Духа на фолклорната митология и на античната трагедия обединява новата постановка на операта "Янините девет братя" от Любомир Пипков в Софийската опера и балет, по думите на режисьора Пламен Карталов. Премиерата е на 22 март, съобщават от екипа.

Митологично-легендарното богатство на българския фолклор, част от духа на произведението, се доближава и до класическите принципи на античната трагедия, до които също се докосва Пипковата драматургия, отбелязва Карталов.

"Янините девет братя" притежава всички качества на голям оперен театър. Условностите на операта като събирателен феномен на различни жанрове на изкуството - музика, театър, слово, изобразително изкуство, танц - позволяват смело съчетаването им към главната цел на режисурата - слушателят зрител да бъде емоционално завладян и увлечен активно в действието на сцената. Операта на Любомир Пипков е мощен пример на национален музикален стил. Сценичният образ на произведението има ключова роля за разбиране на философията и скрития смисъл на посланията му. В тях миналото среща бъдещето. Свързва ги принадлежността към корените на българските традиции и  съвременността.

Със сценографа Свен Йонке и художника на костюмите Станка Вауда развиваме идеята за космическата роля на дървото, като символ на живота, медиатор на светове, пазител на ценности, родова памет и традиции.

В традициите на българския фолклор дървото се осмисля като мито-поетичен образ, който символизира единството на Вселената и на човешката общност. Представата за дървото като алегория на големия човешки род залагаме като ключов символ: дърво - живот - човек - дом - род - съдба - народ. Огромният, издигащ се високо ствол и широко разположеното върху цялата сцена коренище имат основна функция за протичане на трансформациите на дървото в различните картини. Всички събития, героите и стихиите на конфликтите помежду им ще водят към изсъхване на дървото. Това означава и идването към разрухата на общността, обяснява режисьорът.

По думите му, личната съдбовна трагедия в произведението се слива с обречеността на цял един народ в алегорията на национално-историческото зло от турското нашествие. То се разбира като иносказателно ехо от конкретиката на времето, рефлектирало за написване на операта, отгласа от кървавия държавен преврат на 9 юни 1923 г., Септемврийските събития и терора от 1925 г.

       /ПП/

София, 16 март /Пенка Момчилова, БТА/