МОСКВА: ЗИГФРИД и ЗАЛЕЗЪТ НА БОГОВЕТЕ като гостуване на Софийската опера и балет в Болшой театър на 21 и 23 Май 2018 г.

След изключително успешното развитие на първия „Пръстенът на нибелунга“ в България и многократните представления на тетралогията от Рихард Вагнер в Софийската опера и балет след възникването ѝ през 2010/11 г., както и във Фестивалния театър във Фюсен през 2015 г., през май операта гостува с шест произведения в Болшой театър в Москва. Дори генералният директор на Болшой театър, Владимир Урин, не може да си спомни някоя чуждестранна оперна трупа през 21 век да е донасяла при тях такъв голям репертоар. Софийската опера и балет игра тук Вагнеровия „Пръстенът на нибелунга“, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков и балета „Корсар“ от Адолф Адам.

Вотан и Миме. Снимка: Светослав Николов

Московската оперна публика бе въодушевена от многократно обсъжданата на това място постановка на „Пръстенът“ на Пламен Карталов, както и от великолепното постижение на оркестъра на Софийската опера и балет под ръководството на опитния в дирижирането на Вагнер диригент Ерих Вехтер, както и от изключително добрите постижения на целия състав от български певци. Поради ангажимент да посетя операта от Филип Глас „Сатяграха“ в Санкт Петербург в Болшой театър можах да съпреживея само „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“.

За оркестъра действително може да се отбележи с какво удоволствие можа да свири в една оркестрина с във всеки случай 90 музиканти, която по нещо прилича на тази на Виенската държавна опера. Тук, в съответствие с големината на театъра, имаше възможност да се свири с 14 първи и 12 втори цигулки, осем чели, шест контрабаса, три обоя и също така добър състав във виолите и останалите духови групи. У дома дори и с по-малко музиканти се налага те наистина да се тъпчат натясно. Прекрасен звук на щрайха и на медните духови инструменти, които свиреха безупречно, включително винаги безукорно прозвучаващите повиквания с рог на Зигфрид. Големите оркестрови интерлюдии в Трето действие на „Зигфрид“, както и в „Залезът на боговете“, тук по-специално „Плаването на Зигфрид по Рейн“, траурният марш и финалът, но също и впечатляващият с топли акорди на дървената духова секция ауфтакт към Пролога се превърнаха под спокойното водещо движение на палката от Вехтер в музикални кулминации на двете вечери. За жалост и тук тимпанистът беше твърде шумен, както в София. С разполагане на палките още по-назад, както съм го преживявал точно на това място в „Пръстенът“ в Одеона в Оденсе, вероятно щеше да се получи много по-добре.

Алберих. Снимка: Светослав Николов

Постановката на Пламен Карталов с декорите на Николай Панайотов, който също присъстваше на представленията, както и с пълните му с фантазия костюми и богатите на фасети мултимедийни прожекции на Вера Петрова, както и с ефектния светлинен дизайн на Андрей Хайдиняк на много по-голямата сцена имаше също и по-голяма свобода на действие. Това се отрази положително не само оптически, а също и на възможностите за движение на изпълнителите. Особено Костадин Андреев като Зигфрид значително се възползва от това. Така той съумя да придаде на образа още повече подвижност и момчешки вид, отколкото и без това му е дадено чрез неговия темперамент. Той беше на дело неуморен Зигфрид и изпя ролята с по-добър немски, отколкото преди и с голям патос издържа напълно чак до края. При скитането си в гората той даде да се чуе също и много красива лирика и добро пиано. За неговата интерпретация на ролята благоприятно беше, че героичният му тенор показва забележителна баритонална основа. В сценично и драматургично отношение много ефектни бяха особено във „Валкюра“ цитатите от миналото чрез появата на Зиглинда, например когато при скитането си в гората Зигфрид мисли за майка си. Радостина Николаева особено във високите тонове беше една убедителна, по-скоро лирична Брунхилда, която добре се справи с високата теситура на тази партия. Красимир Динев беше един не като представения като глупак във Виена Миме. Тук той настойчиво преследва целта си, обаче гласово още не е дорасъл за всички предизвикателства на дългата роля. Невероятно как Динев изпълнява възложените му движения по сцената – дори само това изисква признание. Бисер Георгиев беше един по-мрачен Алберих, който показа силни сцени с Вотан и Миме със силно изразителен бас-баритон. В „Залезът на боговете“ от него постоянно се излъчваше заплаха, тъй като той отново и отново се появяваше мълчаливо на сцената и наблюдаваше процесите в решителните моменти.

