доверието, което ми е възлагал по повод "Турандот".

Въпрос: На какво се дължи специфичният Ви интерес към творчеството на Шуберт?
Отговор: Бях още студент, когато нашият известен музиковед и шубертовед Кина Проданова ми възложи оркестрацията на истинската Симфония номер 7, в Ми - мажор, писана от Шуберт през 1821 година и оставена недовършена, само на ескизи. Задачата беше много отговорна, защото трябваше да бъдат хармонизирани, аранжирани и оркестрирани 1130 такта в стила на Шуберт. Това изискваше дълга и подробна подготовка и работа. През 1978 г. беше премиерата на тази симфония в Студентския дом, а впоследствие през 2003 г. се състоя записът на симфонията в нова редакция, изпълнена от Симфоничния оркестър на БНР. Същата година се състоя и публичното изпълнение на тази редакция на Варненския Великденски Фестивал, изпълнена от Варненската филхармония.

Въпрос: Какво е за вас Оркестърът?
Отговор: Това е една дълбоко уважавана от мен общност от професионални музиканти, с които заедно и отговорно изпълняваме творбите на композиторите.

Въпрос: Как се чувствате, когато се качите на сцената с артистите за поклон? Какво е усещането, когато не си с гръб, а с лице към "журито" в залата?
Отговор: Много важно е спектакълът да е минал добре. Тогава се чувстваш освободен и радостен, благодарен за овациите на публиката, за която сме се старали максимално. Интересно е, когато си с гръб към публиката, тогава по различните видове тишина се ориентираш за това как минава спектакълът.

Въпрос: Най-запомнящият се гаф с оркестъра? А най-звездният миг?
Отговор: Веднъж очаквах да започне солото на един от музикантите, подадох му, но той не влезе и се получи дупка, всички спряха, оркестърът спря. Получи се една нежелана пауза, от която може да се излезе единствено с активната намеса на диригента. Гафът бе преодолян и спектакълът продължи. Какво да се прави - това са рисковете на живия спектакъл. Имал съм много звездни мигове, но като че ли най-запомнящият се беше в Болшой театър, след спектакъла на "Корсар".

Въпрос: Според Вашите впечатления коя публика е по-взискателна и компетентна?
Отговор: Дирижирал съм на много места по света. Не трябва да се правят квалификации на тема публика. Винаги трябва да си взискателен към себе си, като пред най-компетентна публика. Например, японската публика се подготвя предварително за даден спектакъл като слуша многобройни записи и чете всичко написано за съответната творба, публиката в Болшой театър е гледала и слушала възможно най-доброто. Винаги трябва да сме на ниво, независимо от това къде дирижираме.

Въпрос: Дирижирал сте "Копелия" и "Силфида", какво ви привлече в "Корсар"?
Отговор: За първи път дирижирах "Корсар" в Япония. Харесва ми ярката, интересна и характерна музика, макар на места да звучат музикални номера и от други автори, не само от Адам, а именно - музика от Пучини, Делиб, Дриго. За изясняване на сюжета, както и чисто хореографски са се наложили тези допълнения.

Въпрос: Вие дирижирахте балета "Корсар" преди месец в "Болшой театър". Как се представихте? Как ви прие руската публика, която е смятана за най-ревностната към балета?
Отговор: Представихме се в най-добрата си форма, и оркестърът, изключително динамичен и гъвкав, както към темпа, така и в драматургичното изграждане на творбата, и балетът, блестящ със своите солист и ансамбъл. Руската публика веднага радушно реагира на всички върхови моменти в изпълнението, както и след финала на "Корсар". Изпълнението на оркестъра и диригента в мое лице, беше бурно аплодирано, така че това събитие остави незаличими следи в моето съзнание. Да дирижираш в Болшой театър се случва един път в живота, а може и да не се случи. Чувствах се радостен и щастлив и дадох всичко от себе си. Бяхме едно цяло - балет, оркестър, диригент. Амбицията ми беше да се представим така, както никога досега.

Въпрос: Софийската опера и балет целогодишно ни радват с богатия си репертоар. Какво предстои скоро?
Отговор: Съвсем скоро предстои премиерата на мюзикъла "Вива ла Мама" с режисьор акад. Пламен Карталов. Предстоят спектакли на приказните Белоградчишки скали, както и турне до Япония.

Въпрос: Вашата съпруга е японка - известната певица Кумико Терао. Тя ви съпровождаше и в Москва по време на гастролите на операта миналия месец. Какво е да си женен за японка?
Отговор: Това е моето най-голямо щастие в живота вече 20 години. Запознанството ни е романтично, беше по повод операта "Мадам Бътерфлай", където Кумико участваше в ролята на Сузуки, а аз дирижирах спектакъла. Това се случи на гастрол в Старозагорската опера. От тогава сме неразделни. В нейно лице виждам не само любимата и красива жена, но и верен и самопожертвователен приятел. Кумико ме съпровожда при всички мои изяви, както в България, така и в чужбина. А аз съм постоянен участник в нейните концерти, които минават при голям интерес. Кумико, освен че пее и танцува, свири и на пиано, на комплект барабани, дори и на кастанети. Отличава се със своето благородство, финес и японско възпитание. Държи ни още и немаловажен факт, че и двамата имаме еднакви вкусове във всичко.

Въпрос: Кой в къщи е диригентът?
Отговор: В къщи не е добре да си диригент. Би било твърде себично. Ако мога да си позволя да дам рецепта за успешен семеен живот, то е не само да бъдем мили един с друг, не само да се обичаме, а и да се изслушваме, да влизаме в положението един на друг, да възприемаме ангажиментите на семейния партньор като свои, заедно да преодоляваме трудностите.

Въпрос: Каква кухня предпочитате със съпругата си - японска или българска? А може би микс от двете?
Отговор: И японската, и българската кухня намират място на нашата трапеза. Много се радваме на японското суши, както и на интересни рецепти от японската кухня, които могат да се приготвят в България. Обичаме и китайска кухня. Зеленчуците и плодовете ежедневно присъстват на нашата трапеза, това е здравословно.

Въпрос: Как съчетавате двете култури? Коя преобладава?
Отговор: В дома ни преобладават японските елементи. Съпругата ми се чувства комфортно, а за мен е интересно. За да има хармония всеки един от партньорите трябва да подсигурява душевния комфорт на другия. Терасата ни е отрупана с цветя, любимо занимание за Кумико.

Въпрос: Любимата Ви философска мисъл или мото, към което се придържате?
Отговор: Не изоставайте в развитието си, учете всеки ден нещо ново. Ако днес не си добавил нищо, то няма как да го компенсираш впоследствие. Правете това, дори и на стари години.

/АМ/

София, 20 юни /Оля Ал-Ахмед, БТА/