- Казвате, че сте „израснали с хляб и Пучини“. Бихте ли разкрили скобите и разказали по-подробно за детството си? За „хляба и Пучини“ през онези години.
- Родена съм в Лука, който е същият град, в който е роден и Пучини. В Лука можете да откриете много концерти с Пучиниева музика, така че аз можах да чуя много музика от Пучини през детството си. Тогава, когато бях корепетитор, акомпанирах певци с този репертоар. Когато бях на 19 години, участвах в първата си оперна продукция като корепетитор в Германия и това беше „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Докато работех там, диригентът един ден дойде при мен и каза: „Знам, че искаш да бъдеш диригент. Утре ти ще дирижираш репетицията с оркестъра“. Така и направих! Никога не съм вземала уроци по техника на дирижиране преди, дори не бях държала палка, но го направих. И диригентът дойде при мен след репетицията и каза: „OК, ти можеш да вършиш тази работа“ и оркестърът ми даде първата ми палка като подарък. Така че „Мадам Бътерфлай“ не е само опера, която обожавам, защото наистина я намирам за красива, но тя има и много голяма емоционална стойност за мен. А Пучини за мене е пътеводител – бих искала да си мисля, че неговият дух ме води през цялата ми кариера.
- Вие сте толкова млада, от съвсем друго поколение. Как така класическата музика се превърна във ваш пътеводител? Не я ли смятате малко старомодна?
- Абсолютно не. Свикнала съм да заявявам, че класическата музика не е за старомодните, тя е истински вътрешен потенциал за ангажиране и изненада на новите поколения. Спомняте ли си филма „Няма музика за старци“? Това е!
- Беатриче, Вие сте пианистка. Имате над 30 концерта зад гърба си. Защо затворихте капака на пианото?
- Разбирах, че музиката е правилният език, но 88-те клавиша на пианото не ми бяха достатъчни, за да изразя себе си напълно: имах нужда от целия цветови диапазон на оркестъра.
- Как се решихте да станете диригент? Не са много жените в тази професия.
- За мен това не беше нещо специално – имам предвид, че съм жена, а дирижирането е исторически установена мъжка професия... Така че какво? Нямах намерение да правя революция със своя избор, но фактически я направих и го осъзнавам всеки път, когато дирижирам в някои държави като Армения и Грузия, където съм била първата жена, която е дирижирала там. Там жените от публиката идваха при мен след концертите и ми казваха: „Не съм виждала нищо такова“ или „Не можехте да направите нищо по-яко от това: жена да дирижира тук!“. Тогава разбрах, че работата ми няма само художествена, но също и голяма културна и социална стойност.
- Като диригент имате подчертания предимно към италианските композитори. Защо?
- Най-вече защото съм италианка! Музиката наистина е език, затова се чувствам като че ли мога да дам пълен израз на италианската музика, тъй като разбирам всеки нюанс на този език.
- Коя е за вас най-голямата награда на сцената?
- Да усещам, че оркестърът ми вярва. Знам, че съм много млада в сравнение със средната възраст на диригентите. Ако те вярват, че каквото и да се случи, ще ги преведа през вечерта – както обичам да казвам, – това значи, че вече съм постигнала надеждността на по-възрастни професионалисти и че всъщност тази работа няма нищо общо с възрастта, а само с това кой си и с начина, по който се изразяваш.
- За пръв път сте у нас? Какво знаете за България?
- Да, това е първият, но да се надяваме не последния път във вашата страна. Знам нещичко от Вашата история от епохата на Римската империя досега. Турското владичество, а после до Втората световна война. Разбира се, знам и че кирилицата е създадена тук, в България! Всъщност първият човек, който ми каза това, беше друг диригент – българин, който живееше в Лука: Юлиян Ковачев.
- А какво изобщо правите в свободното си време? Спортувате ли?
- Аз съм много любопитен човек, обичам да пътувам колкото е възможно повече. Това е друга причина, поради която тази работа ми пасва идеално! Въпреки че базата ми е в Милано, аз не съм фиксирана на същото място за дълги периоди и затова за мен е трудно да следвам определени рутини. Например обичам да танцувам, но не мога да ходя на курсове така, както бих искала, за съжаление.
- Вие сте млада и красива, с нетрадиционна професия, предполагам, че имате доста ухажори. Или може би предпочитате семейния уют и печката в кухнята?
- Хората се учудват, когато ме виждат на сцената защото контрастът между това, което очакват, и това, което откриват на сцената – което определено не е клишето на диригента, – е поразителен. Това, разбира се, води до голямо внимание върху мен, но аз се справям с него и съм свикнала с него. Всъщност обичам да споделям опита си, доколкото мога, с моите фенове. Затова съм доста активна в социалните медии.
- Ще дирижирате концерта „Жените на Пучини“ на 20 януари в Софийската опера. По какъв ваш начин ще ни представите Пучини?
- Харесва ми да съм възможно най-вярна към партитурата. Пучини и Чайковски са най-прецизните композитори в историята на музиката: те са описали всичко, което са искали направо в партитурата. Така че мисията ми като диригент е да отдам справедливост на волята на Пучини.
Ще чуете най-известните арии и дуети, „ще срещнете“ на сцената всички героини от неговите опери. Реших също така да представя симфоничния репертоар от Пучини – което е доста необичайно – на българската публика: заедно с прочутите интерлюдии в „Манон Леско“, „Мадам Бътерфлай“ и „Сестра Анджелика“. Ще представим две перли, написани от Пучини като интерлюдиите от „Вилиси“ („L'Abbandono“ и „La Tregenda“) и от „Едгар“.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели и на любителите на класиката?
- Да отидат колкото се може повече в Операта и на концертите, тъй като музиката трябва да се преживее: можете да слушате всички CD-та или да гледате всяка постановка по YouTube или по телевизията, но това не е нищо в сравнение с истинското изживяване, при което можете буквално да почувствате звуковите вибрации по кожата си. А ако харесвате Пучини, елате на Пучиниевия фестивал следващото лято, където отново ще бъда главен диригент на изданието през 2018 година!