Трябва да покажем българските шедьоври на световните сцени, заяви в интервю за БТА оперната прима Габриела Георгиева - солистка на Софийската опера. На 22 март тази година любителите на оперното изкуство ще видят Габриела Георгиева в ролята на Яна в операта на Любомир Пипков - "Янините девет братя" на режисьора Пламен Карталов.

"Нашето ежедневие е пълно със сюжети като този на "Янините 9 братя". Много често забравяме, улисани в търсенето на материални блага, че всъщност най-важното е не тялото да е нахранено, а душата - да имаме сетива, да видим красивото, да се зарадваме на красотата", коментира Габриела Георгиева.

Габриела Георгиева завършва през 1998 г. Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в София. Специализира в Българската академия за изкуство и култура "Борис Христов" в Рим при Джанела Борелли. Участва в майсторските класове на Каролин Дюма, Петер Дворски и Анна Томова-Синтова. От 2000 година работи с Гена Димитрова, а по-късно и с Калуди Калудов, които изиграват основна роля за изграждането й като певица. Оперната й кариера започва във Варна през 2002 г. като Леонора от Вердиевия "Трубадур". През 2003-а дебютира в София като Амелия от "Бал с маски". Наскоро Габриела Георгиева се представи с грандиозен успех като Норма от едноименната опера на Белини, режисирана у нас от Уго де Ана.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Георгиева, скоро отново ще се качите на сцената в нелеката роля на Яна в "Янините девет братя". Как възприемате това произведение?
Отговор: Операта "Янините 9 братя" е ценна с това, че е съвременно произведение, което поставя в светлината на прожекторите непреходни теми, актуални във всяка епоха и показва характери, които са метафори на проблемите, които съпътстват битието по принцип.

Въпрос: Споменахте, че музиката на композитора Любомир Пипков е много красива, но трудна за разбиране от първия път. Защо?
Отговор: Музиката е предизвикателна дори за професионалистите. Тук, ако мога да кажа така,"апетитът идва с яденето". Колкото повече слушаш, или, както е в моя случай, изпълняваш тази опера, тя толкова повече те увлича и ти разкрива неподозираната си при първия досег с нея красота.

Въпрос: Вие бързо ли влязохте в образа на Яна или се борихте със себе си?
Отговор: Аз съм от артистите, които подхождат с емоция към всяка нова партия. Още когато започнах първоначалната работа по разучаването на ролята с пианист, усетих как по гърба ми преминават тръпки. Сега, когато вече съм много близо до премиерата, мога да съм категорична, че Яна е партия точно за мен. Вокално ми е много удобна, психологически е дълбока и по време на репетициите извади от мен различни емоционални състояния. Мисля, че ще предложа на публиката богат и интересен образ.

Въпрос: Коя ария не бихте изпяла и защо?
Отговор: Нито един оперен певец не може да покрие всички роли. Днес кариера се прави много по-трудно, защото всеки е готов да пее всичко - а това не ми харесва. Не съм "всеядна" - и затова не приемам всички предложения и на всяка цена. По света има големи имена, които подписват договори дори за онези изпълнения, които въобще не прилягат на гласа им. Не правя компромиси.
Категорично не се виждам като Мадам Бътерфлай. Отказвала съм покани за нея - тя просто не е за мен. Когато изиграх сестра Анджелика, чисто емоционално имах голям проблем да се преборя с тази партия. Три месеца преди да започна да я пея, непрекъснато плачех - още от мига, в който започвах да разказвам съдържанието. Бътерфлай също е много тежка - стане ли дума за деца, ставам крайно чувствителна.

Въпрос: Вие сте ученичка на Гена Димитрова. Какво ви даде тази божествена дама? Кое най-много от нея е останало във вас?
Отговор: Гена беше Вселена, голям професионалист, изключителен човек. Тя ни даде най-важното - сериозното и отговорно отношение към изкуството. Ходеше с клавира и с молива на репетиция. Записваше всичко, което изискваше от нея диригентът. Никога не се е била в гърдите. Гена влизаше със замах и крещеше: "Това не се пее така! Това не се прави така". Беше директна, обаче излъчваше обич. Опитвам се да бъда като нея в тази директност.Тя липсва на всички оперни изпълнители, както и на публиката, разбира се. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо. Всъщност, преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен.

Въпрос: Да се върнем към предстоящата премиера. "Янините девет братя" е дълбок разрез, в който персонажите изграждат многопластова психологическа драма. Не е ли прекалено трудна за изпълнение?
Отговор: По принцип всеки силен характер е труден за пресъздаване на сцената, но и много благодатен - артистът има къде да се разгърне и да прескочи лимитите си. За мен в това отношение и сега основна роля изигра академик Пламен Карталов, който ме провокира още в началния етап на репетициите да вляза в дълбочината на образа. Той умее да мотивира артистите с усет за индивидуалната чувствителност на всеки един от нас и в същото време да ни помогне да влезем в точните взаимоотношения помежду си, които са част от конфликтите в тази опера.

