В очакване на спектаклите на Софийската опера на  „Бал с маски“  от маестро Джузепе Верди на 15-ти и 16-ти февруари  и на „Турандот“ от  Джакомо Пучини на 2 март 2018 г. ще припомня, че тези две постановки на акад.Пламен Карталов бяха избрани за четвъртото турне на Софийската опера в Япония в 2008 година от  престижната японска агенция Джапанарт. Две заглавия, които не слизат от сцената до днес. Тогава те бяха бурно аплодирани, а критиката високо оцени ансамбъла на първия ни оперен театър и солистичния състав.

И двете    постановки на Пламен Карталов вълнуват разноликата публика не само с изпълнителското си майсторство,  но защото  провокират размисли за нашето време,  имат послание към случващия се живот в 21 век.

Ще припомня мисли на Пламен Карталов, споделени в мое интервю по повод премиерата на  неговата постановка на „Бал с маски“ в 2007 година. Тогава, поради ремонта на Софийската опера премиерата бе на голямата сцена на НДК.

„За мен една съвременна режисура или диригентска интерпретация е само част от оперния спектакъл, в който певците са главния инструмент. Текстът е изключително важен. Текстът от устата на певеца трябва да звучи с целия си смисъл, а музиката е тази, която дава криле на артиста, режисьорът вдъхва живот на творбата. Режисьорът трябва да увлече всички в общото действие, да ги накара да играят. Въпреки че често певците омагьосват публиката и тя не забелязва трудно изработени мизансцени. Но това е екипна работа. Певецът е инструментът, режисьорът - преводач на авторския замисъл, дава интерпретацията като един пилот, който ще извиси своята публика във висините на удоволствието. За мен всеки хорист е важен, защото персофиницира идеята в партитурата. Когато работя си правя това удоволствие да бръкна в душите на хористите като им давам задачи. Трябва да ги запалиш, да знаят какво пеят, как да изиграят "своята партия".

Това, че постановката на "Бал с маски" се подготвя за японската публика е толкова важно, колкото и за българската. Познавам вкуса на японците, те обичат повече традиционните постановки. Интересува ме българската публика. Предлагам нов прочит, защото искам зрителите да се замислят върху предложената от мен  идея, с моя режисьорски ракурс."

Маестро Джузепе Верди създава своя шедьовър „Бал с маски“ по едноименната пиеса на Е.Скриб в най-плодотворния си и важен творчески период, започнал откъм 1850 година до кончината му. В този период той обогатява не само своя избор на теми, образи и изразни средства, но утвърждава и разбирането си за оперния театър.

 "Бал с маски" е истинска шекспирова  драма на силни страсти, с психологически конфликти и дълбочина на душевните състояния.  

  Сюжетът за шведския Крал Густав ІІІ и неговото убийство в 1792 г. се превръща в атрактивна тема за много творци.  Това е политическо убийство, което се случва по време на бал, бал с маски.

Шведският крал е бил голям меценат на изкуството, построил е културните институции на Швеция, както и кралската опера. Покровител на духовността и изкуствата, той е бил и либерал в политиката си към бедните, за сметка на аристокрацията. В построената от него опера на един бал с маски той е убит, творението му  става неговата гробница.

Съдбовната драма на любовния триъгълник Рикардо-Амелия-Ренато се разгръща на фона на дълго подготвяното политическо убийство. Една криминална история, случваща се в ничия земя. Сюжет за всяко време. Сюжет, който, обаче залага на контраста между идеите на Просвещението, на просветителския дух и тъмните сили в обществото. Всъщност тук е ключа към цялостната символика в изградената драматургия на  иносказателната музикална драма.

В своята режисьорска концепция  Пламен Карталов търси диалога със съвременника като черпи от  скритата енергия на историческите факти, свързани с убийството на Густав ІІІ, крал на Швеция. Това политическо убийство е провокацията в концепцията на Карталов със съвременна социална значимост. Избира Бостонската, а не Шведската версия на заглавието.

Какво прави постановката на Пламен Карталов вълнуваща и толкова актуална и днес десет години след създаването й и какви размисли събужда за времето, в което живеем, това може да изживеете на спектакъла на „Бал с маски“ на 15-ти и 16-ти февруари 2018 г.

Ако искате да се се извисите във висините на удоволствието от високия пилотаж на една история, толкова актуална и днес бъдете със Софийската опера на 15-ти  февруари 2018 г. ще гостуват: КАМЕН ЧАНЕВ в ролята на Рикардо, АЛЕКСАНДРУ АГЕНИЕ в ролята на Ренато, АНДРАДА РОШУ в ролята на Улрика и МАРТА САНДУ в роляра на Оскар. В ролята на Амелия ще бъде  ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА. Участват още: Антон Радев - Силвано, Ангел Христов - Самуел, Димитър Станчев - Том, Мирослав Андреев - Съдия, Слави Манов - Слуга на Амелия.

На 16-ти февруари 2018 г. гостуват: АНДРАДА РОШУ в ролята на Улрика, за първи път НИКОЛА МИЯЙЛОВИЧ в ролята на Ренато, ИРИНА ЖЕКОВА в ролята на Оскар. Дебют ще има и изтъкнатия наш тенор ДАНИЕЛ ДАМЯНОВ, а ролята на Амения ще се превъплъти ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА. Участват още: Антон Радев - Силвано, Ангел Христов - Самуел, Димитър Станчев - Том, Мирослав Андреев - Съдия, Слави Манов - Слуга на Амелия.

Диригент на двата спектакъла ще бъде ЮРИЙ ФЛОРЕА.
Режисьор ПЛАМЕН КАРТАЛОВ
Художник на декора ИВО КНЕЗОВИЧ
Художник на костюмите ЕЛЕНА ИВАНОВА
Хореограф ПЕТЪР ЛУКАНОВ
Асистент-режисьори ВЕРА БЕЛЕВА и ЮЛИЯ КРЪСТЕВА
Диригент на хора ВИОЛЕТА ДИМИТРОВА
Концертмайстор ТЕОДОРА ХРИСТОВА и МАРИЯ ЕВСТАТИЕВА
Помощник-режисьори РОСИЦА КОСТОВА, ВЛАДИМИР ГОРЧАКОВ И СТЕФКА ГЕОРГИЕВА
Корепетитор ЙОЛАНТА СМОЛЯНОВА                            
Превод и субтитри СИМЕОН ТОДОРОВ

Оркестър, хор и балет на Софийската опера
Технически служби и ателиета на Софийската опера и балет  

Д-Р МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА