Красимира Стоянова отдели от ценното си време да се срещне с журналисти преди участието си в „Реквием“ от Джузепе Верди на 12 март в Софийската опера. До нея е директорът акад. Пламен Карталов. Снимка Светослав Николов

Красимира Стоянова е име, което кара любителите на операта да застанат мирно и да затаят дъх с тефтерче за автографи в ръка. Българката е световна звезда – от най–големите. Кариерата й е шеметна – Метрополитън, Карнеги хол, Ла Скала, Музикферайн във Виена, Опера Бастий в Париж, Операта във Франкфурт, Баварската опера Мюнхен, Цюрих.

Именно затова не е учудващо, че с шепата български журналисти се държи скромно, естествено и изключително възпитано (извинява се за това, че телефонът звъни в чантата й, но не си позволява да вдигне насред разговора, както в България често се случва). Тя се срещна неформално с представители на българския печат непосредствено преди участието си в “Реквием” от Джузепе Верди на сцената на Софийската опера снощи. В разговора участва и директорът на Първия ни оперен театър акад. Пламен Карталов.

Примадоната е в България по едно малко чудо: отворил се е прозорец от няколко дни в сгъстената й програма и с директора на Софийската опера след серия среднощни разговори (тя в Америка, той – по други части на света) успели да координират идването й. Така се осъществи отдавнашната им идея или, както двамата я наричат – “мечта“, Красимира да пее в “Реквием” в София.

“Ако не беше г–н Карталов, този проект нямаше да стане, – обяснява Красимира. – В момента целият екип на Софийската опера е под огромно напрежение – под шапката на Опера Европа и с настъпващата много амбициозна премиера на “Янините девет братя” действително имат една голяма задача. Маестро Карталов си е поставил тази амбициозна задача с едно никому познато и много българско произведение да върне погледите към нас. Тоест, да върне лавровите венци на България като оперна държава. Оперните ни гласове действително са наша визитна картичка навсякъде. И точно в един такъв сублимен момент аз попитах: “А може ли така да вмъкнем един концерт случайно?” Получих картбланш и зелена улица” – усмихва се певицата. – Абсолютно! Имаше моменти, когато сме си писали през нощта.”

“Денонощно, денонощно. Факт! Така е – потвърждава директорът на Софийската опера академик Карталов. – Защото аз съм в единия край на света, тя – в другия, различно часово време. В момента Краси идва от Ла Скала с един триумф на “Симон Боканегра” от Верди.

“По молба на маестро Карталов казах на Лео Нучи (баритонът, с когото си партнира в “Симон Боканегра“): “Лео, г–н Карталов те кани да направиш един гала концерт в София. И знаете ли какво отговори той? – “С най–голяма радост. Аз искам да дойда в София не само за да пея, но и да се поклоня на гробовете на моите прекрасни колеги.” Това беше много разтърсващо. А той е един такъв голям артист, певец и толкова земен човек.

Диригентът Чунг също каза, че с удоволствие би дошъл за една гала.”

Красимира Стоянова е поредното потвърждение на поговорката “Човек предполага, Господ разполага.” Първоначалната професия на голямата певица е друга. “От дете винаги съм искала да бъда оперна певица, но мечтата на татко беше да съм цигулар, така че станах. И бях много добра в интерес на истината. Исках да имам солистична кариера. Но пък и много исках да пея.”

Може да се каже, че като певица е откритие на Пламен Карталов. Всичко започва с това, че се явява на едно прослушване, благодарение на което печели правото да участва в главна роля в оперен спектакъл.

“Никога няма да забравя моя дебют като Джилда (в „Риголето“ от Верди – бел. ред.), разказва тя. – Аз дебютирах не само на сцената на Софийската опера, но и в тази партия. А и за първи път пеех на истинска оперна сцена.”

Маестро Карталов я прекъсва: “Ти беше оркестрант тогава…”

“Не, но доскоро бях оркестрант. И това беше сериозно предизвикателство. Много беше сложно за мен. Трябаше да разбера как става. Даже си спомням, че два дни преди моя дебют дойдох в операта и зад кулисите слушах как се чува точно оркестъра, за да може като изляза да пея, да знам какво би било. Защото нямашще възможност за репетиция…

Ако си спомняте, маестро, вие бяхте направили едно такова прослушване – “Нови гласове“, и аз се бях явилаи спечелих. Това беше най–голямото нещо, за което можех да си мечтая.”

“И от тези нови гласове избрахме само теб“, констатира Карталов.

През декември м. г. Красимира Стоянова прави “Реквием” в Метрополитън опера с Джеймс Ливайн и оттогава се заражда идеята да се направи и в Софийската опера. “Сега е Възкресният пост – отбелязва сопраното. – Аз смятам, че всеки един ден от този пост ние трябва да мислим за Възкресението. Месата “Реквием” е като погребална меса, но не в оня смисъл на думата “погребвам някого“, а възнасям, възвисявам душата си. С всяка една дума и с всяка една част на това произведениение виждаме това възобновяване и възнасяне на душата. В този труден момент точно това произведение смятам, че е най–подходящо.”

Красимира похвали колегите си, с които изпълни “Реквием” на Верди в Софийската опера – Камен Чанев, Виолета Радомирска, Максим Кузмин–Караваев като “великолепни“. “Мога да кажа, че диригентът Джордано Беллинкампи е един изключително фин музикант, много знаещ, много подготвен, с авторитетно присъствие. Аристократ!”