Танцьорите, и особено солистът, не бяха слаби балетисти, а мъже, както подобава на воини. Юбилейният оперен фестивал в Бидгошч откри балет, след това гледахме мюзикъл, но си струваше чакането. „Княз Игор“ на Александър Бородин гостува в Бидгошч преди шест години в изпълнение на Московския оперен театър. Софийската опера и балет също е гостувала на р. Брда, но това е било преди 20 години и със сигурност не със същите солисти, които се появиха на сцената в петък. Спектакълът, който представиха, също не беше този „Княз Игор“, когото познават меломаните.

Пламен Карталов, режисьор на софийския спектакъл, както и директор на Софийската опера и балет и български оперен гуру, направи нов прочит на произведението, на което само отчасти е автор Александър Бородин, защото след неговата смърт „Княз Игор“ са довършили неговите приятели композитори – Римски-Корсаков и Глазунов.

Най-важната промяна, която е направил Карталов, е, че е пренесъл оперния хит на това произведение - половецките танци - от завършека на втора част на четириактовата опера, в нейния финал. Това се оказа отлична идея, добавяща на финала сила и оптимистични нюанси.

Сопран – по-силен от мъжкия хор

Експерименти обаче нямаше в самото пеене, хореографията, сценографията и костюмите. Който е очаквал класика на високо ниво, със сигурност не е излязъл разочарован от Опера Нова. Чартърният самолет от София транспортира до Бидгошч около сто членния състав, който показа изключителна мощ особено в многобройните хорови партии.

Сред солистите доминираха два гласа – прекрасният баритон на белорусина Станислав Трифонов, който изпълни главната роля, и необикновено силният сопран на Габриела Георгиева – примадона в стар стил (голяма жена с голям глас) – която се превъплати в Ярославна, жената на княз Игор. Достатъчно е да кажем, че сопранът Георгиева заглуши големия мъжки хор в последната сцена на първи акт, когато половците атакуват княжеската столица на Русия.  

Мускулести мъже в балета

Впечатление, и то какво, направиха споменатите половецки танци. Определено не само с красивите си костюми и с ефектните хореографски решения. Танцьорите, и особено солистът, не бяха слаби балетисти, а мъже, както подобава на истински воини.

Единствено малко  евтино бе представена сценографията, особено в сцените развиващи се в стана на половците. Скъпенето в тази област се отмъсти между другото на българите, когато един от тях закачи с крака си изкуствената тревна настилка и я деформира като стара пътека до легло, което развали прочувствения дует на княз Игор и хан Кончак.

Пътешествие до XVIII век

В неделя публиката на XXV Оперен фестивал в Бидгошч може да се запознае с по-малко известната комична опера на чешкия композитор Бедржих Сметана „Целувката“. В понеделник меломаните ги очаква пътешествие във времето до XVIII век. Опера-балетът „Nais“ на Jean Philippe’a Rameau е международно начинание, представено от известните вече от фестивалните изяви в Бидгошч оперна певица мецосопран Наталия Кавалек и Стефан Плевняк, ръководещ оркестъра Il Giardino d’Amore, свирещ на древни инструменти или на техни реплики.

http://www.expressbydgoski.pl/bydgoszcz/a/bulgarzy-wypalili-w-bydgoszczy-z-tancami-polowieckimi-w-finale-bydgoski-festiwal-operowy,13135138/