Участвала съм в конференции и фестивали в чужбина, но за пръв път имах интересното преживяване да бъда сред гостите в родината си, да участвам в туристическа обиколка с екскурзовод на родния си град. Беше много вълнуващо да споделя интереса и уважението на чужденците към българската история и култура, влизайки в „Света София“, „Св.Александър Невски“, Руската църква, да се снимам с тях за спомен пред Царския дворец, Народния театър, на Ларгото. Ето какво споделиха пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива“:
Хареса ли ви туристическата обиколка на града-домакин и кое беше най-впечатляващото за Вас?
„Много ми хареса! Освен студеното време, което няма как да променим, разходката беше много хубава и ни даде много интересна информация. Смятам, че много добре бяха поднесени историческите факти, от една страна, и имахме възможност да видим много артефакти, от друга. Най-впечатляващо за мен беше наличието на храмове на три различни религии в сърцето на града – християнска църква, джамия и синагога, и това, че вие го цените като израз на религиозна толерантност!“ каза Андре Крафт – директор маркетинг и комуникации в Комише опер Берлин.„Беше много хубаво да видим катедралата „Св.Александър Невски“ и другите църкви. За трети път съм в България, но никога не бях идвала в тях преди. Бях много впечатлена от София, от културното ѝ наследство! Най-силно съм впечатлена от катедралата, от иконите и от цялата духовна атмосфера, която се усеща в града!“ сподели Емили Так от Белгия – част от екипа на „Опера Европа”.
Най-голямото предизвикателство пред Националния ни оперен театър като домакин на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали "Опера Европа" беше да се представи пред 92 делегати от 21 държави от Европа и Северна Америка – директори, продуценти на оперни театри и фестивали, музикални критици и журналисти, със своя продукция. Това беше премиерата на операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. Седнах в залата на Софийската опера в четвъртък вечерта, изпълнена със съпричастност към творческото вълнение на трупата на нашия театър, от една страна, и от друга страна, с големи очаквания към постановката на големия режисьор акад. Пламен Карталов. Не е лесно да бъдеш очарован, когато си дошъл с толкова големи очаквания, но ето че това отново се случи! Както и на "Парсифал", завесата се отвори за невероятна красота! Знаехме предварително, че в центъра на режисьорското решение е голямото дърво-символ. Това е било така и в Русенската постановка на "Янините девет братя" на акад.Пламен Карталов, която е останала ярко в спомените на редакторката на "Каста дива" Красимира Йорданова. Но тук концепцията е развита с много по-модерни изразни средства. Заедно с художниците на декора Свен Йонке и на костюмите Станка Вауда Карталов е постигнал визия на европейско и световно ниво – такава, каквато виждаме в прожекциите от киносезоните на Кралската опера в Лондон Ковънт Гардън и Метрополитън опера в Ню Йорк. А това са театри с огромни възможности!
Почувствахме, че цялата трупа на Софийската опера е подготвила с голямо старание оперната класика на Любомир Пипков. Сигурна съм, че това е така и при втория певчески състав! Но е необходимо улягане на творбата, така че да се усеща, че българските ритми и мелодика наистина са в кръвта на изпълнителите. Осъзнавам, че в това отношение най-критични сме именно ние – българската публика.
Една от най-привлекателните възможности, които дава присъствието на международни форуми у нас и по света, е запознанството и обмяната на впечатления с колеги музикални критици и журналисти от различни държави! За мен беше удоволствие на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали „Опера Европа“ в Софийската опера тази седмица да се запозная с австрийския музикален критик д-р Клаус Биланд, член на Асоциациата на музикалните критици на Северна Америка. Срещнахме се и в антракта на премиерата на операта „Янините девет братя“. Ето неговите впечатления, споделени първо пред микрофона на "Каста дива":
„Това е нова и много интересна оперна постановка на Софийската опера. Особено за мен, който не съм гледал български оперни творби, това е съвсем ново преживяване! Гледал съм други продукции на този театър, специално вагнеровите продукции. Янините девет братя за мен е непозната музика. Намирам я за много интересна творба, с акцент върху речитативния тип пеене. В основата на сюжета всъщност е библейската история за братята Каин и Авел. Музиката отразява динамиката на действието и емоциите на главните действащи лица. Сценографията е много красива! Действието е много динамично! Намирам за много добро режисьорско решение въвеждането на двамата диктори в началото на творбата!“
Вие сте проследили представянето на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на сцената на Софийската опера. Как намирате развитието на нашата трупа през тези години?
„Това е много специфично развитие! Бих казал, че Пламен Карталов с подкрепата на много значими диригенти като Ерих Вехтер например разви един български вагнеров стил, дори балкански Вагнеров стил. Той възроди на тази сцена Вагнеровата музика в голям обем и на високо ниво, поставяйки не само най-важната творба на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ – 16 часа музика, с много добри певци, но също така и „Тристан и Изолда“, и „Парсифал“. Освен това осъществи и много успешно турне с „Пръстенът на нибелунга“ в Бавария. Така че благодарение на Карталов Софийската опера определено се развива много динамично и на високо ниво през последните години!“ каза австрийският музикален критик д-р Клаус Биланд, който беше сред делегатите на форума на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали Опера Европа.
Щастлива съм, че и на форума на "Опера Европа", и на премиерата на "Янините девет братя" се чувствах достойно като българка! Не мога да премълча обаче тъжната равносметка от статистиката на "Опера Европа", че нашият театър осъществява високите си постижения, функционирайки при едни от най-трудните условия. Ако постиженията ни се дължат преди всичко на визионерството на един творец, който успява да увлече зад идеите си талантливи музиканти без достатъчна подкрепа и дори въпреки пречките, то нека да продължи да си го прави, биха казали някои. Както това се случва и в други области у нас! Но питам се какви ли биха били резултатите, ако тази енергия, вместо да се разпилява, се вложи в още проекти?! Както и кога ли ще изгубим и последния млад музикант – певец или инструменталист, който ще отиде да работи в чуждестранен оперен театър, вместо да мизерства тук?!
http://bnr.bg/post/100951286
БНР - Автор: Росица Кавалджиева