Зигфрид – след борбата с дракона. Снимка: Светослав Николов

Николай Петров представи един добър Странник в първите две действия със своя благозвучен бас-баритонов тембър, обаче имаше проблеми с гласа преди Трето действие. Така че изпитаният Мартин Цонев веднага го замести и изпя и изигра един великолепен Странник, който пресъздаде сцената с Ерда особено вълнуващо и интензивно. Петър Бучков изпя един импозантно усилен пълнозвучен Фафнер, а Милена Гюрова чуруликаше акробатски и шармантно на заден план като Горска птичка. Благовеста Мекки-Цветкова се изрази интересно по-скоро в актьорски аспект чрез ролята на Ерда.

В „Залезът на боговете“ пя и игра доказалият се софийски състав чак до Радостина Николаева, която направи своя дебют като Брунхилда в „Залезът на боговете“. С нейния светъл лирично-драматичен сопран тя овладя по най-добър начин и най-високите тонове на тази партия. Нека споменем например дори само високите до диез, които тя изстрелваше с лекота и  продължителност. Нейният глас е с красив тембър. Изглежда обаче, че в средния регистър са налице още възможности за развитие за тази разположена по-ниско Брунхилда. Мисля, че Николаева все пак би трябвало да бъде малко по-предпазлива с тази тежка партия. В бъдеще тя със сигурност ще може да стане добра Брунхилда. Нали вече е една впечатляваща, лирично поставена Изолда. Мартин Илиев беше отново Зигфрид в „Залезът на боговете“ и пресъздаде един още от началото трагично въздействащ герой, който предусеща съдбата си. Илиев е подкупващ с доброто си разбиране на ролята и разполага като героичен, а също и изглеждащ така Зигфрид, с мъжествен и затъмнено тембриран героичен тенор, който с малко подобрена техника може да се развие още повече. Ангел Христов като Хаген придава на ролята, както Бисер Георгиев на Алберих, една мрачна нотка. Те двамата наистина са представителите на нощта срещу светлия герой Зигфрид – силни контрагенти! „Непокорно и студено нещо се надига в мен…“ тук е оптически разбираемо. Цветана Бандаловска е една силна Гутруна, що се отнася до нейния сопран, както и личността ѝ в тази неблагодарна роля. Атанас Младенов беше един младежки Гунтер с култивиран баритон. Само при Валтраута на Цвета Сарамбелиева трябва да се направят някои изтегляния на лъка в гласово отношение. Актьорски тя все пак беше добра, също както и като Първа Норна. Милена Гюрова, Ина Петрова и Елена Маринова бяха отново отлични и очарователно играещи, както и пеещи Рейнски дъщери. Ина Петрова изпя също и Втората Норна, а Флора Търпоманова беше убедителна като Трета Норна. Разучените от Виолета Димитрова хорове най-накрая имаха повече място на тази сцена и така можаха да се представят по-добре. Те пяха с много въодушевление и добър синхрон в отделните групи. Мъжете тук можаха да покажат добре своите прилеповидни нагръдници.

С тази презентация в един от най-значимите оперни театри по света софийският „Пръстен“ на Пламен Карталов достигна един връх в историята на своите представления. Тук от десетилетия вече не беше изпълняван никакъв „Пръстен“. Така Софийската опера и балет направи в Русия забележителен принос към българското председателство на Европейския съюз в първото полугодие на 2018 г.

Клаус Биланд

https://onlinemerker.com/moskau-siegfried-und-goetterdaemmerung/