Балетът „Корсар“ по едноименната поема на Байрон се появява за първи път в Париж в хореографията на Мазиле и с музиката на Адолф Адам (1856) – в 3 действия и 5 картини. През 1867 е възобновен от същия постановъчен екип, като е добавена още една сцена – Pas de fleurs с музика на Лео Делиб. ...
Балетът „Корсар“ по едноименната поема на Байрон се появява за първи път в Париж в хореографията на Мазиле и с музиката на Адолф Адам (1856) – в 3 действия и 5 картини. През 1867 е възобновен от същия постановъчен екип, като е добавена още една сцена – Pas de fleurs с музика на Лео Делиб.
Две години след първото представяне в Париж, „Корсар“ има премиера и в Петербург (през 1858). Хореографията е на Жул Перо, който ползва конструкцията на Мазиле, но добавя и допълнителни сцени – като Pas d` esclave по музика на Олденбурски. Тази постановка е забележителна и със звездния актьорски състав: Конрад е самият Мариус Петипа; Сеид паша е хореографът Жул Перо, а Медора – Е.И. Фридберг. През 1863 премиерата е в Мариински театър и хореографията е изцяло на Мариус Петипа. Балетът е възобновяван още няколко пъти – през 1868, когато е добавена сцената „Оживялата градина“ по музика на Лео Делиб; през 1880 – със същия постановъчен състав, но в други артистични изпълнения; през 1899, когато е добавен Валс и Адажио по музика на Рикардо Дриго. Почти по същото време „Корсар“ е поставян и в Москва, в Болшой театър, като сред всички московски редакции най-интересна е тази на Александър Горски (1912), в която балетът се разраства до 3 действия и 7 картини, а в музикалната тъкан се включват още и произведения на Пуни, Рубинщайн, Голдмарк, Григ, Дворжак, Делиб, Шопен, Чайковски.
„Корсар“ е третиран като „голям“ балет с много действащи лица и това до известна степен е причината за разрастването на повествованието и трудното проследяване на сюжетното действие. Според първоначалната фабула красавицата Медора е отвлечена от корсарите, но техният предводител Конрад се влюбва в нея. Използвайки хитрост, предишният ѝ собственик – Исаак Ланкедем, успява да си я върне обратно и да я продаде като наложница за харема на Сеид паша. Влюбеният в Медора Конрад заедно с останалите корсари проникват в покоите на Сеид паша, преоблечени като монаси. След множество танци и недоразумения Конрад повторно отвлича Медора и двамата бягат на кораба му, но разразилата се буря не само спира преследвачите им, но запраща и влюбените на необитаем остров, където двамата са сами и щастливи.
Паралелно с основното действие има и съпътстващи персонажи – като роба Али (чиято вариация от второ действие – една от красивите мъжествени вариации, се играе почти на всички балетни конкурси), приятеля на Конрад – Бирбанто; приятелката на Медора – Гюлнара, отвлечена и заточена в харема на Сеид паша още преди Медора. Срещата между двете девойки е много вълнуваща, а впоследствие се оформят и две двойки влюбени: Медора и Конрад; Гюлнара и Бирбанто (в някои случаи вместо Бирбанто в Гюлнара се влюбва робът Али и получава свободата си от своя господар). Така на необитаемия остров се оказват и двете влюбени двойки.
За първи път в България балетът „Корсар“ се появява на варненска сцена в редакцията на руските възпитаници Стефан и Галина Йорданови. Една от вероятните причини за варненската премиера (24 март 1968) е идеята в трети тур на създадения през 1964 г. Международен балетен конкурс състезателите да изпълняват цели партии в представяните на сцена класически балети. Затова и Галина и Стефан Йорданови се заемат с изграждането на пълния спектър от класически балетни творби, в това число и „Корсар“.
За пръв път „Корсар“ се появява в София едва на 24 ноември 2017. Но в редакцията на Елдар Алиев[7] софийската премиера на „Корсар“ се превърна в истински празник. Специални поздравления за Елдар Алиев за стройно изведената сюжетна линия. Балетът е съкратен до две действия (5 картини), като част от замислените в първите редакции герои съвсем отпадат, например приятелят на Конрад – Бирбанто, и робът Али. Отпада и сцената с отвличането на Медора от корсарите и повторното ѝ отвличане от предишния ѝ собственик – Исаак Ланкедем. Вниманието е фокусирано само върху една влюбена двойка – Медора и Конрад, а първата им среща е именно на пазара за роби, когато Сеид паша я купува за харема си. Използван е чудесен режисьорски прийом – времето като че спира, всички замръзват и в приглушена светлина е представен първият дует между двамата, като че дует в мислите им. След това Медора е отведена от Сеид паша. И цялото следващо действие е подчинено на желанието на Медора и Конрад да постигнат любовта си. Насън Конрад танцува с Медора в сцената „Оживялата градина“ (3-а картина)[8] и така стига до решението да проникне в покоите на Сеид паша и да освободи любимата си. Използван е и прийом с преобличане на двете приятелки[9] – Гюлнара облича одеждите на Медора, за да заблуди Сеид паша и забави преследвачите на влюбените. Чрез подобни нововъведения версията на Елдар Алиев се приближава много повече до романтичните шедьоври, задвижвани от мечтата за любов.
В първа сцена е и експозицията на Гюлнара – продавана по същото време от същия собственик – Исаак Ланкедем.[10] Там се представя и прочутото „Pas de deux на робинята и търговеца“, блестящо изпълнено от Боряна Петрова и Александър Александров (като втори състав са София Цуцакова и Джон Абенанти).
