Обикновено на международни форуми, ние, българите, се държим и чувстваме като хора, които трябва да догонват някакви стандарти, да учат нещо от по-напредналите в дадена област или най-малко да доказват, че не са по-назад.

Е, по време на българското европредседателство, под домакинството на Националния театър за опера и балет в София се състоя международен форум, на който напълно отсъстваше традиционният комплекс на по-малкия и слаб брат. Защото, ако има житейска сфера, в която ние сме равни на големите и мощни държави, това безспорно е сценичното музикално изкуство. А в това духовно направление водещото място у нас безспорно е на Софийската опера и балет. Затова Международният форум „Опера Европа“, който беше в столицата от 22 до 24 март, се превърна в културно събитие и интересно професионално преживяване за десетки ръководители на оперни театри от Европа и Северна Америка.

Директорът на Националната опера акад. Пламен Карталов говори по време на форума

И съвсем неслучайно акцентът тази година беше върху темите „Управление на промяната“ и „Водачество“. За каква промяна говорим? Слава Богу, вече забравихме едни времена от преди години, в които салонът на Софийската опера често беше полупразен, падаха спектакли поради липса на публика, а творческите състави бяха потиснати от общественото и институционално неглижиране на усилията им. Нека да направим сравнение с днешната реалност: огромен оперен и балетен репертоар, пълни салони, възприемане на всяка премиера като истинско събитие. На този фон съвсем естествено е Националната опера и балет да надскочи националните граници и да отива със самочувствие в Италия, Германия, Русия, Полша, Япония... Както и много от досегашните културни граници с най-ярък пример поставянето за първи път на изключително трудния и престижен Вагнеров цикъл „Пръстенът на Нибелунга“ изцяло с български певчески състав. И когато към всичко това прибавим огромното внимание към децата още от бебета, към публиката в български региони, като Северозападна България, които може и да нямат хубави пътнища, но се оказа, че имат сетива за истинско изкуство, ето това трябва да се нарече водачество и промяна. При това без да бъде забравена и мисията на националната опера да съхрани и възроди водещите български оперни и балетни заглавия.

 Най-новата премиера: "Янините девет братя" от Любомир Пипков. Режисьор: Пламен Карталов Затова „Опера Европа“ стоеше напълно органично в София и – убеден съм – този път другите имаше и има какво да научат от нас. Софийската опера и балет се превърна в институция, която дава самочувствие не само на диригенти, музиканти и артисти. Публиката вече е със съзнанието, че влизайки в салона, стъпва на една европейска и световна територия с адрес в България. Доказва го и постоянно увеличаващият се дял на чуждестранните любители на музиката, които откриха в София нещо, което може би в началото не са знаели и очаквали. Дано и българските институции го открият и подкрепят. 

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/kultura/natsionalno-samochuvstvie-chrez-opera