Оперните произведения на Рихард Вагнер са толкова сложни за поставяне на сцена, така че не много режисьори се осмеляват да ги поставят, а още повече да се постави Вагнеровата тетралогия „ Пръстенът на нибелунга“ в цялост. Пред режисьорите, диригентите и сценографите неволно застава въпросът кой от постановъчните принципи: реалистически, натуралистически, романтически или модерния в наши дни принцип на системата стаджоне да се използва при постановката на тези спектакли.

Режисьорът Пламен Карталов се е осмелил да постави Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ в цялост. На 18 май 2018 г. имах щастието да посетя спектакъла на Софийската опера и балет „Рейнско злато“ – пролог към тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ – и бях поразен до дълбините на душата си. Постановчиците и изпълнителите са съумели така да съчинят и изпълнят спектакъла, че аз даже не забелязах, че спектакълът продължи три часа подред без антракти.

Загадъчният постановъчен прийом, от който са се възползвали постановчиците на спектакъла, напълно завладя зрителското внимание. Режисьорът Пламен Карталов е измислил някакъв свой, много оригинален постановъчен прийом, и за мен остана загадка с какви термини или понятия да го определя. Видимо, тайната на този прийом се съхранява в душата на режисьора-постановчик. В статията „Режисьорски бележки“ Пламен Карталов пише: „Много години мечтах да поставя „Пръстенът“ с български артисти, за да разруша стереотипа за това, че българите не умеят да пеят Вагнер“.

Обаче спектакълът показа, че българските артисти не само умеят да пеят Вагнер, но също така съумяха да го изиграят, действайки активно в метафорично измислените и сложно конструирани от постановчиците костюми и на необичайни фантастични места на сценичното действие така, че ние, зрителите-слушатели, подсъзнателно усетихме, че те сякаш живеят сред нас и това са наши съвременници, изпаднали в политически разпри.

Оперните артисти успяха да се справят с такива сложни мизансцени като например скачане на батут и при това съумяха с вокални средства под ръководството на диригента Ерих Вехтер да доведат до зрителя-слушател толкова сложните мисли на автора на либретото и музикален драматург Рихард Вагнер.

Художниците по осветлението Андрей Хайдиняк и Емил Динков и сценографът Николай Панайотов са измислили такова ненатрапливо светлинно-цветово оформление на спектакъла, което, неилюстрирайки музиката, създава видео-атмосфера, даваща на зрителя възможност, слушайки гениалната музика на Вагнер, асоциативно да си фантазира за това, което се случва в душите на персонажите.

Желая на забележителния колектив на Софийската опера и балет начело с нейния директор, талантливия режисьор Пламен Карталов, по-нататъшни творчески успехи.