Балетът е особено труден за поддръжка, тъй като изисква наличие на ефектни изпълнители мъже и добър мъжки ансамбъл за сцените с корсарите, както и достатъчно силен женски кордебалет (за сцената „Оживялата градина“), а освен това и много добри солисти.
Поздравления за пълните три солистични състава на централните партии – Медора и Конрад.
Никола Хаджитанев и Марта Петкова са много стабилна двойка – с безукорна техника, чисти линии, изработени взаимоотношения. Неслучайно те правят и международна кариера – наскоро танцуваха „Лешникотрошачката“ в Москва, а дни след премиерата на „Корсар“ в София заминаха за Саратов, където при откриването на V Международен фестивал „Звезды мирового балета“ танцуваха премиерските партии в балета „Спящата красавица“.
Невероятно красиви са Цецо Иванов и Катерина Петрова. Цецо Иванов има излъчването на принц по рождение, с издължени крайници, елегантни пози и чисти позиции. Катерина Петрова одухотворява всяко свое движение, макар в техническите моменти да се виждат усилията ѝ да ги контролира. Но когато Цецо Иванов и Катерина Петрова се погледнат, публиката е убедена, че приказката ще има щастлив край. Отдавна на софийска сцена не е имало толкова изящна и одухотворена двойка солисти.
Емил Йорданов и Боряна Петрова – третият състав – бяха по-нестабилни. Най-вероятно са имали и по-малко репетиции, тъй като Боряна Петрова танцува в първите две представления съпътстващата, но много трудна като техническо покритие роля на Гюлнара. И там тя е безукорна.
Не бих искала да пропусна и комичните появявания, при това със своя хореографска темичка, на Сеид паша, пресъздаван от Трифон Митев, Росен Канев, Кирил Иванов – тримата много добри класически танцьори, постепенно преминали в сферата на характерния репертоар.
Специални поздравления и за чудесно отрепетираните ансамблови сцени („Оживялата градина“ (в 3-а картина), Pas de trois (в 4-а картина, в харема), танците на корсарите в 5-а картина. Като репетитори са ангажирани голяма част от предното поколение премиер-солисти на Софийския балет – Ясен Вълчанов, Мария Илиева, Милена Симеонова, Диляна Никифорова, Иванка Касабова. Отдавна не съм виждала Софийския кордебалет в толкова блестяща форма – изчистени линии и еднаквост, която респектира.
От редакцията на Мариус Петипа са запазени най-ярките моменти – „Оживялата градина“, Pas de deux на робинята и търговеца, Pas de trois на одалиските, финалното Pas de deux на Медора и Конрад (който изпълнява и вариацията, традиционно приписвана на роба Али). Останалите сцени са дело на хореографа Елдар Алиев – много сложни технически, ефектни и полифонично разработени. В този аспект 5-а картина и танците на корсарите са наистина впечатляващи.
Спектакълът не би имал същото въздействие, ако не бяха цветните и атрактивни костюми и сценография на Галина Соловьова и Семьон Пастух – художници, познати ни още от постановките на „Шопениана“, „Grand pas от „Пахита“, „Сенките“ от „Баядерка“ (през 1987) и „Силфида“ (от 1988) на софийска сцена, както и операта „Петър Първи“ на пловдивска сцена (1984).
Поздравления за директора на балета Сара-Нора Кръстева за добрия подбор на заглавие и редакция, която, убедена съм, ще има успех. С появата на балета „Корсар“ се постига пълната палитра на класически балетни шедьоври в репертоара на Софийската опера – „Жизел“, „Баядерка“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Силфида“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“. Постановки, които заслужено извеждат артистичния състав на Софийския балет на световна сцена.
[1] Медора е К. Розати; Конрад – Д. Сегарели.
[2] В така наречения Болшой театър, който впоследствие изгаря.
[3] Жул Перо е творец с изявен афинитет към героичния танц (той е смятан за последния мъжествен танцьор от времето на Романтизма) и освен това е убеден в намерението си да представя реалистично събитията в балетните постановки (автор на „Катерина, дъщерята на разбойниците“, „Есмералда“, но така също и на своя редакция на балета „Жизел“, на прочутото Grand pas de quatre за звездите Мария Тальони, Люсил Гран, Карлота Гризи и Фани Черито
[4] Според Енциклопедия „Балет“ – хореографията именно на тази сцена е на Мариус Петипа.
[5] Виж Энциклопедия „Балет“. Москва, изд. Советская энциклопедия, под ред. на Ю. Григорович, 1981, 623 с.
[6] Много вероятно същата музика да е използвана за Pas de fleurs и в парижката премиера от 1867.
[7] Елдар Алиев е дългогодишен премиер солист от Мариински театър в Санкт Петербург. Самият той е участник във възстановката на „Корсар“, направена от Пьотр Гусев за сцената на Мариински театър. От 1992 г. работи в САЩ, първоначално като солист, а не след дълго и като директор на балетната трупа в Индианаполис, където реализира над 30 постановки в периода до 2005 г. Между тях са „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“ на Чайковски, „Корсар“ и „Жизел“ на Адам, „Дон Кихот“ на Минкус. Като балетмайстор и педагог работи с най-престижните балетни компании в света, между които са Шведският кралски балет, Националният балет на Китай, Националният балет на Канада. Сега е главен балетмайстор и педагог на Приморската сцена на Мариински театър във Владивосток театър (филиал на Мариински театър).
[8] В първоначалния вариант на либретото сцената „Оживялата градина“ се играе в покоите на Сеид паша като вмъкнат за развлечение номер.
[9] Което напомня преобличането в операта „Сватбата на Фигаро“.
[10] Според първоначалното либрето Гюлнара вече е била в харема, когато закупуват Медора, и срещата между двете приятелки е направо в харема.
http://artstudies.bg/platforma/?p=1570#_ftnref4