Въпрос: Кой е най-интересния герой според Вас в това произведение?
Отговор: Смятам, че чисто актьорски и вокално най-интересен е Георги. Всъщност, за мен операта се казва Георги Грозника. Той е персонажът, около който се завърта цялото действие. Това е много дълбока психологическа роля, която е сериозно изпитание не само за вокалното майсторство на певеца, но и за неговото актьорско присъствие и харизма на сцената. Въобще за всички образи е необходимо да се владеят много нюанси и цветове в гласа, които носят и различните емоции, така че да могат да преминат през оркестъра и да достигнат до публиката.

Въпрос: Борбата между доброто и злото е в основата на либретото. Докъде довежда злобата и жаждата за надмощие?
Отговор: Борбата между доброто и злото е извечна - не е от вчера. Винаги е съществувала завистта, винаги е съществувала злобата и, за съжаление, това не може да бъде избегнато и ще продължи да съществува. Всъщност злобата, завистта и лошотията са неща, които са саморазрушителни и на първо място те ни убиват и ни водят до деградиране. И в крайна сметка тук в тази опера може би злото е победено или да кажем спряно от Яна, която след като убива брат си, на финала остава като символ на надеждата, на вярата в доброто бъдеще, в красивото и стойностното.

Въпрос: Какъв аналог на сюжета бихте направили със съвременния свят, в който живеем?
Отговор: Не знам за аналог, но можем да си зададем въпроса дали е престанал този стремеж за унищожаване на красивото, дали сме достатъчно зрели вече. За съжаление, продължава посегателството над творческото начало на таланта, на изкуството, което всъщност виждаме в тази опера. Ако погледнем днес цялото ни общество, ще видим, че е много тъжно това, което се случва в него. Говорим само за материални неща, говорим само за пари и ако някъде те не достигат, първо се взимат средствата, заделени за културата. Това е много жалко, защото по този начин ние разрушаваме своите вътрешни устои, своето чувство за красота, за достойнство като нация. Много често забравяме, улисани в търсенето на материални блага, че всъщност най-важното е не тялото да е нахранено, а душата - да имаме сетива, да видим красивото, да се зарадваме на красотата.

Въпрос: В живота извън операта срещала ли сте образ, като Георги Грозника?
Отговор: Аз лично, Слава Богу, не съм срещала в живота си такъв човек като Георги Грозника, но, за съжаление, всеки ден четем статии или гледаме новини по телевизията или филми, които показват точно тази тъмна страна от душата на човека. Виждаме всеки ден убийства - посегателства върху деца, върху жени, върху родители - все неща, с които човек не може и не бива да се примири. Точно това е смисълът на изкуството - да ни накара да се замислим и да си зададем въпроси. И точно това ми се иска - хората, които ще дойдат на спектакъла, да излязат една идея по-добри. Да се замислят върху това и да си кажат:" Не си заслужава човек да завижда, няма смисъл, не е градивно".

Въпрос: Какво трябва да правим с тези хора, които със злоба, завист и ненавист постигат целите си?
Отговор: Нямам рецепта какво трябва да правим с такива хора. Моята лична задача е да съм малко по-добра, да съм в хармония със себе си. Ако съществуваше универсална рецепта, Грозниците нямаше да ги има между нас и сега.

Въпрос: Смятате ли за авангардна и смела постановката на акад. Пламен Карталов "Янините девет братя"?
Отговор: Постановката е изградена изцяло с модерни похвати. Може би най-интересното хрумване на акад. Карталов е решението му да вкара в спектакъла си кукери и бабугери, които в нашата традиция се свързват с прогонването на злото. Декорът е много условен и бяга от конкретиката и натуралността, което още веднъж вади сюжета от битовите рамки и го превежда на един универсален език, който да докосне публиката. Същевременно, това дава възможност за ярки актьорски превъплъщения на артистите, които трябва да наситят оскъдно декорираната сцена със своето присъствие и посланието, които то носи.

Въпрос: С тази постановка Софийската опера и балет ще се представи и в Москва на 12 май т. г. Какви са очакванията Ви от руската публика?
Отговор: Русия е страна, известна с богатата си музикална култура, точно затова разчитам тази музика да бъде оценена по достойнство от публиката там и операта "Янините 9 братя" да заеме своето полагащо се място в редиците на съвременните шедьоври в този жанр. Трябва да покажем българските шедьоври на световните сцени.
/АМ/

София,19 март /Оля Ал-Ахмед, БТА/

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1766623